говорихме тук с една дама за клубоманията като вид Интернет мания. и в тази връзка:

освен приятните преживявания, имате ли нещо кофти в добавка, което получавате от клубовете? и изобщо от Интернет?

IMAGINE...

Здравей, Джейн,

а как според теб би трябвало да изглежда перфектния клуб, такъв който ще бъде приятно място за членовете му и полезно в същото време

не казвам че трябва да бъдат такива, но дай един твой вариант

closer than appear

Много хубав въпрос.
Аз в клубовете получавам само хубави неща и в това е проблема.
Тук ми харесва и ми липсва когато нямам възможност да влизам. А това не ми харесва, никак не ми харесва.

само хубави неща....и кого по-точно

да попитам най-недискретно



closer than appear

Няма пък да ти кажа. Ти не ми отговаряш на въпросите и аз ще постъпя реципрочно.

ама как те закачих да ходиш след мен


шъ ходиш ко шъ праиш, Пътник е това не е проста работа

Мринке, Маринкеееее, Маринатке

closer than appear

Джейн,
имам кофти добавка.
Нещо като раздвояване.
Признавам си. Като се задържа повечко, независимо дали клубове или най-общо интернет и да кажем някой ме извика ....
направо се чувствам като зомби бе
не мога да включа,
а навсичкото отгоре и сигурно гледам като зомби.
Обаче няма разлика дали ще играя CS или ще съм в интернет.

Сега ти ми кажи за твойта кофти добавка.

няма такъв клуб. никъде по нетсвета. то е все едно да питаш за перфектния живот - да е хем приятен за участника в него, хем полезен

я кажи ти как би трябвало да изглежда перфектният живот?

IMAGINE...

хм... това, което описваш, си е парекселанс Интернет зависимост, макар вероятно в ранен или лек стадий.

можеш да провериш това на

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Джeйн на 24.04.04 16:03.

яснооо! и ти си зависимакато Mарина. тествай се на линка, който дадох на нея

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не казвам че кой знае колко сайта съм разглеждала, ама тук покрай задачите в училище поразгледах някои американски, влизах във форуми, в чатове

Е, няма такова нещо като дир

closer than appear

Ти много ме подбуждаш към откровеност , Джейн.
Виж сега...
1. От изброените от теб "екстри" нямам само първата, всичко останало сякаш за мен си го писала.
2. Преди около 2 години пуснах този тест /само че линкът беше с паролата и регистрацията ми готов/ в темата на Блек за пристрастяване към интернет.
Така че теста съм го правила и си знам положението.
3. Моля те да погледнеш в темата на Тео. Ти преди време беше пуснала една тема "Само за професионалисти". Не влязох там понеже не съм. Ти питаше там за нозологични единици. Сега ще се объркам ако кажа за коя болест питаше.
Ако искаш ти ми кажи тук. А ако искаш погледни темата на Тео. Мисля че точно ти имаш какво да кажеш по въпроста. Стига да искаш де. Това не е агитация. Интересно ми е. Съжали се над мен, нали знаеш вече каква съм зависима...

коя тема на Тео, че той се поразписва повечко

closer than appear

Да.
Всички негативи на една осъзната зависимост.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Ами Лорче, всъщност това че си вярваш изобщо не ми пречи. Изобщо.

ще ти разкажа нещо от вчера

пътувам аз всеки ден с два автобуса, и преди известно време във вторият виждам една жена висока, доста пълна, с вида охарактеризиращ селската глупачка в руската класика, по филмите, с същия вид и със същият тъпо-отнесен, "не причьом" поглед. Първия път като я видях беше седнала на седалката срещу мен, пееше си нещо, на глас, погледна ме и се изхили-Аз си помислих:"Лелееей сигурно ми се е размазал грима"

Вчера се качавам в автобуса, аз и още една жена, аз сядам пак на тези седалки и виждам тая лудата пак седнала на същото място и пак си пее, не я чувам какво ,защото съм с уолкмен, не чух нищо и от разговора.Другата жена която влезе с мен, седна до нея. И двете са срещу мен. По едно време тая лудата се обърна към непознатат жена и започна нещо разпалено да и

обяснява, като по едно време си отвори устата и започна да и сочи някакъв зъб, който сигурно я боли. Жената се огледа, потърси разбиране в мен, но аз не се засмях, което тя явно очакваше. Лудата продължи да си бърка в устата и настойчиво да я кара да погледне какво и има.
Жената я слушаше, без да казва нищо. Лудата започна да си търка с пръст предните зъби и с тъжен поглед да обяснява нещо. Другата я гледаше, вече разбрала, че тая нещо не е в ред просто трябва да я слуша.

Помислих си

Ами ако всички си казвахме ей така на непознатите, случайно седнали до нас каквото ни е на душата, ама най-искрено...

ами и ако и аз се обърна към човека стоящ до мен и му кажа каквото вчера точно в тогаващния момент ме беше ядосало, ако му бях казала

-Здравей, непознати човече, знаеш ли какво стана днес? Имам презентация по Реклами и момичетата решиха да сме облечени всичките в едни ярко розови блузки, които са в тон с цвета на презентацията, ( хубаво хрумване) и аз сутринта много бързах, и защото цвета е много ярък,

аз нямам такива дрехи и червила съответно, смесвах не знам колко си за да получа някакъв подходящ цвят и се ядосах, и се притесних и си блъснах ръката с червилото в рамката на вратата и го изпуснах, и то се удари точно на блузката отпред и я изцапа...Ужас! Не мога да я сменя, заради презетацията. Сега да се излагам! Много съм ядосана. Не си спомням някога да съм го правила този номер. Как можа точно днес да стане...

Но не му казах...

closer than appear

Този тест го правих навремето когато Ананасчето го пусна. Не си спомням обаче какъв е бил резултата, но щом не го помня значи не е бил нищо стряскащо.
Зависимост казваш. А какво да правя с нея?

кво му е различното на дира?

IMAGINE...

знам ли...
терапията на зависимостите е доста трудно нещо. има някакви общи принципи, в смисъл, че трябва да се преструктурират поведенчески модели, ценностна система и разни такива сериозни неща. нерядко това е невъзможно. тези, които са се излекували от дадена зависимост, почти винаги всъщност са заменили един вид зависимост с друг, социално по-приемлив. това например е основата на лечението на наркомания в комуни, организирани и ръководени от католическата църква. излекуваните успешно, т.е. с ремисия повече от 5, някои казват - 10 години, почти винаги са станали сериозно религиозни, т.е., заменили са зависимостта към дрогата със зависимост към религията. това е защото (както немалко психиатри твърдят) в основата на зависимостите има сходни личностови характеристики, нещо като матрица - т.е., има един тип личност, склонна към формиране на зависимост въобще, а каква точно ще бъде зависимостта е резултат на външните фактори - социална и културна среда най-общо казано.

тъй че - търси си друг вид зависимост. вместо нетдрогата, можеш да пробваш с работата - work addiction

IMAGINE...

опитах се с разказчето да ти отговоря защо някой хора са пристрастени към нет-а

явно не съм успяла

closer than appear

Ето, виждаш ли? Много е сериозно. Значи не може да е това.
Не защото на мене не може да ми се случи, а защото се случва на твърде много хора.
Или Новагодин ще се окаже прав като написа, че се впускаме в нета без да знаем какво можем да очакваме от него. Бррррр. Страшничко.

питах за шизоафективната психоза. не че не знам какво е, но ме интересуваше какво мислят професионалистите тук, тъй като съм срещала БГ психиатри, които отричат (по-възрастни и работещи си в едни схеми, които са учили преди н`ам колко си години) или не са диагностично чувствителни (по-често срещано) към този вид душевно заболяване.

ако това питаш, ето инфо за Schizoaffective Disorder.
европейската дефиниция според ICD-10 Classification of Mental and Behavioural Disorders, 1992:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

кое разказче, нещо не вдявам?

IMAGINE...

точно това е!

никакъв аргумент не е това с многото хора. депресивни епизоди е имал всеки трети възрастен човек. това основание ли е да кажем, че тяхната болест не е депресия? вярно, че днес много от депресиите са маскират или соматизират, но пак си остават депресии. прогнозите са, че до 15-тина години депресията ще заеме второ място като причина за инвалидизация.

а впускането в нета - то е като дрогата. много експериментират, без дазнаят какво могат да очакват от нея. и склонните към зависимост я развиват. и с другите вещества, дейности, поведения, към които се развива зависимост, е същото. даже има и зависимост към самонаранявания. не е депресивен еквивалент, а отделен вид зависимост. най-общо казано, състои се в това, че се повтарят самонаранявания без суициден характер, които доставят премахват дискомфорта и доставят удоволствие.

тъй че не се самозалъгвай, че видиш ли - ти употребяваш повечко, което поражда негативни последствия (в личностното, професионалното, семейното, социалното функциониране), обаче не си зависима и можеш да спреш, когато поискаш. да, ама не то всеки наркоман или алкохолик точно като тебе мисли

IMAGINE...

ооо, сега чак видях разказчето и разбрах, естествено :)

интересно, точно днес обсъждахме, по-точно май спорехме с една девойка защо и как общуваме виртуално.

