Ето, виждаш ли? Много е сериозно. Значи не може да е това.
Не защото на мене не може да ми се случи, а защото се случва на твърде много хора.
Или Новагодин ще се окаже прав като написа, че се впускаме в нета без да знаем какво можем да очакваме от него. Бррррр. Страшничко.

питах за шизоафективната психоза. не че не знам какво е, но ме интересуваше какво мислят професионалистите тук, тъй като съм срещала БГ психиатри, които отричат (по-възрастни и работещи си в едни схеми, които са учили преди н`ам колко си години) или не са диагностично чувствителни (по-често срещано) към този вид душевно заболяване.

ако това питаш, ето инфо за Schizoaffective Disorder.
европейската дефиниция според ICD-10 Classification of Mental and Behavioural Disorders, 1992:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

кое разказче, нещо не вдявам?

IMAGINE...

точно това е!

никакъв аргумент не е това с многото хора. депресивни епизоди е имал всеки трети възрастен човек. това основание ли е да кажем, че тяхната болест не е депресия? вярно, че днес много от депресиите са маскират или соматизират, но пак си остават депресии. прогнозите са, че до 15-тина години депресията ще заеме второ място като причина за инвалидизация.

а впускането в нета - то е като дрогата. много експериментират, без дазнаят какво могат да очакват от нея. и склонните към зависимост я развиват. и с другите вещества, дейности, поведения, към които се развива зависимост, е същото. даже има и зависимост към самонаранявания. не е депресивен еквивалент, а отделен вид зависимост. най-общо казано, състои се в това, че се повтарят самонаранявания без суициден характер, които доставят премахват дискомфорта и доставят удоволствие.

тъй че не се самозалъгвай, че видиш ли - ти употребяваш повечко, което поражда негативни последствия (в личностното, професионалното, семейното, социалното функциониране), обаче не си зависима и можеш да спреш, когато поискаш. да, ама не то всеки наркоман или алкохолик точно като тебе мисли

IMAGINE...

ооо, сега чак видях разказчето и разбрах, естествено :)

интересно, точно днес обсъждахме, по-точно май спорехме с една девойка защо и как общуваме виртуално.

един от сериозните мотиви, за който се съгласихме, е това, че поради анонимността виртуално може да говориш много по-откровено, отколкото в реала. в реала си принуден да самоограничаваш степента на саморазкриване по социални причини, а тук няма такива :)

е, разминахме се по въпроса дали системното нетобщуване не е признак за реални комуникативни проблеми. ти как мислиш?

IMAGINE...

Не си мисля, че мога да спра когато си поискам.
Мисля си, че желанието ми ще изчезне все някога и трябва да го дочакам.
А после си мисля да не чакам, а да взема мерки.
Обаче забелязвам страшни неща. Никой не си тръгва от тук. Който е бил тук винаги се връща.

четох те в темата на Тео...благодаря!
а тук си харесах онова , което казваш за общото между всички зависимости и матрицата.
Сега ще смеся интернет зависимост и зависимост към психоактивни вещества.

Според МКБ-Х сигурна диагноза за зависимост може да се постави само ако най-малко три от следните показателя са били заедно налице по някое време през последните 12 месеца:

1.Силно желание или чуство на вътрешна принуда да се приемат психоактивни вещества респективно "да се приема интернет"

2. Затруднен контрол върху приема по отношение началото, края или нивото на употребата;

3. Физиологично състояние на абстиненция при прекъсване или намаляване употребата на веществото, което се проявява с типичния за веществото абстинентен синдром или употребата на същото (или сродно) вещество с цел облекчаване или премахване на абстинентните симптоми;

4. Данни за повишен толеранс, което означава нужда от по-високи дози за постигане на ефект, който първично се е постигал с по-ниски дози.

5. Прогресивно отпадане на алтернативни удоволствия или интереси.

6. Продължаване на употребата въпреки наличието на очевидни вредни последици

Джейн "интоксикация" от интернет стана ясно че имам.
Възможно ли е да нямам абстиненция?
Последно по Великден ме нямаше за 5-6 дена и въобще не ми е липсвало, не съм се и сетила /смених обстановката/...
Но когато се върнах и се докопах до РС изпитах радостна възбуда.
Да кажем , че си харесвам зависимостта.
Да кажем, че не съм се мотивирала да се откажа...
и продължа известно време да си вярвам, че абстиненция нямам.
През това време увеличавам дозите...
Да, но абстиненцията , която би се появила след това зависи от дозата, достигната непосредствено преди спирането...
Дали ще се усетя , когато вече е късно?
Винаги ли така става?

Джейн, разбрах , че не си в България. Нетактично ли е да питам къде си?

всички, които остават, остават с идеята, че все някога ще им мине и остават, за да го дочакат. а тези, на които им минава, просто не остават.

има, разбира се, и "болни", при които заболяването протича по-благоприятно - правят ремисии от по месеци, след които рецидиви и т.н.

ама при нас с теб май се наблюдава непрекъснат ход на болестта

интересно, като казах "непрекъснат", се сетих за шизофренията. непрекъснатият ход на заболяването завършва с шизофренен дефект. както и пристъпно-прогредиентният. всъщност май е по-уместна аналогията с развитието на алкохолната зависимост. изходът (ако болният не се спомине от цироза междувременно) е алкохолна деградация на личността. дали и при net addiction има някакъв краен дефект?

IMAGINE...

Редактирано от Джeйн на 25.04.04 10:47.

Писах ти нещо за интоксикация и абстиненция - моите към интернет.

Сега си давам сметка , че онова прекъсване ми е било ремисия и от ремисии и рецидиви , а всеки път рецидивът е по-силен, ремисията - по-кратка, вървя към хронификация.

Аналогично със шизофренията, ако съм в проградиентния активен стадии, и аз се питам какъв ми е изходния - аналогична деменция прекос?

Прогнозата ми е неблагоприятна нали?

присъединявам се към вас с Марина
само да не се откажете
и да ме оставите сама после???

Нещо не е наред в тази аналогия.
Да кажем, че отношението към нета може да прерастне в зависимост такава каквато познаваме към алкохола или каквото и да е друго. НО. Ох, сега ще измисля какво ще стои след НО.
Най-важното в общуването в нета е... това, че общуваме. Общуването е част от нашия живот от раждането до смъртта. Да не общуваш не е възможно. Ще умреш, ако не го правиш. Значи нет-общуването е една нова форма на нещо което ни е жизнено необходимо. Все едно да си открил мексиканската кухня и да си я прибявил към ежеседмичното си меню, защото много ти е харесала. И до тогава си се хранил с вкусни неща. Сега само прибавяш нов вид храна. Може ли да се пристрасти човек към мексиканската кухня така както се пристрастява към алкохола? Има ли зависимост от мексиканска кухня?

Не ме разбирай грешно. Не искам да извадя от девет кладенеца вода за да докажа, че нямам зависимост. Поне на съзнателно ниво не се страхувам да си призная, е я имам, ако е така, и ми се иска да се боря с нея. Но най-вече искам да разбера. Да РАЗБЕРА себе си, нета и аз в него.

П.П. Всички остават. Всички за които аз знам остават. Тук са. Понякога с нови дрешки.