ами не знам дали трябва, дали ще го прибавиш - също
мисля, че е индивидуално,
някои хора дори не се интересуват дали имат мисия, така че не може да се очаква да я изпълняват
то пък и това "мисия" много мисионерски звучи
аз знам какви са ми способностите, познавам си вече донякъде границите без да се надценявам или подценявам, знам как са употребени, и какво е постигнато
не изпитвам към това никакви чувства, просто констатирам, за това и спокойно го казвам
какво да ти кажа? каква е твоята мисия ли?
ми не знам, това можеш само ти да разбереш по това, в какво си най-добра, кое вършиш с огромно удоволствие, без очаквания, без да се интересуваш от отплата, награди, благодарности и т.н., и приемаш безусловно
сега ти пожелавам приятен ден защото изчезвам
като СъН естествено, който довечера може пак да се върне

неДоСпИвАнеТо ЗабРанено

Аз питах за твоята мисия.
А иначе онова, което върша с огромно удоволствие без да очаквам отплата , награди и приемам безусловно... е да си стоя тук.
Обаче понеже никой не ми плаща за това /ако някой иска да ми плаща за това да ми се обади/ сега и аз изчезвам.
До скоро.

Дами, дами, дами. Къде хукнахте сега когато аз дойдох?
Нищо де. Това му е хубавото на форумите. Можем да си говорим без да сме на едно и също място по едно и също време.

Ананасче, ще ти разкажа как го измислих това за амбивалентното, но дано да не ми се смееш много. Много рано сутринта е, аз съм се събудила, но не е време за ставане. Въртят ми се хиляда мисли в главата. По едно време, не знам защо и как, се сещам, че аз още не съм измислила разочароващото от твоята тема. Почвам да мисля по въпроса и след една дълга асоциативна редица стигам до нещо което много ме разочарова, но не мога да го назвоа с една дума - трябва да измисля заглавие на това разочароващо нещо. И много подходящо ми изглеждаше "амбивалентно отношение". По някое време и съм заспала. А сега си спомням името което измислих, а не си спомням мислите които стояха зад него. Спомням си само мъничко което наиситна ми се свиди и ме е срам да ви разкажа.

Сега май ще е най-добре и аз да се наредя до вас и да разсъждавам.

Съжалявам СъН,
не можах да се реванширам с нова тема. Твърде късно видях постинга. Но една нова тема никога не е в повече.
Не се ангажирам с време обаче. Не знам кога ще ми дойде музата която е специализирана в нови теми.

Ананасче, днес си спомних, че ти бях обещата една фантазия, преди много време. Ето я:
Лежа си аз на леглото и си чета книжка. Това още не е фантазията, а реалната ситуация. И както си лежа и си чета ми се приисква ама много да изям една ябълка. Обаче ми е толкова удобно и уютно в леглото и мързеливо, а книгата ми е много интресна и си казвам "след малко ще стана да си взема ябълка, а сега ще си полежа още малко". Така. Обаче това вече ми е влязло в главата и умът ми се отплесва вече. Представям си как ставам, отивам до кухнята, вземам си ябълка, измивам я, обелвам я, изяждам я и всичко това си представям съвсем детайлно. После се сещам, че си чета книжката всъщност и се върщам към нея. Обаче след малко пак. в ума си ставам от леглото, отивам до кухнята... същото се повтаря. И така много пъти. Докато накрая се ядосвам на себе си, и ставам наистина и правя точно това което съм си представяла до сега. И усещането е малко странно.

здрвей Марина,
не си се упражнявала достатъчно и съсредоточено, иначе щеше да постигнеш по-добри резултати
е точно това имам предвид, когато казвам, че с мисъл можем да постигнем всичко
представяш ли си ако беше започнала да си представяш , че отиваш до кухнята левитирайки, или пък, че ябълката сама изскача от мястото където седи и ти с мисъл я обработваш и я докарваш до устата си

неДоСпИвАнеТо ЗабРанено

добро утро Pineapple,
да, би могло седенето ти тук да бъде мисия

да те питам, ако приемем, че имаш средствата, които са ти необходими за да живееш, би ли стояла денонощно тук?

неДоСпИвАнеТо ЗабРанено

Не съм се смяла.
Честно.

Ако не си беше сменила позата при самото събуждане, може би щеше да помниш, нищо де...
Можеш да задържиш онова мъничкото, което ти се свиди и от което те е срам, аз не искам да те ограбвам.

Това си е направо сънуване на яве.
Знаеш ли аз какво си мисля?
Случайно като си лежеше там с книжката, книжката да не беше книжка , а учебника по когнитивна?... и да си чела нещо свързано с акомодацията и асимилацията, нещо за Пиаже...
Да ти призная нещо.
Аз и реално си прося някои да ми разказва фантазии.
Сега направо ме е срам да ти кажа и разкажа каква фантазия чух...
Ама така е като много питам.

Отговорът е Да.
Но нека не се ограничавам само с това Тук.
Само тук ще стане скучно.