един от сериозните мотиви, за който се съгласихме, е това, че поради анонимността виртуално може да говориш много по-откровено, отколкото в реала. в реала си принуден да самоограничаваш степента на саморазкриване по социални причини, а тук няма такива :)

е, разминахме се по въпроса дали системното нетобщуване не е признак за реални комуникативни проблеми. ти как мислиш?

IMAGINE...

Не си мисля, че мога да спра когато си поискам.
Мисля си, че желанието ми ще изчезне все някога и трябва да го дочакам.
А после си мисля да не чакам, а да взема мерки.
Обаче забелязвам страшни неща. Никой не си тръгва от тук. Който е бил тук винаги се връща.

четох те в темата на Тео...благодаря!
а тук си харесах онова , което казваш за общото между всички зависимости и матрицата.
Сега ще смеся интернет зависимост и зависимост към психоактивни вещества.

Според МКБ-Х сигурна диагноза за зависимост може да се постави само ако най-малко три от следните показателя са били заедно налице по някое време през последните 12 месеца:

1.Силно желание или чуство на вътрешна принуда да се приемат психоактивни вещества респективно "да се приема интернет"

2. Затруднен контрол върху приема по отношение началото, края или нивото на употребата;

3. Физиологично състояние на абстиненция при прекъсване или намаляване употребата на веществото, което се проявява с типичния за веществото абстинентен синдром или употребата на същото (или сродно) вещество с цел облекчаване или премахване на абстинентните симптоми;

4. Данни за повишен толеранс, което означава нужда от по-високи дози за постигане на ефект, който първично се е постигал с по-ниски дози.

5. Прогресивно отпадане на алтернативни удоволствия или интереси.

6. Продължаване на употребата въпреки наличието на очевидни вредни последици

Джейн "интоксикация" от интернет стана ясно че имам.
Възможно ли е да нямам абстиненция?
Последно по Великден ме нямаше за 5-6 дена и въобще не ми е липсвало, не съм се и сетила /смених обстановката/...
Но когато се върнах и се докопах до РС изпитах радостна възбуда.
Да кажем , че си харесвам зависимостта.
Да кажем, че не съм се мотивирала да се откажа...
и продължа известно време да си вярвам, че абстиненция нямам.
През това време увеличавам дозите...
Да, но абстиненцията , която би се появила след това зависи от дозата, достигната непосредствено преди спирането...
Дали ще се усетя , когато вече е късно?
Винаги ли така става?

Джейн, разбрах , че не си в България. Нетактично ли е да питам къде си?

всички, които остават, остават с идеята, че все някога ще им мине и остават, за да го дочакат. а тези, на които им минава, просто не остават.

има, разбира се, и "болни", при които заболяването протича по-благоприятно - правят ремисии от по месеци, след които рецидиви и т.н.

ама при нас с теб май се наблюдава непрекъснат ход на болестта

интересно, като казах "непрекъснат", се сетих за шизофренията. непрекъснатият ход на заболяването завършва с шизофренен дефект. както и пристъпно-прогредиентният. всъщност май е по-уместна аналогията с развитието на алкохолната зависимост. изходът (ако болният не се спомине от цироза междувременно) е алкохолна деградация на личността. дали и при net addiction има някакъв краен дефект?

IMAGINE...

Редактирано от Джeйн на 25.04.04 10:47.

Писах ти нещо за интоксикация и абстиненция - моите към интернет.

Сега си давам сметка , че онова прекъсване ми е било ремисия и от ремисии и рецидиви , а всеки път рецидивът е по-силен, ремисията - по-кратка, вървя към хронификация.

Аналогично със шизофренията, ако съм в проградиентния активен стадии, и аз се питам какъв ми е изходния - аналогична деменция прекос?

Прогнозата ми е неблагоприятна нали?

присъединявам се към вас с Марина
само да не се откажете
и да ме оставите сама после???

Нещо не е наред в тази аналогия.
Да кажем, че отношението към нета може да прерастне в зависимост такава каквато познаваме към алкохола или каквото и да е друго. НО. Ох, сега ще измисля какво ще стои след НО.
Най-важното в общуването в нета е... това, че общуваме. Общуването е част от нашия живот от раждането до смъртта. Да не общуваш не е възможно. Ще умреш, ако не го правиш. Значи нет-общуването е една нова форма на нещо което ни е жизнено необходимо. Все едно да си открил мексиканската кухня и да си я прибявил към ежеседмичното си меню, защото много ти е харесала. И до тогава си се хранил с вкусни неща. Сега само прибавяш нов вид храна. Може ли да се пристрасти човек към мексиканската кухня така както се пристрастява към алкохола? Има ли зависимост от мексиканска кухня?

Не ме разбирай грешно. Не искам да извадя от девет кладенеца вода за да докажа, че нямам зависимост. Поне на съзнателно ниво не се страхувам да си призная, е я имам, ако е така, и ми се иска да се боря с нея. Но най-вече искам да разбера. Да РАЗБЕРА себе си, нета и аз в него.

П.П. Всички остават. Всички за които аз знам остават. Тук са. Понякога с нови дрешки.

Това е хубаво.
Твойта аналогия с мексиканската кухня.
По едно време се бях пристрастила към сникърсите. Винаги когато съм много гладна. И трябваше да е сникърс биг.
После изведнъж ми мина.
Вчера бях много гладна.
Вместо сникърс си купих бял бос.

Правя го , за да те усмихна...

Усмихна ме.
И като страничен ефект ми се прияде бял бос. Обаче ще си купя.
Аз съм така с храните. Когато нещо ми хареса - само него ям... докато ми писне и друго ми хареса. Кажи ми, че скоро ще ми писне да ям нет, нали? Нали?

П.П. Струва ми се че се храниш нездравословно. Сникърс, бял бос...

Някой беше казал , че всички хубави неща на този свят са или ЗАБРАНЕНИ
или ВРЕДНИ
или се ДЕБЕЛЕЕ от тях.

За мое щастие не съм предразположена към напълняване.
Какво ми остава тогава - остават ми зависимости към забранени и вредни неща.

П.П. За твое сведение ям и спанак

Това за спанака ме поуспокои.

На мене не ми пречи, че нещото е забранено, вредно или се дебелее от него. На мене ми пречи, ако нещото ме прави да се харесвам по-малко. Тогава идва сериозното замисляне, което обикновено води до поведенческа промяна.

разликата Джейн е , че в нито един сайт и в най-големите сайтове на най-големите женски списания, в това число и някои от най-често посещаваните тийнеджерски сайтове в Америка, никъде няма такава активна форумна дейност

по мои скромни наблюдения

масово са на месенджери
рядко но виждам понякога, някой в чат
никой не съм видяла да пише във форум, форумите които съм наблюдавала имат до 10-тина мнения седмично

но предполагам ти си го знаеш

но не разбирам какъв е проблема с нет-а, защото е това негативно отношение, защо е лошо според теб

closer than appear

Някъде четох,
че когато се затормозиш да направиш нещо,
свършиш го и след това изпиташ удоволствие от свършеното ,
природата всъщност те възнаграждава като в мозъка ти се отделя серотонин /някой да ме поправи ако бъркам/.
Благодарение на серотонина изпитваш удоволствието.
При пристрастяванията насилствено караме природата да ни достави удоволствието принудително. Пречим на естествените механизми в мозъка.
Това мисля се отнася за психоактивните вещаства и алкохола само.
За интернет не знам.
Ти каза "нещото ме кара да се харесвам по-малко"... не е ли възможно, по обратния път ако нещо не се харесвам или просто ми е кофти в даден момент да посегна "насилствено да си създавам удовелствието" и така постепенно да стана зависима?

а аз прочетох много простотия в нет-а, Марина, твърде много за времето което съм тук

closer than appear

Ако простотията която си изчела ти пречи защо продължаваш да я четеш?
Простотия има навсякъде. В нета не е повече от колкото в живота.

Може. Може да е както ти казваш. На мене ми звучи неубедително. Обаче ми е ясно, че е много вероятно просто да се съпротивлявам на истината.
Но аз съм от почти две години в този клуб. През тези две години имах хубави и лоши моменти в живота си, имаше случаи в които не се харесвам много, но и такива в които направо си падам по мене си . Като цяло аз имам хубав живот, Ананасче. Много хубав. Това е лично мое мнение, но то е значещото в случая.
Не те опровергавам с думите си, а се опитвам да ти обясня. Успявам ли?

здравей Марина,
сега изгледах "Адаптация" с Никълъс Кейдж и Мерил Стрийп, хареса ми,

та героинята на Мерил Стрийп - журналистка пищеща книга, казва за различните пристрастявания на героя си приблизително следното

причината хората да се пристрастяват към нещо е, че така се омаловажава света до един управляем размер
той пък за пристрастяването си към нета каза
това, което харесвам на компютъра е, че не е като живите неща, не може да ме напусне или да умре

абе филма е пълен само с реплики за пристрастявания и проблеми в общуването и адаптацията,
кажи, че не е синхронност да го гледам точно в този момент

неДоСпИвАнеТо ЗабРанено

Фима е супер. Но защо не намерих моя отговор там? Май не знам какво търся, което не е толкова голяма беда, но аз не знам и дали ще го позная като го намеря, което вече си е беда.
А гледа ли "Загубен при превода"? Супер, супер филм.

