Здравейте!
Проблемът ми може би ще ви се стори смешен,но не знам към кого да се обърна и какво да правя.
От 8 месеца се срещам с човек,който е с няколко години по-млад от мен .Просто не зная как се стигна до тук.Той е обсебен от мен,иска постоянно (наистина постоянно!) да сме заедно,и когато това не е възможно изпада в страхотни депресии и ми прави ужасни сцени.В началото бях адски увлечена,защото той е чаровен,нестандартен и страшно много се ласкаех от мисълта,че толкова много го привличам. Но вече стана нетърпимо! Не смея да му се разсърдя,защото заплашва,че ще се самоубие,ако се разделим.Адски е лабилен!За да прекарваме повече време заедно бягах от работа,дадох фалшив болничен за много дълъг период,шефовете разбраха и бях принудена да си подам молбата за напускане.Когато ме мога или не искам да се срещнем трябва да измислям страхотни увачителни причини,защото пак настава ад!Този човек ме кара да се чувствам отговорна за живота му! Това страхотно много ми тежи,имам чувството че ще превъртя в даден момент!Понякога си мисля,че блъфира,но мога ли да съм сигурна??? На рожденния си ден изпи голямо количество алкохол и под влияние на свой приятел щеше да скочи от петия етаж.Не знам откъде събрах нечовешки сили и успях да надвия и двамата.Има склонност към самоубийство.Днес това се случи за подерен път.Бях заета,той е пожела да ми влезе в положението,цял час го убеждавах по телефона да не скача през прозореца,да не посяга на живота си, но не-било му писнало (не можа да даде смислуно обяснение от какво).Накрая зарязах всичко и отидох у тях.Беше започнал приготовления(няма да споменавам с какви вещи),не знаеше,че ще идвам. Не зная какво да правя,за бога! С вързани ръце съм.Не мога да търпя повече,но не мога и да допусна да направи нещо със себе си,няма да понеса вината.
Кажете ми,какво да правя?Мислех да се обаждам в психодиспансера,но едва ли ще пратят линейка да го прибере заради това,че ме е заплашвал,че ще се самоубие.
Нуждая се от професионално мнение!Заплашва ли ме само, или наистина може да го направи?

Значи това което пишеш не ми звучи толкова смешно. . Мисля че на този човек определено ще може да му се помогне, ако поговори с някои психиятър или отиде да се лекува в някоя болница. Можеш да поговориш с родители те му и да споделиш какъв е проблема. Можете да извикате някои добър психолог у тях които да поговори с него. В момента се сещам за д-р Румен Бстанджиев, който е психотерапевт и таксата му е 20лв. ако го извикате у тях 40лв той лекувал без лекарства само с говорене. Викали са ми го и на мене, когато не бях много добре и успя да ме успокои малко. Телефоните му са : о48 974 948 и 098 66 42 55. Може да отидете на място при някой психолог с направление от личния лекар, които да поговори с него или да му предпише някои лекарства. Хубаво е проблемите да се споделят и така ще се понесят по-лесно, а лекарствата от личен опит знам че успокояват. И все пак хубаво е да не се пият, но в случая мисля че може да помогнат пък и
като се пият лекарства лесно може да се спрат стига да има желание и да няма нужда повече от тях. Има някои по скъпи и качествени, за всяка болка си има лек в краина сметка. Сега за болницата, значи лежал съм в болница и мога да ти кажа че няма нищо страшно( евентуално на него да му кажеш де). Ако мислиш че има нужда можеш се обдиш до диспансера мисля че няма да откажат да пратят линеика. Аз например бях доста болен и като ме приеха там самите болни много ми помагнаха, там е доста спокойно никой не те закача, в крайна сметка са си здравни заведения и се лекуваш там. По леко ще му е ако му идват на свиждане всеки ден може. Ако говорим за най добрата болница това е Александровска има добри лекари и спокоина обстановка, тя пък е платена ако не му е район, но и другите не са лоши когато си на зор.
Помоща можеш да му я окажеш ти, ти заедно с негоовите родители или само
родители му. Хубаво ще е да му говориш внимателно и с разбиране, като близък човек които иска да му помогне. Казвай му че по този начин както е решил няма да се разрешат проблемите и че е глупост да се постъпва така. И че нещата винаги може да се оправят и да тръгнат на по добро. Ако трябва му се моли да не го прави. Все пак ти преценявай как да постъпиш. (МОже да му кажеш и че алкохола е вреден и да не пие много ако му вреди)
Силно се надявам това да е само шантаж и пожелавам нищо да не му се случи и да оправят нещата.

А за вината:
Всеки сам определя какво да прави със себе си и не мисля че имаш основание за особено чуство за вина. Пожелавам ти успех и дано всичко да се оправи

Бостанджиев не е ли сексолог?

