da se promeni istinski, da se prebori s nedostatucite si, da stane takuv kakuvto mu se iska. Vseki ot nas osuznava pone chast ot nedostatucite si i iska tqh da gi nqma. Vuprosa e dali moje da go postigne, da izchisti tezi nedostatuci ot sebe si, da 'evoluira' psihologicheski. Vie kak mislite?

Не мислиш ли, че знаеш отговора предварително? Аз мисля така - мисля, че отговора, макар и не еднозначен, във всички случаи е НЕ. Характера на един човек, макар да не е много очевидно, е доста константно и трудно непроменяемо нещо.
Осъзнатите недостатъци според мен са най-видимите, най-натрапващите се, но само на пръв поглед. Най-често в пристъп на раздразнение към самите нас се опитваме да се "навием" да се променим, обаче това хем е трудно, хем е доста противоречиво - да се борим срещу същността си, защото се предполага че ти и аз сме големи хора(може и да не сме зрели, но сме минали периода, когато се формираме като характери...). Да се опитваме непременно да отхвърляме и не зачитаме нещо от същността си означава да не "бъдем себе си", поне в смисъла, по който разбирам аз този израз...

Какво значи човек да "стане такъв, какъвто му се иска" - не мислиш ли, че такива наши желания в доста от случаите са продиктувани от желанието да се харесаме на определен човек, на определена група хора? Това значи само едно - човек бяга от себе си. Не само това, а и по този начин хората се обезличават, уеднаквяват, унифицират, "клишират" дори...
Не че и аз съм имал периоди от живота си, когато поради ред причини се самозаблуждавах, и се правех понякога в малка, понякога в по-голяма степен на такъв, какъвто всъщност не съм, на такъв, какъвто ми се е искало....
Не че твърдя, че сега съм много помъдрял, обаче твърдя, че знам какъв съм, и не се правя на никакъв, аз съм си себе си, в този момент....
Това с доста уговорки мога да го нарека "еволюиране", за което говориш ти...макар да е точно в обратната посока, за която говориш ти...

С всички предимства на такъв живот аз си мисля, че така е най-добре....
това далеч не означава, че съм супер щастлив, доволен, обичан, но това вече е тема на друг разговор....както се казва - "Welcome to the real world..."

най-често умните хора са и лоши. Позитивизма не винаги е обвързан с успеха.<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от vroom на 11.10.03 00:43.</EM></FONT></P>

Редактирано от vroom на 11.10.03 00:44.

...до някъде си прав, донякъде - не...вярно е , че един характер формиран n-години трудно се променя, може и да си прав, че е наша "същност", че има константи, каквато вероятно са темперамента ни, емоционалната ни нагласа, но формирането на различни черти от характера се е влияло много повече от външни фактори(родители, условия на живот, среда), на които реагирайки ние сме формирали една или друга черта...и когато те се оформят от началото на живота ни, когато човек е емоционално незрял, много лесно е да се появят едни не дотам добри за самите нас черти на характера
...не съм много съгласна и с това, че опознавайки се с годините, виждайки си някои недостатъци на характера, човек пожелава да се промени само за да се хареса на някой друг..., защото е факт, че всички околни искат от нас да се променяме в повечето случаи за тяхно удобство, за това в известен смисъл може ако виждаме , че нещо ни пречи да живеем добре, да се чувстваме пълноценни и успяващи, може да пожелаем да се променим и да го направим, дори и това да не се хареса на другите,
...но промяната не става с магическа пръчка, трябват търпение, воля и доста време, необходими са обективна преценка(крайното самоодобрение и приемане не е най-добрия съветник) и добри приятели(за коректив), които да му помагат...роднините в случая не вършат много работа...така, че моето мнение е, че ние непрекъснато се променяме...и в по-зрели години наистина това може да бъде и плод на нашите желания, а не както в детството - спонтанно..., познавам хора, които са се променили и ако не напълно, то поне са коригирали някои черти на характера, които са им пречели да живеят по-добре..., аз също мисля, че успявам да се променям в някои отношения...
така, че отговора ми на въпроса е по-скоро - да, можем да се променяме...(П.П....забравих да добавя, че това може да стане...само ако го осъзнава и поиска)...естествено с уговорката, че това е възможно в определени граници...

Вярвам в чудеса!

Редактирано от publika на 11.10.03 09:14.

Какво ще правиш като си изчистиш?

^Аз се прекланям пред твоето разбиране.^

Може да се промени в голяма степен. Въпрос на желание и воля. Бъдещето е в ръцете ти!

Можеш, разбира се. Зависи колко силно го искаш. Зависи и от това, дали има някой до теб, желаещ и можещ да ти помогне. А понякога се променяме и без да сме го искали; под влиянието на събития от външната среда. Не робувай на предразсъдъци. Не вярвай на тези, които ти казват: "Познавам те аз, всяко чудо за три дни..." Зависи и от това, какъв тип човек си. Има хора, които лесно се адаптират, и такива, които изобщо не могат да се променят. Ако наистина виждаш недостатъците си и не се харесваш - това е първата крачка.
Моят живот е низ от промени и всеки ден съм различна. Защото искам...
Ако споделиш, какво точно искаш да постигнеш - може и да имам по-конкретен отговор.

Смятам, че зависи от това за какво, в какво, кога и колко са ти попречили недостатъците ти(ми). Ако осъзнаваш лоши резултати като следствие от свои нвдостатъци, ако тези резултати са ти били важни, значими, тогава можеш да опиташ поне. Някои хора се променят, евол'ират:), за себе си пове4е понякога.....други остават същите. Важно е според мен да се харесваш обаче - такъв, какъвто си. Знам вероятно как ти звучи това:) Можеш да се развиваш! Л''бовта помага, променя, облагородява:) Вл'бвай се, обичай, не мисли за себе си, живей чрез другия, ще се промениш и ще се харесваш пове4е. Обещавам! И това няма да ти коства никакви усилия:) Безплатно е и от него не се дебелее:) Само се умира понякога.

"който може, да реши задачата, а който не може - да напише 200 пъти "аз съм трътка"

...много си готина...и даваш най-точната рецепта...нищо, че понякога се умира от нея..., няма нищо по-хубаво от такава "смърт"...
...кога ще пием бира?

Вярвам в чудеса!

По-добре нещо по-силничко да е :)
Утре?

"който може, да реши задачата, а който не може - да напише 200 пъти "аз съм трътка"

...YES......очень ме възрадва...ще ти звънна за подробности и уточняване...

П.П....аре, че имаш да черпиш за племенницата..., а и Калоян сигурно по жени е тръгнал вече ;-)...да донесеш снимки...
Вярвам в чудеса!

Редактирано от publika на 12.10.03 18:15.