ами не знам кое е беда
и аз в повечето случаи не знам какво търся, но пък си мисля, че го познавам като го срещна някъде и си викам
точно това е, което търсех, дори и да не ми е много приятно
нямам предвид отговорите по-нагоре, защото те са само някакви възможни отговори, и звучат донякъде убедително

записвам си в тефтерчето веднага този филм, за да го гледам
сега ще взема да се пристрастя към гледане не филми

P.S. ама ти да не си ми дала някакво фалшиво заглавие?!?
в нета не излиза нищичко за него

неДоСпИвАнеТо ЗабРанено

Редактирано от CъH на 25.04.04 23:38.

Простотията в дир, насочена към мен, ми даде много Маринче,

през моя живот винаги съм имала уважението, вниманието и любовта на хората около мен

мога много да пиша тук, но е излишно

но макар, че съм се хвърляла винаги много ожесточено да защитавам жени които по някакъв начин са били унижавани или просто не могат да се противпоставят на мъжката простотия( в отношението им към жените), винаги съм съчувствала на такива жени, съжалявала съм ги и си мислех че ги разбирам, НО друго си е в живота където съм силна и тук където съм безпомощна, по причини които са ти ясни

никога НЕ БЯХ ИЗПИТВАЛА ЧУВСТВОТО ДА СЪМ БЕЗСИЛНА ДА НАПРАВЯ НИЩО ЗА ДА СЕ ЗАЩИТЯ

НИКОЙ, НИКОГА в живота ми не се е държал по толкова брутален начин с мен

но

заслужаваше си

closer than appear

Коя е дамата?

"Ситен дъжд вали низ ясно небо,
ситен е, ситен, като маргарит..."

Защо противопоставяш уважение, внимание и любов на простотия. Излиза, че който не те уважава, не ти отдава внимание и не те обича е простак?

А иначе за бруталното отношение те разбирам. Аз по същия начин в нета получих отвратително отношение каквото никога не съм получавала в живота. Но то не ме докосна, не можа да ме достигне изобщо. Оказа съм, че съм недостижима за гадориите поне в нета.

"Lost in translation" се казва в оригинал филма.
Май не е излязъл още в България. Не съм сигурна.

Успяваш ли?
дори и без да ме убеждаваш ти , като гледам отстрани само ми е достатъчно да видя , че е така.

Муа-ха-хааааа.......
Е, то и Оскар Уайлд си е мислел, че ще върви само по слънчевата страна на улицата....

то па си е наша работа

IMAGINE...

абе ти ...като те пресрещна аз по някоя тъмна страна на улицата, да не ....викаш:

-Аз без да искам ма Лорче

closer than appear

Тъй, тъй, ваша си раота
Не съм била аз - иначе щях да повня. Та си рекох - сал с една дама ли бистрите тези теми, или би се пожертвала и с мен (може и на тази, може и на други) по Гергьовден някъде...
Това си е флирт, Джейн!
До скоро!

"Ситен дъжд вали низ ясно небо,
ситен е, ситен, като маргарит..."

ако ти си мислиш, че е флирт-изживей си го








/// Маугли много по-красиво го беше написал, ама аз нямам поетични наклонности, но е в същият смисъл

но беше нещо от сорта

ако ти си мислиш, че това не мое да бъде
ако тя си мисли че това не мое да бъде
изживей си флирта (в твоя случай)

closer than appear

Ако не се лъжа, постинга ми беше адресиран до Джейн...
Нужно ли беше да отговаряш?

"Ситен дъжд вали низ ясно небо,
ситен е, ситен, като маргарит..."

аз по темата, щото...да си кажа...да не си помислиш....сори, ако съм нарушила баланса в разговора ви

closer than appear

С нея се познаваме от години...имаме си наши си лафове, истории и дух на разговорите. Това, което се чете, не е това, което се чете

"Ситен дъжд вали низ ясно небо,
ситен е, ситен, като маргарит..."

аха, това е едната а другите две?

closer than appear

Нещо не стоплям - другите две - какво?

"Ситен дъжд вали низ ясно небо,
ситен е, ситен, като маргарит..."

аз щото разбрах че били три, нищо, объркала съм се , карай! Няма да се меся в разговора ви..просто се набива идеята, затова..ама нищо

closer than appear

...докато те праскам с тухла по главата...

Споко, вървим по различни улици.

СъН,
трябваше да пусна това вчера,
но нещо увиснах на интернтския кабел
и то си е останало непуснато...
Знаеш ли кое е съвпадение, СъН?
Съвпадение е че гледах това в събота вечерта.
Пчеличката опрашваше орхидеята.
"Да правим това, за което сме предназначени....иначе толкова много пътища и толкова много избори..."
Знаеш ли кое не е съвпадение, СъН?
Харесаха ми репликите.
Не ми хареса темпото.
И явно съм заспала...така и не го догледах, може би ще го догледам.

Сети се че онзи маниак /само в добрия смисъл маниак/ можеше да се откаже от нещо ей така изведнъж. ... след което се хвърля към новата си мания

Вярно, че така праеше. Когато се отказваше от настоящото си хоби никога, никога повече не поглеждаше към него. Тогава ми направи силно впечатление, но после го забравих. Правят ли така хората в действителност? Много извънземно ми се струва.
И аз го гледах на два пъти филма поради заспиване. Което не го прави по-малко хубав. Поне в моите очи.

Аз много си мислих за това.
Дали правят така хората?
Първо си казах това е само филм, не е задължително да е психологически издържано.
После се сетих, че отървайки се от едно пристрастяване го заменяш с друго.
Обаче и това не ми хареса.
Понеже той не се измъчваше да се отказва от нищо.
Мисля че е по-близко до идеята, че когато постигнеш една мечта и тя стане реалност, ако си изследовател и завоевател по душа, тръгваш да гониш следващата мечта.
Харесаш си нещо. Копнееш по него и постепенно го асимилираш. Изучил си го до най-малка подробност. Знаеш, че това го можеш и те дръпва нещо друго , което не си постигнал още, сега то ти е интересно.
Ти какво мислиш?

Не знам, но това ми дава надежда.
Може пък и аз така да мога един ден да загърбя нета и да нямам нужда да се обърна назад.
В общи линии си представям, че за да спреш да се занимаваш с нещо което е било важна част от живота ти трябва напълно да загубиш интерес към него. А най-логичната причина за загубване на интерес е да си обсебен от нещо друго. Ето, достигнах до това което ти казваш. Обаче моя спомен от филма е, че прекъсването на едното занимание не е свързано със започването на новото. Поне не на пръв поглед.
Ако има нова страст е лесно за обяснение. Може ли да се опитаме да си представим, че няма следващо занимание? Че просто един ден страстта ти към нещото е угаснала. Така случва ли се и защо?

да, да мислиш (което се получава в добавка)
е кофти идея понякога - не може винаги да се мисли, но пристрастиш ли се, няма "не може"...

ако няма какво да те подтиква, човек "си е по-добре" немислещ... понякога...

Ако имаш подходящата нагласа, интересните проблеми сами ще те намерят

в дир.бг е излязал отдавна, все не съм имал време да го гледам

ето линк-а, връзката към файла на филма не е излязла много добре, но все пак може да се препише и изтегли:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Винаги си е по-добре, мен ако питаш.
Ама не може. НЕ може.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Много е готин филма. Намери време да го гледаш.

жертвено агне, а? агнешко ти се е прияло, а? тва ли ви е на вас, психолозите човещината, а???? знам си, че дето има "психо", тряа си имам едно наум

IMAGINE...

СОВИТЕ НЕ СА ТОВА, КОЕТО СА

помниш ли култовия "Туин Пийкс"?

IMAGINE...

...колко пъти съм ти казвала да не вампирясваш по цели нощи в нета??? виж кво стаа със сивите клетки - апцелютно изпушват. и нема никой у главния мозък.

Лора говори за дамата, с която съм си говорила за нета. анадънму?

IMAGINE...

добро утро Pineapple,
бяхме четирима, когато го гледахме, тримата заспаха, само аз го изгледах

виж как ме хвърляш в размисли,
дали пък хората не заспиват като защитна реакция, и не заради темпото, а защото отказват да мислят за нещата, за които става дума във филма
изгледай го де,
толкова много неща има в този филм, доста самоирония,
и екшън даже има
има и ирония към американското кино, със семинара за писане на сценарии и последвалото продължение на сценария, което издигна Холивуд малко в очите ми
ми то американците ако не гледаха на киното си като на индустрия/и Никълъс Кейдж протестираше срещу това във филма/, не се увличаха в усвояването/любима моя дума/на безумни бюджети и ако не мислят само за приходи, и те можели да правят хубаво кино
мдааа, във филмите , в които уж нищо не се случва, за мен винаги се случват много повече неща отколкото в "Двете кули" да речем, за "Завръщането на краля" неам нерви

приятен ден ти пожелавам
и ако искаш гледай и "Изгубени при превода", там пък съвсем нищо не се случва, даже и мъдри реплики няма много

Марина, добро утро и на теб
благодаря ти, че ми го препоръча, явно за кино имаме сходни вкусове

за денс толкова, нарамих вече мачете-то
приятен ден на всички

неДоСпИвАнеТо ЗабРанено

Редактирано от CъH на 28.04.04 09:04.