"който може, да реши задачата, а който не може - да напише 200 пъти "аз съм трътка"

Сега разбрах защо никой тук не иска да ме вземе насериозно. Страх ги е от някоя подобна случка
Хора аз не съм такъв Ама знае ли човек Любовта не пита на колко години си

Спокойно - няма да се влюбя за човек, който не ме иска

Благодаря ти за отговора!
За съжаление не сме от София.Ще потърся помощта на някой специалист от нашия град.Надявам се днес ситуацията да се е поуталожила.Когато е в нормално състояние възприема,но когато го обхване ,не знам как да го нарека,все едно нищо не съм му говорила преди,все едно нищо не ми е обещавал. Семейството му едва ли ще му окаже някаква помощ,според мен и от тях произтича част от проблема.Родителите му са разведени, баща му го е биел и т.н.Чувства се недооценен,смята,че всички го подритват.Но той нищо не прави,за да се противопостави.
Ревнува ме от всичко и от всички.Ревнува ме дори и от брат ми,от приятелките ми,от всички,които отнемат времето ми,т.е. които отнемат неговото време с мен.Дразни се дори и когато спя.
Наистина се надявам,че може да се оправи,но всъщност не вярвам.

Добре ти писа тук един човек ('нещастен' ли беше?) за как да намериш повече помощ за приятеля си, но явно на теб самата ти е нужно помощ иначе ще изкукуригаш. Не знам точно къде ще я намериш, но ето пиши тук, потърси психолох във вашия град...

Другото дето исках да ти кажа е, че хора като приятеля ти са много манипулиращи....Веднъж, преди години и аз като тебе, се намерих в такава връзка. Мога да ти кажа, че въпросния човек и досега си е жив... И КАТО ПОГЛЕДНА НАЗАД ме яд за всичкото време и за тичането дето му ударих и за тормоза дето изживях покраи заплахите за самоубийство и другите му откачалки, (напр. един път като 'не разбирах колко ме обича' почна да яде винена чаша... абе откачалки всякакви..)

Не можах да му помогна да се управи, по пък се научих да избягвам хора с психо проблеми дето са по-големи от способностите ми сили на справяне. Та това исках да ти кажа - ти не си му длъжна със собствения си живот (ето загубила си си работата - кой го касае за това? кой ти помага на теб с хляб и покрив?). Ако не ти е по силите да си му от помощ - може да е по-добре да се освободиш от тая връзка. Не му позволявай да те кара да се чустваш виновна, че не си светица... ми ти си човек със собствени проблеми и ограничения.

Докато те манипулира както той сега прави - ни за теб, ни за него е добре. По тоя път и двамате ще пътувате заедно към ... ми, откачалката. На него му трявбат граници. Той ми звучи като дете дето тръска един голем рев та да си пробва границите, да види до къде може да стине/упре.... на колко майка му/ баща му ще издържат.

Та пак да кажа, на приятеля ти му е нужно да си разбере травмата и тормоза... а не ситуация в която може да разиграва тия неща.. ти, според мене, и то без да искаш, си част от тая ситуация. Хванали сте се на едно хоро от което некакси е нужно да се пуснете....

пак да то кажа за последно - всеки си е отговорен за живота. Ти не може да го спреш от самоубииство. (А, и тея... той се приготвял за сомоубииство ..не знаел че отиващ у тях.... ама да знаеш как ме разсмива ....Колко пъти и аз съм била на същото място като твоето! Слушай, НЕ Е ВЯРНО!, Той те манипулира... и то, предполагам може и да е без иска и да го осъзнава много).

Може и един ден да го направи, да се самоубие. Приеми това - не е твоя отговорност в края на краищата....твоята отговорносте твоя живот ... Докато не можеш да му кажеш - 'твоя живот е твоя отговорност'... той има с какво да те връзва и разкарва... и това и за двамата не е добре...

Увлякох се май.... дано с нещо съм ти полезна... Хайде успех ...

Абе друго си е женската солидарност, но няма нищо общо с истината.
Че тя какво търси с толкова по-млад от нея, а?!! Може би де е осъзнавала за проблемите, хайде бе.....Ама друго си е.... А сега гледа да се отърве от него. Тръпката мина а, е секса е почти същия...няма смисъл повече.
А той явно много го е закъсал щом ще се самоубива заради една жена...която и да е.
Я се вземете в ръце. Кажете си чао и това е.

Можеш ли да допуснеш,че той си е бил толкова лабилен и преди,а сега просто иска да побърка и нея????какво общо има секса?
Чао!май проблема е точно в това...

Виж,когато писах постинга осъзнавах,че на много хора ще им се стори,че драматизирам.НО НЕ Е ТАКА! "Че тя какво търси с толкова по-млад от нея, а?!! "
На 25 години съм, а той е на 20.Проблемът не е в годините.Никога не съм го възприемала като някаква играчица.
Наистина ме ядоса,Niky, и те съжалявам!

Нормално е да се ядосаш - истината боли.
Но все пак се замисли (по-добре преди да направиш нещо).Успех