ти разбираш ли, Марина, псуващите нет-юзъри?

Можеш ли да ми обясниш на прост български какво удоволствие може да изпита човек, да напсува някого на отсрещният компютър?

Защото сигурно го правят за удоволствие...

Мислиш ли, че има нормален българин над 16г който не знае всички псувни на български?

Достойно за уважение ли е това, че можеш да бъдеш гаден, брутален и да се държиш като последната утрепка с някоя която нищо не ти е направила

или може би е удоволствие да предизвикаш в една жена гнева до степен да почне да пише "мръсотии"

Преди много време, един ник ми беше писал:" Какаво толкова бе ,Лора, не можеш ли да натискеш клавишченцата и да напишеш ена мръсна дума

МОГА!

но смятам, че е въпрос на самоуважение да не го правя, не изпитвам и нужда да го правя, освен ако не ме предизвикат

тъпо е да слезеш до нивото на простащината за да опонираш на някой, но понякога се налага

Та разбираш ли ги тези неща, Марина или наистина всичко, което четеш тук е "хубаво"

closer than appear

Моето отношение към псувните не е толкова радикално. Не ми е приятно да чета текст изпъстрен с псувни, разбира се, въпреки че се сещам и за един такъв случай който не ме дразни. Аз самата почти никога не използвам вулгарни думи, но не се сърдя на хората които го правят. Зависи от контекста, понякога това ме дразни понякога - не.

Разбира се, че не всичко което чета е хубаво. Абстрахирам се от нехубавото. Но това ти го обясних вече. Не го ли разбра?

"Може ли да се опитаме да си представим, че няма следващо занимание? Че просто един ден страстта ти към нещото е угаснала."

Ти веднъж ми каза, че просто съм спряла за малко , за да си събера мислите.

Можем ли да спрем за дълго? ...на едно място.
Сигурно има хора дето могат.
Мисля си, че всичко зависи от какво и от колко се удоволетворяваш?
Да кажем че си имам всичко.
И си кажа - готово , стига ми, щастлива съм.
Възможно ли е малко след това да установя , че всъщност нещо не е наред?
Но не знам какво?
И да започна да се изнервям.
Какво ми липсва, нали всичко си имам?
Защо ми е някак си вътрешно неспокойно?
Какво търся още?
Защо да се тормозя? Защо искам да ми е трудно?
Тука Кръг би казал, че при подходяща нагласа проблемите сами ще те намерят...
Колкото повече условия и причини имали хората да бъдат щастливи , толкова по-нещастни са всъщност.
Не знам дали са правени изследвания какъв е процентът на депресиите по време на война? А на психичните заболявания изобщо по време на война?
А в страни с висок жизнен стандарт спрямо страни с нисък жизнен стандарт?
май трябва да потърся...
Не знам дали ми хвана обърканата мисъл Марина?
Мисля , че имаме нужда от страсти.
Страстта не е ли най-високото по скалата на чувствата. Чувства , емоции възникват при задоволяване или незадоволяване на потребност. Ако няма потребност въобще, няма чувства, няма емоции, ...няма страст.
Може и да има такива хора.
Съвсем друг въпрос е вече какво ти носи страстта?

Не си си доспал, Сън...
какво мачете и какъв денс?

и що се подиграваш така с мене, а...
искаш да гледам филм , в който нямало нищо - ни мъдри реплики , ни нещо се случва...е все нещо има щом ми го препоръчваш.

Заспиването си е защитна реакция , ама едва ли срещу мислене.
Някои хора не мислят и без да заспиват.
Майтапя се.

Ти обичаш ли да гледаш Шоуто на Слави?
Кажи ми ти първо.

Привет [леко зашеметено]
Много въпроси.
Я да видим дали ще мога да тръгна по обърканата ти мисъл без да изпускам от поглед и моята.
Какво кара човек да прави нещата е сложен въпрос на който не сме намерили съвсем тоговора. Едната причина която ни кара да действаме е да избегнем болката и да си доставим удоволствие. Ако обаче сме напълно задоволени? Оказва се, че тогава пак имаме движещи сили. И за това се налага да прибавим към причините и такива неща като любопитство и стремеж към усъвършенстване.

Колкото повече условия и причини имали хората да бъдат щастливи , толкова по-нещастни са всъщност. - виж това не знам дали е така. Може и да е. Не съм мислила по този начин. Нещастието действа отрезвяващо, мобилизиращо, активира те, мотивира те, но и много те похабява и в края на краищата поврежда.

Сега ето я и моята мисъл. Ако станеш безразличен към нещо към което си изпитвал силна страст то или си го разбрал до край и за това ти е омръзнало или... нещото те е разочаровало. Разбрал си, че не можеш да получиш от него това което си очаквал. За сега тези две причини измислих.

Това за нервните клетки няма как, освен от собствен опит да го знаеш
Едно време си спомням, че разправяше как една нощ си се събудила много жадна и вместо към шишето с вода да се пресегнеш, си си включила компа
Добър съветник съм си намерила в твое лице


"Ситен дъжд вали низ ясно небо,
ситен е, ситен, като маргарит..."

Не съм кръвожадна, Джейн, а жертвоготовна

Хихиххахаха... агнешко казваш...хахаха
Добре, де, млъквам, хих


ПП Където има "психо", ако няма "логос", идва ред на "ятрос"

"Ситен дъжд вали низ ясно небо,
ситен е, ситен, като маргарит..."

Привет {леко прояснено}
Може ли ,
сега,
да се откажа от обърканите си мисли?

И да приема двете причини, които ти измисли:
1. нещото да ми е омръзнало
2. нещото да ме е разочаровало

Засега твоите две причини ме задоволяват напълно.
Така е добре.

Ааа... тебе те задоволяват, ама мене не ме задоволяват.
Можем да спем до тук, но за почивка и след това да продължим пак. Съгласна?

да, да...
хитра си ти,
искаш уж почивка,
пък се надяваш да ти омръзне и да ти дойдат други страсти
Сега сериозно.
Съгласна съм.
Понякога като си почивам не мога да спра да си мисля.
Ти си почини, Марина...аз ще се кача нагоре да видя пак кой, какво, защо не те задоволява?
Ще измислим нещо, ще видиш!

ами да взема да ти разкажа , Марина, ...ит явно си ходила само по слънчевата страна на улиците, да ти кажа как е по тъмната, а? Сигурно не знаеш


та

беше Марина, още когато бях съвсем от скоро тук, в дир, беше празничен ден

Един клуб, в който тогава пишех, в който си пишехме няколко мъжки ника и аз, в който нямаше кой знае колко интересни теми

изведнъж настъпи бурно оживление, една вечер, тая вечер, на празника

аз бях си инсталирала бърз Интернет ( сега е още по-бърз) и едвам насмогвах да следя темите и отговорите, страшна суетня ти казвам

Поздрвления, някой пак си се карат, други си приказват неангажиращи приятни разговорчета...клубни истории, знаеш как е

По едно врем един ник написва:" Чао, за тая вечер" и отива да празнува...нормално е, и изведнъж обаче, и всички други се изнасят по чорапи от клуба....

Но този същия ник, явно се сети, че е забравил нещо и се върна


Мдаааа, беше забравил да ме поздрави за празника, беше ми първия такъв online, не е за пропускане, запомня се

та се върна обаче с ДРУГ ник и даже ми пусна една тема СПЕЦИАЛНО за мен

няма как да не и обърна внимание, Марина

та в темата, радостно ми съобщаваше, че си е намерил мацка за през празничната вечер и питаше дали някой от клуба няма да се навие на ме "оправи" реално, да не стоя толкоз "самотна" виртуално...

ХУБАВА тема, нали, Марина, прзнична, най-вече

Тоя същия човек ако и да няма представа какво е да си новоемигрант имаше представа, от други неща, които му бях написала

опитах се да бъда разумна, "да не забележа', да не се ядосвам

но ми стана много болно , Марина

защо не излязох от дир, ли?

Ами защото след няколкото ни отговора, той пак излезе и се върна с ДРУГ ник

и ми написа:

Аз съм тук . ЛОра, да те защитавам

и почна да се кара с предишния си негов ник

КОЛКО ИНТЕРЕСНО, а?

Виждаш ли какви емоции изпускаш като ходиш само по слънчевата страна на улицата

друго си е като те сгъчкат в някой тъмен ъгъл ...

closer than appear

Ти имаше една тема , ако не се лъжа "Невербалната комуникация", в която в крайна сметка пак стигнахме дотук. Не е ли всичко една тема?

Сега ще говоря за теб.
Ти си знаеш, че става дума всъщност за мен...
но ще ми е по-лесно да говоря за теб, нека да е за теб.

Питаше дали ще можеш в някой момент да се откажеш от ната, да ти мине от нета.
Какво те кара да си тук?
Любопитство.
Удоволствие....или избягване на болка.
Не ти е омръзнало.
Не си се разочаровала от нищо.
Нямаш неприятна добавка към това /въпросът на Джейн/.
Понякога много се харесваш.
Страх те е че в даден момент няма да се харесаш и тогава "ще настъпи личностна промяна".

Как може да ти мине?
Безинтересно.
Неудоволствие. Причинена болка. Разочарование.

Аз не искам ти да го преживееш това?
Нали и ти не искаш? Значи не искаш да ти мине?
/Винаги можем да наемем някого, за да свърши тая работа с болката и разочарованието.... а може и просто да се случи/

...Повня, повня...поне това, че имаше такъв...Ама съм забравила с какво е станал толкова култов.
...И... (ни в клин, ни в ръкав) обожавам перифразите

"Ситен дъжд вали низ ясно небо,
ситен е, ситен, като маргарит..."

"друго си е като те сгъчкат в някой тъмен ъгъл ..."
Лара, какво е encaged?
Знам, че си писала на Марина, но и аз го четох.

Ако на парти две жени си говорят приятелски...към тях се приближи мъж...едната винаги е ходила по слънчевата страна на улиците, другата - по тъмната. Мъжът се приближава и решава да остане в тяхната компания. Коя жена ще си избере към края на вечерта? Защо според теб?

която го избере него

защото жените избират

closer than appear

Добре.
Ще задам по друг начин въпроса.
Неговите симпатии към кого ще клонят?

/аз серизно питам и какво е encaged/

Отговорът не е ли подразбиращ се от само себе си?

Ти как разбра, че са един и същи човек? Зяпаш им IP-тата?

Разчитам на тебе.

Съжалявам, че ти се е случило.
Била си уязвима.
Може би в нета наистина ходя само по слънчевата страна на улицата, защото не съм изпадала в такова уязвимо състояние.
Аз имам съпруг, роднини, приятели, работа, училище, среда, ангажименти... към всички тези неща мога да се обърна когато някой в нета се опита да ми нарани и да му кажа на този някой "яяяя, се таковай в такованката". Ей така се изразявам, когато знам, че събеседникът ми ненавижса псувните.

Освен това не съм застрахована. Още утре може да изрева горко, че някой яко ме е наранил, нали?

Това и аз щях да го попитам.

Това тук ме накара да мисля.
Ще ти разкажа какво съм измислила.

ха така,
сега повикайте с Марина дядо ви Фройд за да ми разтълкува грешките
има чувство във филма, това не е ли хубаво?
диаметрално противоположни мнения има за този филм

гледам понякога Слави,
гледах го в началото, като нещо ново, от любопитство,
бързо ми доскуча,
сега понякога ако чуя кой е събеседникът и той ми е интересен пак гледам, покрай него гледам и Слави
нямам отношение "обичам-не обичам", не ми харесва, но и не го ругая
ако има друг, който всяка вечер може да забавлява половината български народ, нека се покаже и да го направи

неДоСпИвАнеТо ЗабРанено

здравей Марина,
ако както във филма, няма страст, а само умора и празнота, която трябва да бъде запълнена, ако няма и омръзване
тогава няма ли да има само лутане и търсене,
като чужденци в гъмжащото от хора Токио
не е ли и с нета така?
какво правим ние тук?
очакваме случайните кратки срещи в Токио ли?
не чувствам пристрастеност към нета, и аз не зарязвам задълженията си, работата си, приятелите си, а всъщност вече не мога да си спомня какво правех във времето когато го нямах връзка

ей, тези хора, дето са правили филма що така ни изгъбаркаха и не ни казаха какво пошушна Тед Харис в ухото на момичето?
ти какво мислиш, че и пошушна?
честно казано малко се изненадах, че ти е харесал филма

неДоСпИвАнеТо ЗабРанено

Аааа, не така. Във филма имаше страст.
Не можем да сме в състояние на страст непрекъснато, нали?
Напомни ми моля в кой момент беше това с пошепването в ухото на момичето? Щом не го помня или съм имала версия за това което е нашепнал или ми се е сторило незначително какво й е нашепнал.
Защо си изненадана, че ми хареса филма?
Защо си в нета?

Ти казваш, че пишеш за мене, но всъщност за себе си. Но аз го приемам като за мене. Шантава работа.
Мислих. Съгласна съм да има болка и разочарование, ако това трябва да е цената да загубя интерс към нета. Неприятна цена, но съм готова да я платя. Ако може като ще е болка поне да е по-малко? Някоя малка болчица?
Шегата на страна. Това измислих. Заслужава си цената.
Имаш ли някой предвид за наемане?

Аз съм силно пристрастена към този клуб, мамка му, трябва ли да се лекувам?!

Ето сега не съм влизала няколо дни и бях полудяла, честно.

Бях говорила преди за синдрома на клуба, има много истина в него, макар да беше уж на майтап.

Когато стане напечено, печените мацки хукват на пазар .

да, признавам, имаше, нодоловимо доловима
много долавяш ти
ама как пък не си забелязала, че на финалната сцена той през цялото време и шушнеше нещо в ухото
отдала си се била очевидно само на чувството и наблюдателността ти е била приспана
абе вие с Pineapple, що не гледате ами задрямвате по филмите?

изненадах се защото винаги си отдавала предпочитания на здравият разум отколкото на чувствата, поне на думи де, аз тук само това виждам

защо съм тук ли?
нещо търся, нещо очаквам, запълвам някоя свобоодна минута в разговори и четене на чужди мисли

неДоСпИвАнеТо ЗабРанено

Редактирано от CъH на 28.04.04 21:32.

здравей Ginger.,
най-после се появи
аз пък полудях да се чудя , къде изчезна най-редовната посетителка на клуба и вече щях да обявявам национално издирване

само някоя драстична шопингтерапия те оправдава

неДоСпИвАнеТо ЗабРанено

Във финалната сцена няма никакво значение какво й е казал в ухото.
Сцената си беше достатъчно красноречива и без думи.
Измисли си какво й е казал.
Може да й е казвал най-банални неща. Може да й е казал "пази се" или "грижи се за себе си" или "радвам се, че те видях пак" или... разбираш ли ми идеята? Чувстово и спонтанността между тях в този момент беше важното, а много често в такива моменти хората от смущение или от нещо друго говорят какво ли не.

ааа, много те е развълнувала тази сцена
и версията ти ще приема,
не искам аз да си измислям, че аз може цяла реч да си измисля

допълних си предишния отговор

неДоСпИвАнеТо ЗабРанено

Ginger, а къде хукват печените пичове, като стане напечено?

closer than appear

да ти отговоря по принцип, защото е тъпо да се обобщава, но все някак си трябва и да се прави

по принцип жените, харесват пълното ангажиране във връзката, т.е. отдадеността, чувството че той ти принадлежи, че за него си нещо значимо, разни такива неща, затова и жените са повече склонни да харесват "сериозни мъже" , да не говорим за вечното женско желание " да променяш" "превъзпитаваш" и "подкрепяш" мъжа който е благоволил да те хареса

докато мъжете
в по-голямата си част, биха били 100% задоволени, ако си имат една усмихнато хубавичко същество да ги посреща вечер с топла храница, да ги остави спокойно да си изгледат новините и да смъкне след това" тежкия ден от плещите му) с един луд секс
Без да го занимава с философски, битово-комунални и финансови проблеми

Мъжете мнооого се пазят и се дразнят от връзки в които са "използване" за "вечните помагачи", " изслушвачи" или "успокоители"
Те винаги имат страшно много работа, която на всичкото отгоре и е невероятно отговорна и най-важното никой друг не може да е толкова добър

и някакви си женски истории са просто досада

така че, мисля се обосновах, не защото мисля че не го знаеш и не защото не са го разбрали преди хиляди години, просто си драскам

когато ме питат, отговарям!

closer than appear

глей ся, Джиндж, твоята болест е ноо запусната и тряат сериозни мерки. само с хапове и с психодоктори нема да стане. ако не щеш да паднеш върху клавиатурата, геройски загинала в сблъсък с нета, требе радикална операция - гадже. по животоспасяващи индикации завъждаш гадже - ама истинско, разни фиктивни гаджета не вършат работа. и само тъй са спасяваш. нищо повече не тряа правиш, то гаджето си знае работата.




IMAGINE...

няма как, природата изисква и други плащания преди да допусне танто за ... нет кукуригу

Ако имаш подходящата нагласа, интересните проблеми сами ще те намерят

как я осъзна?

IMAGINE...

Слава Богу, не всички мъже са това което описваш.
А ти трябва да си претърпяла сериозно разочарование от мъж за да пишаш така?

започна със заместване на часове за сън с нет
яко безсъние
никакво излизане навън, "на въздух"
един ден от любопитство засичах - 18 часа нон стоп не бях излизала и интересното - хич и не ми липсваше "въздуха", както и хората навън междувпрочем.
абстиненция и тн - затова доста хора вече говориха

но най-страшното - осъзнах, че абсолютно всички мои връзки и отношения с хората в реала се базират на нетски отношения. до една. тогава разбрах, че е станало страшно.

за съжаление в момента не е по-различно...

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Опиши ми ти мъжете, Марина?

ако ти е по-лесно,опиши ми нет-мъжете

да прочета как са мъжете по слъчевата страна на улицата

closer than appear

Ще ти опиша моя съпруг. За него ми е най-лесно да пиша.
Той не очаква аз да го посрещна в къщи. Понякога аз се прибирам първа, понякога той, а много често се прибираме в къщи заедно. Не изисква и да съм усмихната. Иска да съм искрена. Ако ми се усмихва - добре, но ако ми се плаче или тъгува или сърди... просто го правя и той не ме иска друга.
Няма нищо против и му харесва да говори с мене на всякакви теми - и финансови, битови, екзистенциални... всякакви. Обича да прави луд секс, но не го приема като хапче против стрес, а като удоволствие и за двама ни.
В нито една област на ежедневието и съвместния ни живот никой от нас не е в неравнопоставено положение. Това е може би най-важното.

П.П. Няма никакво значение за него дали вечерята е топла или студена, но каквито и претенции за храната да има не ги отправя към мене.

Редактирано от Marina на 29.04.04 13:38.

ще ми опишеш ли и нет-мъжете за теб, ПЪТник, например

closer than appear

опитвам се.
още търся...

Чакай, чакай, ти готова ли си вече?
Защо си заслужава цената?
...
засега нямам никой предвид за наемане, смятам да пусна обява в клуб "Счетоводство".
....
засега само търся поводи за очарования и разочарования в мойта тема.
И понеже там има цял един континиум все ще излезе нещо като за теб и за мен...да да знам , че не сме средностатистически, ама и другите не са.

Стига сме го викали.
Вземи го при теб накрая.

За Шоуто на Слави.
Отношението ми е същото. Ако се хвана да го гледам - гледам го. Но иначе не бих се сетила за него.
Известно време не можех да се сетя защо.
Мисля че е доста казващо какво , за кого и как точно да мисля...
Това намерих като причина.
Защо ти го разказвам.
Не винаги харесвам лесно смилаеми неща.
Ще потърся филма, благодаря ти, СъН!

Начинът по който се отнасяме към себе си се отразява върху другите.
Те се отнасят към нас по същия начин.
Вътрешната ни система за собствено отношение към външния свят се проектира върху другите.
Жената, която е вървяла по тъмната страна на улицата ще си каже : " Ето го , този дето се усуква , още един , като онзи, който ме нарани така...няма да му се хвана в капана, ясен ми е..." Мъжът ще го усети.
Сега моля те , Лора, без да се сърдиш виж твоя цитат който изпозвах и въпроса ми за encaged.

какво има да му гледам на цитата, написах точно първото ( не и последното) "сгъчкване в тъмния ъгъл"...ясно ми е защо? какво? къде и как


на много мъже им идвам " в повече', мъжете си имат опредемлена настройка, когато видят жена пред себе си, нагласа, очакване


стана ми приятно вчера да прочета, че ПЪТник ми реагира по точния начин както винаги ми реагират неговия тип мъже( много рядко срещан)

като по книга

винаги по един и същ начин

но

темата е за интернет зависимостта, няма как да сме кой знае колко по- различни тук, нет-а е надстройка на реалния свят

изводите си, които правиш са в пряка зависимост от опита ти

доста изчистено си написал сентенциите ти , света е шарен

closer than appear

Редактирано от Lora_C на 29.04.04 17:49.

Амии... не съм много готова... обаче съм почти готова и... думата "почти" може да се пренебрегне мисля.
Защото ако сега съм почти готова, а след един месец се окаже, че съвсем не съм готова значи ще съм изпуснала момента, нали?
Защо си заслужава цената ли? Май е дълго за обяснение. Достатъчно ли е, че го искам?

ПЪТника ми е много добър приятел. В него мога да намеря помощ и подкрепа, мога да му изплача болката си и извикам радостта си. Чувсвам се съвсем свободна с него.
Освен това се възхищавам от мъдростта, спокойствието, ентусиазма му, това че е запазил детското в себе си, готиното му чувство за хумор.
Не на последно място той ме кара да се чувствам жена, много истинска.
И много други неща има.
Стана ми малко срамежливо да пиша всичко това.
Защо питаш?

ами хайде помисли и се опитай само с една дума да ми опишеш ПЪТник

closer than appear

Защо да го правя?

да си докажеш че можеш, че го познаваш, да го оцениш, без да ти липсва, да се позамислиш, да си припомниш някои неща, да си поразмърдаш мозъка



това е интересна игра, изглежда лесничко, а после се позамисляш, много неща ти минават през мозъка, измисляш една дума, после почваш да се замисляш точна ли е или не, после ти щуква друга по-добра идея... и така

както казват канадците- so on and so far...

а като не искаш, недей....никой не те кара насила

closer than appear

и още една сериозна причина

Да му доставим малко нет-удоволствие на ПЪТника, сигурна съм, че наднича и се кефи на темата

колко мъже мислиш, че имат възможност да прочетат две жени какво си говорят за него

closer than appear

Не, не е вярно, че не искам. Просто исках да разбера твоите мотиви.
Ще помися за дума.
А ПЪТника наистина нямам идея дали чете тези неща и даже съм склонна да мисля, че не ги чете, но да се опитаме да му направим кефа. Щом става дума за кефа на ПЪТника аз винаги съм за.

П.П. Ама така не е ли малко неприлично да говорим за човек който не присъства?

Редактирано от Marina на 29.04.04 21:32.

Незнам
Но почвам да се пристрастявам, което на мен никак не ми харесва, така че мисля че трябва да бъден създанен клуб-"Как да откажем клубовете", иначе съм имал доста приятни моменти тук.Сега е и мястото да благодаря на Пайнейпъл за хубавата песен на Андреа Бочели.
Но все пак нали за това ни е даден живота-За да си уставяме хубави и незабравими спомени



Шампион

предавател

closer than appear

Здравейте:)
Вчера попаднах за пръв път във вашия клуб, почетох тук и там и съм очарована:). Имам проблем, ъъъ, не знам как да го формулирам...
Ами почти нулева злоупотреба и вялотекуща, затихваща интернет зависимост, като използвам последния термин поради непознаване на друг.
Кофти тръпка, все едно аз не съм аз.
Направете ми психотерапия, плийз.
Или трябва да се примиря с тва, като част от процеса на отпадане на виртуалните жизнени функции на трите ми ника?
А сега от разтроение на личността съм и в процес на раздвоение, пък единия ник го самоубивам. Значи ли тва, че съм диструктивна виртуална личност с абнормно поведение?
Хееелп!





Може би за изясняване на клиничната картинка си требе изреждане на симптомите. Няма да ви отекчавам, просто ще си кажа един от най-страшните:
ма въобще не се дразня като чета някои хора, най-много да се засмея. Нищо не ми трепва, вервайте ми. Знам, свършено е смен.



Положението е страшно, казвам ви.

Редактирано от izmislitca на 30.04.04 08:50.

от време на време крилата? ;)

Знам че много неща са ти ясни и затова ги прескачам, спестявам ти ги.
Усещам че разбираш.
Само едно нещо още.
Станало ти приятно да разбереш, че Пътник ти реагира като други от неговия тип, ...точно като по книга. Лора, моля те , помисли, не го ли провокираш ти това? Различни хора и различни ситуации като повтарящият се елемент си само ти , един и същи резултат. Не може ли да се дължи на теб.
За себе си помисли, аз не държа на някакъв отговор.
Не те познавам и не си правя прибързани изводи.

Права си, че каквото в реалността , така и във виртуалното...аз винаги съм го твърдяла това /ама ти защо реши , че съм мъж, като мъж ли пиша?/
Светът е шарен - да. И няма как влизайки в нета да си оставим окраската или емоиците отвън и да пристъпим съвсем на чисто във виртуалното.

Добре де, обаче нали ако много искаме нещо , нещо не невъзможно, просто го правим.
Пък ние с тебе уж го искаме пък не го правим.
Ей това не ми се връзва, Марина.
Излиза, че не го искаме, или че не сме готови.

ами звучиш ми по мъжки, не вярвам да те обижда това

та, разбира се че реагира на мен, то много ясно

но, много се пази той да ми отговаря на провокацийте, не че не може да се справи, ами ...абе знам защо

та, наистина няма как да сме много по-различни от реала, макар че има някой съществени разлики

щото едно си е да приказваш ( да не кажа плямпаш) друго си е да се хванеш да го направиш...тук от никого не се иска да прави нищо и да доказва нищо и затова

ама това си е характерно за повечето хора съвсем реално, ама там по-лесно го разбираш, че сие само едно плямпало

та, точно когато се сравнят реалните взаимоотношения с виртуалните, можеш донкъде да разбереш истината

Пример:

представи си:

Вие сте компания от 10-тина човека, добри приятели и колеги и ги отъждествяваме с този клуб, слагаме знак на равенство реално=виртуално

за да решим задачата, правим едно допускане

тааааааааа

в този колектив има двама: ПЪТник и Марина , които се обичат със вселенската любов, неангажирано, необвързано, без изисквания, ревност и очаквания....просто идеалната идеа на любовта

вие сте се събрали пред службата сутринта преди работа и си приказвате и да кажем Марина е вече при вас и ПЪТник се приближава и двамата виждайки се си казват взаимно пред всички колко се обичат и по този начин се поздравяват всеки ден

какво би означавало това реално?

closer than appear

Аааа, аз го знам тоя начин,
да се откажем от интернет чрез интернет, представяш ли си.
Искам примерно да спра и тогава почвам да влизам само на сайта на анонимните пристрастени към интернет, то това ако не е ирония...
И на мен ми е хубаво тук.
И аз ти благодаря!

не ме обижда , че ти звуча по мъжки,
направо се заливам от смях,
да не би да са ми в повечко мъжките хормони , а да не съм забелязала,
чакай да видя...хм, уж се обръснах сутринта...
Майтапя се...стана ми смешно.

Лора, ама не всичко ти разбирам. Кое знаеш защо? и Какви са ти провокациите? Пътника ли провокираш?
видях че искаш една дума
и с тоя бавен интернет моя/щото аз нямам бърз като твоя/ имах достатъчно време да помисля за тая дума докато се обръщаха страниците
Една дума - неразбран /в смисъл не можеш да го разбереш/
и още малко смъсил към тая дума
не може с една дума
Ако можеш опитай се да не си мислиш , че си го опознала.
Разбрах ти примера.
Пред службата сме . Аз , ти , Марина и още други колеги и идва ПъТника.
Питаш дали реално би могло да се случи това.
Тука около мене има едни мъже дето постоянно си говорят че са гей дружинка и си говорят на скъпи , на кво прайш ма парцал /един на друг/...пък не са гейове... и се опипват , ей така само за шоуто.
Ти защо се дразниш?

правиш ли разлика между показване на чувства и демонстриране на чувства?

closer than appear

Порив.
Моята дума е "порив".

Ми не. Но пък хърка.

Ииииххх значиииии. Понякога си излишно логична.
Искам, но не мога.
Пък и не съм готова.

порив?
бреййй как взе с теб да ни хваща телепатията, тц, тц, тц

Благодаря все пак че ми отговори, признай си че беше хубаво да си помислиш

сигурно е много нахално да попитам Той пориви ли предизвиква в теб или ти в него

да бе , разбира се че заедно си ги предизвиквате, ама и аз какви въпроси задавам само

closer than appear

Разбира се, че ми беше хубаво да си помисля за думичката.
Винаги ми е хубаво да си мисля за ПЪТник.
За заедното си права. Естествено.

тц, не е така

closer than appear

положението е безнадеждно и е най-добре да го знаеш:

налице е прогресивен разпад на висшите виртуални функции и регрес към нисшите реални такива. неизбежният изход на заболяването е фатален: изчезване на виртуалната личност, остава само простаят й реален носител.

на този стадий заболяването е нелечимо.

амин!

-----------
ае опечалените да фърлат цвекетата върху ковчего, че требе да го ровиме! нема висим цел ден на тва слънце!

IMAGINE...

Редактирано от Джeйн на 01.05.04 04:55.

Не.
Не правя разлика.
Показване на чувства=Демонстриране на чувства.
Ти ми обясни.

Обещавам,...
няма повече

нали щяхме да слагаме знак на равенство между реала и виртуалната реалност

сега слушам една от най-красиите песни, които някога съм чувала, мога да ти изпише 5 км постинг по въпроса, ама ще гледам да се огранича

та

били сме влюбени с един човек в колектив, естествено, че всички знаеха, била съм в колектив, приятели, и двама се обичаха и всички го знаехме, но никога не са се демонстрирали чувства

чувствата са нещо съкровено, лично и интимно между двама човека

ситуацията , която ти дадох, ако имаме да си кажем нещо по-така, ще отидем настрани от хората, ако ли не ще е някоя бърза целувчица и нещо казано на ухо, набързичко, но не и пред всички

Марина и ПЪТик си имат опция за бележки, нали? Ако толкова искаха можеха да я използват, тук , това е начина

в демонстрацията на чувства има винаги нещо нередно

затова я питах

и обичащата Марина, говори съвсем вяло за него ...

това си е тяхна работа


питах веднъж в клуб любов, ще питам и тук

Случвало ли ти се е да чуеш как влюбена жена говори за мъжа , който обича?

closer than appear

показване на чувства - само на теб :)))
демонстриране на чувства - пред целия останал "свят" :(((

(извинете за намесата)

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

какъв е смисъла да се демонстрират чувстава, за да ги разбере "целия свят"

closer than appear

според мен никакъв

освен ако, убеждавайки света, се опитваш да убедиш и себе си

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

за първи път чух за net addiction през 1998 г., когато един американски съд осъди една майка и й отне родителските права. по сигнал на съседите полцията бе нахлула в дома й и открила ужасяваща гледка: заринато с празни кутии от кола, пици, опаковки, фасове, мръсни дрехи и... изпражнения на двете й деца - на 2 и на 5 години, които се валяли в нея. майката седяла с безумен поглед зад компютъра. осъдиха я за това, че не полага грижи за децата й и й й гиотнеха. в хода на делото беше определено, че става дума за нет зависимост.

съгласна съм, че е нелепо да кажеш на приятелката си "зависима съм от теб, затова няма да се виждам с теб". но нима не е също нелепо когато се виждаш с нея, да мислиш за нет ("ох, като свършим, довечера вкъщи ще вляза в нета", "кого ли щес рещна довечера в нета", "трябва да видя какво ново в моя форум" и т.н. нима не е нелепо жената ти да те пита какво правиш непрекъснато късно вечер зад компютъра, вместода си говорите, да гледате тв и т.н. и да се напряга и сърди. нима е не е нелепо да продължаваш да тракаш зад компютъра с ясното съзнание, че ще отидеш на работа ще си със зачервени очи, недоспал и уморен? нима не е нелепо да отлагаш нещо, което знаеш, че е необходимо да свършиш, само за да влезеш за малко в нета? и да още по-нелепо - влизайки за малко, да оставеш с часове. нима нее нелепо да изпитваш чувство на вина, че и този път си стоял до след полунощ, въпреки че си си казал, че няма да го правиш вече? няма да продължавам с изброяването на още симптоми на зависимостта - тези, които я имат, ще се познаят.

накрая: зависимостта се базира точно на харесване - харесва ти хероинът, харесва ти алкохолът, харесва ти хазартът и още колко неща ит харесват...

IMAGINE...

НЕ, Джейн, не е

гледах реклама на един сайт, не ми се отвори, не знам защо, трябва да опитам пак, та в учебника картинката беше с един голям билборд, на който пише

Всеки час прекаран в Интернет е час загубен за гледане на Телевизия

Редактирано от Lora_C на 01.05.04 13:28.

и още нещо, Джейн,

в залата, в която и аз пиша има 100 компютъра, преди да забранят чат, месенджери и т.н. само като минех покрай компютрите можех да видя че всеки почти, ( главно момичетата) са на месенджери, други пишат емейли

т.е. всеки като седне пред ПС първо си отваря емейла, предполагам и ти така правиш, включва си месенджера и после си започва работата, която има да върши на Компютъра и си чати едновременно...всички правеха така

Мисля, че най-важната причина Интернета да е толкова популярен е възможността аз комуникации между хората, иначе вътре щеше да е интересно колкото във всяка библиотека

closer than appear

Хъх, очаквах нещо такова, ама друго си е да го прочетеш.
Онова никче, дето още береше душа, като чу тва, рече: "Кажи на Джейн, че винаги съм уважавала прямите хора." После ми поиска клавиатурката, да си напишело завещанието, ама му стигнаха силиците да натрака само това: "Помнете, мили виртуални сестри и братя, и в реала, и във виртуала най-същественото е отвъд интелекта..." и се пресели навеки в директорията My dokuments, където си беше избрало една папка... Преди това ми каза още да предам благодарности на всички във виртуала, че общуването с тях го било доизградило като човек.

Амин!



Сега пък другото никче, каза, че бил дошъл неговият ред - направо тъжна работа.

Редактирано от izmislitca на 01.05.04 17:40.

а?

имало живот след смъртта, обясниха християните?

не, бе - отвърнаха будистите - това е прераждане.

мило никче, кажи самО какво си - дух или преродено?

IMAGINE...

изобщо не отричам значимостта на неткомуникациите, напротив, мисля, че те са изключително важни не само за личността, но и за обществото. преди малко писах нещо в друг клуб точно за това:

тема
Alison
Модератор

Медиците в Либия

Давам линк, където ако желаете можете да изпратите писмо в тяхна
подкрепа онлайн:

http://www.vsekiden.com/medici.php

Друг вече е въпросът доколко лично вярвате в смисъла на такива инициативи, но всеки сам за себе си чувства нещата...

Джейн
Активен потребител

Добавено: 02.05.2004 12:39:22
за мен смисълът на подобни инициативи е не толкова постигането на декларираната им цел, а съзряването и консолидацията на обществото - нещо особено дефицитно и необходимо в сегашната БГ.

и още нещо - крачка в посока "глобалното Интернет общество". мрежата дава огромни нови възможности на хората да бъдат граждани. наднационалните акции на антиглобалистите биха били немислими без Интернет комуникациите, позволяващи на хора по цял свят да се обединяват зад мисли, идеи, каузи и да се организират за колективни действия. по-малко известна у нас е наднационалната виртуална общност на защитниците на животните, които са оценявани от консервативните политически кръгове също като потенциална стигаща до екстремизъм заплаха за уютничкия им подреден свят.

ако в БГ се появят подобни Интернет общности и движения, мамка ми ако не стана виртуален екстремист

ти, като убеден привърженик на неткомуникациите, би ли ги използвала не само за контакти с приятели и познати, а и с непознати в името на кауза?

IMAGINE...

Да не самоуби Астерикса? Брех, а минаваше за мъжко…
Е, голям праз, в нета всичко е толкова измислено и виртуално, т.е. ефирно.

ами... преродено духче

нямам нищо общо с Астерикса,
онова последното - да, позна.

Не се извинявай!
Ти сега ми показа ?...
или ми демострира?
може да не ми отговаряш, ако не ми отговориш ще съдя само по знаците, които си ми оставил...

Разбрах те , Лора.
Знак за равенство има да , но съвсем схематично.
Има в онзи контекст, че не можеш да си оставиш окраската и емоциите преди да се конектнеш и да влезеш начисто във виртуала. Ти си си ти и толкова...със всичките си комплекси и недостатъци, достойнства и очаквания.

Знак на равенство няма , когато става дума за показване на чувства.
Ох, сега и аз ще се разпростра, дано имаш търпение.
При едно реално общуване с непознат човек винаги има няколко етапа...Преди да се изразят чувства има изразяване на мнение, споделяне на мнение, ...следва настроение, споделяне на същото и чак тогава може би чувства.
Във виртуала можеш да разместиш местата.
Когато СъН влезе и каза "Обичам те" не че не се стреснах, но ми стана особено приятно. Признавам си.

Казваш има нещо нередно.
Добре може и така да е.
Ако това разрежда напрежението?
Ако създава атмосфера , в която се споделя по-лесно?
... ако има настроение , което те активизира?
... ако вече веднъж е направено и се превърне в нещо като традиция? в установен начин на общуване /затова ти дадох примера с гейовете, които всъщност не са такива/
Аз например не бих написала любовна бележка на никого.
Не мога.
Стягам се.
По-лесно ми е да пратя целувка на някого тук.
По - безопасно се чувствам.
Ето. Демонстрирам ти чувства.
{}
Лесно е. Ти казваш нередно. Може би си права.
"чувствата са нещо съкровено, лично и интимно между двама човека "

А сега да те питам какви са тия красиви песни , които слушаш, кажи де!


и да ти кажа, че нямам нищо против да ми напишеш 5км постинг.

аз съм го писала едно време, отношенията мъжду хората са различни и са "както си ги направят"

писах и тогава , имах един състудент, който всеки път когато ме видеше, мен и приятелките ми, казваше с една усмивка до уши:

"-Здрасти, миличко! Какво си прайкаш? Дай на батко една целувка" и на мен и на приятелките ми

ама разбира се , че ми е било приятно, доколкото и той е човек с голяяяяямо чувство за хумор
прави го просто така, прави го не със всички, но с поне 10 от състудентките му

ами характер

прави го доброжелателно, приятно, весело и никога не съм че чувствала обидена от такова отношение

но

да ми се пишат сладки думички, да ми се правят комплименти и дават високи оценки относно моите писателски възможности САМО защото някой си мисли, че вдигайки ми нет-самочувствирето, ще ми вдигне реалното...глупости

като например Джейн в Споделено ми беше писала, нещо от сорта:"Лора, много държа да прочета мнението ти по въпроса..."....?!?!?! и даже ми беше определила ден, в който трябваше да и го напиша
написах го
но....


дълго е , много дълго , твърде дълго даже за писане е

но

мразя да ме правят на по-глупава от колкото съм,
както и аз не го правя за другите тук

и аз мога например днес да ходя след всичките ти постинги и да въздишам виртуално, Ах, колко си умна, Ах, само ти ме разбираш, Ах, колко ми изглеждаш виртуално красива, ах, колко много си ми интересна, Ах...

ще ти стане ли по-хубаво?

никога не допускай фалша в отношенията си и виртуално и реално, с хора които ги имаш като приятели

аз съм пристрастена към нет-а, мисля че е смешно да го отричам

и нито го смятам за срамно, нито за нещо, от което трябва да се отървавам

на мен това ми харесва!

closer than appear

и ако си мислиш, че си мисля, че някой ще се плесне по челото или "ще се почеше с молива по темето"- това е цитат, но ми хареса като описание

и ще си каже "Брях, дай повече да не правя така с Лора"

няма да стане, ами какво да се прави...тук е нет-а, аз се съобразявам с него, не той с мен

но искам да знае, че зная ...

closer than appear

...и в добавка - в реала си в абсолютна неизвестност...всеки от обкръжението ти може да те остави - приятел(ка), гадже, родител, дете...
А нетът,
алкохолът
дрогата
хазартът -
не могат. Те не изоставят.
Ти решаваш.
Контрол. (илюзорен, разбира се)

"Ситен дъжд вали низ ясно небо,
ситен е, ситен, като маргарит..."

Какъв би бил мотивът на някого да ти вдига виртуалното самочувствие?

Който те прави на глупава дай му да разбере че не си, но не си мисли , че всички те правят на глупава Лора.

/сега тука много се смях/
Недей да ходиш след всичките ми постинги де...Попитай ме кои са най-стойностните ми постинги и аз ще ти ги пратя на мейла та да ме видиш ква съм виртуална умница и хубавица...Майтапя се.

Лора, на едно мнение сме за отношенията - "както си ги направим".
Как можеш обаче да се опазиш от фалша?
"никога не допускай фалша в отношенията си и виртуално и реално, с хора които ги имаш като приятели "
Не ти го разбирам това.
Имам ги за приятели. Добре. Ако допусна че са добри приятели без фалш,,, за какъв точно фалш говорим да не допускам. Да почна да вярвам на фалшиви комплименти ли? Тогава не се връзва с приятели. Или имаш предвид псевдо такива?
И аз съм пристрастена.
Преди малко спря нета.
Все едно увиснах ....

Какво искаш да знае, че знаеш?

Какво правят?

Не че не те разбирам. Защо питам тогава?
Виждам че ситуацията ти е ясна.

Моля те изясни ми точно от къде идва раздразнението тогава.

не съм казала че ме "правят на глупава" а ме мислят за по-глупава, отколкото съм, чак сега видях "правят" съм писала, но съм имала предвид"мислят":-)

защото казвах 1000000000 пъти, ама кой да ме чете?

защото се дейстава на принципа: "Всички жени харесват това"

срещала ли си ? има един тип хора, които като енергийно поле приличат на "копривщенски къщи"?

closer than appear

Редактирано от Lora_C на 04.05.04 12:51.

Казваш "защото се действа на принципа всички жени..."

Твоят принцип какъв е?

Ти как подхождаш към мен, Лора?

Разбрала съм това, което си ми писала.

Не те смятам за глупава, защото не си ми го показала.

По принцип не се интересувам от това кой какво правил на някого и какво казал за някого , за да си изработя отношение към този човек. Подхождам индивидуално. Насреща очаквам същото.

А ти изхождаш от принципа " те ме мислят за глупава...кой ли ме чете...",
което аз преобразувам в следното
"всички ти правят , мислят нещо, което ти е неприятно"
Аз всички ли съм?

Какво им е на копривщенските къщи? Приеми че не съм толкова умна и ако искаш ми отговори лично на мен. Не изхождам от оня принцип.

към какви хора да си изработвам отношение, тук са само никове

не пиша на теб, викам си в ефир...с пълното съзнание, че нищо няма да се промени

и в този и в реалния свят всичко си има логика, последователност и причини

които не съм ги измислила аз, а си е така, защото такива сме си хората

когато нещо не е "както трябва", значи нещо има


както и да е, прекалено дълга тема стана

един океан е прекалено голямо растояние

нета е прекалено удобен на някой

а и изкуството винаги си заслужава

closer than appear

Сигурно нимбата му се смъква на носа и му притиска синусите...

Разказах му. Много се изкефи. Имаш едно черпене от него.

Мерси за загрижеността, но дойде ли лято много не се задържам пред компа, за кеф на всички около мен!

Но все пак, ще гледам да държа първо място по посещаемост!

Когато стане напечено, печените мацки хукват на пазар .

По печени мацки.....разбира се!

Когато стане напечено, печените мацки хукват на пазар .

гадже имам, любовник имам.......само любовница нямам!

нЕма спасение от Нета! Даже и шопингтерапия не помага.........!

Когато стане напечено, печените мацки хукват на пазар .