Здравейте. Аз отдавна се подвизавам из клубовете, но в тоя влязох за пръв път (не знаех, че има).
Искам да споделя с вас един мой сериозен (според мен) проблем. Не знам дали е психически, ама все повече се убеждавам, че е..

До преди година се чувствах прекрасно, физически и пихически. Нямах никакви севриозни проблеми. Докато един прекрасен ден - вечерта имах лека бъбречна криза, но с висока температура но отидох на работа и около 10 - изгубих съзнание за момент.
Дойде бърза помощ, и като започнаха - имаш вътрепен кръвоизлив, не ти чувам единия дроб, пневмония, кръвното ми било 40 / 0!!!! А аз си бях в съзнание вече. Закараха ме в болница и там откриха възпаление (от песъчинките в бъбреците, нищо повече). Но за всеки случай, остана х болницата.
Там ми вземаха кръв всеки ден, ехограф на корема, ехограф на сърцето...абе поизследваха ме хората. След 5 дена ме изписаха. И аз вечерта тръгнах на море, като карах 400 километра.
Но...в леглото и като седя бях добре, но тръгна ли да вървя...настъпва едно ужасно приспиване, главата ми отгоре е все едно затисната с паница....
Почва да ми разтуптява сърцето, да ми се гади...имам чувството че пак ще падна....И други вариации на тази тема...но лошо ми е и това е...

Ходих пак на лекар--защото ме боляха гърдите...било от нерви. Верно, на снимката всичко си беше ОК.
Но всеки ден ми прилошаваше. Ходих на ирисодиагностика - невроза и гастрит. Другото си е ОК. Да, ама аз не се чувствам така.
Иглотерапия 15 сеанса...освен, че малко ми намаля това приспиване като стана...нищо.
А иначе явно имам сили...тия дни, след като прекарах 2 дена в леглото изминах 25 километра в гората?!!!
Ходих и на психиатър...изписа ми атаракс. Е как ме успа...не е истина. Иначе...нищо.
Даже не бях по спокоен.

И така вече 1 година. Всеки ден се стягам, за да отида на работа, но си е мъка.
Вече имам чувството, че си внушавам че ще ми стане лошо и то ми става...

Та....ако някой от вас е имал подобни проблеми и ги е решил, ако има идея къде да отида за да ми помогнат..да сподели. МОЛЯ.
Не съм оптвал с екстрасенси, ама...

При теб е всичко ясно.
На психосоматична база е.
Имаш лабилно кръвообращение..случва се често при ниско кръвно...но не само. Ударението е при лабилно. Добрата новина е, че не е много опасно.

________________________

са си свиркам - още въпроси?

Може и така да е. Но това, че знам от какво ми е..нали..не ми помага
Лошото е, че ме скапва психически. Аз винаги съм имал увереност, че мога да направя всичко което поискам, а сега ...ще ми стане лошо, ще се излагам пред хората ...
Но..ще се боря. Само да знаех как.Иначе кръвното ми е 120/80. Даже ми е било лошо и са ми го мерили - най-много 130/90 или 110/80...
Благодаря за отговора.

Напротив - най-големото медицинско чудо е диагнозата.
Като улучиш един лекар дето познае кво ти е, при 27 опит....може и да не е късно още. Късмет. Руснака му вика Судба.







/за лабилно кръвообращеие има хапчета.
//праят въртележка - не мое те спре човек после
///ша спреш отвъд моренцето....ама не черното

________________________

са си свиркам - още въпроси?

Опитай Йога, медитация

По-добре отиди на някое курортче и се повесели с някоя девойка.Помага за всички болести

хм...ми ако не е платежоспособен...

Е ... как се нарича нещото не е много важно.

Значи, през есента на 97 година - припаднах на улицата. Какво пък толкова.
Жените, страдащи от ниско кръвно, припадат често. Обаче не беше съвсем така.

Явно ужасно се уплаших, защото може би за 15 минути колабирах около 4 пъти. Загубена работа! Това стана, защото всеки път, когато идвах в съзнание се изправях, а кръвното е падало все повече и повече.

Та от следващия ден се оказа, че не мога да стоя права, особено в трамвай, рейс и т. н. непрекъснато имах чувство, че ще падна. И независимо, че си казвах "е, ами айде да падна, да видим какво ще стане", това чувство не само не изчезна, но се задълбочаваше. Спрях да се возя в градски транспорт, но то ме преследваше и когато ходех пеша. И така ... доста време. В известен смисъл продължава и до днес. Но истината (моята, разбира се) е, че това нещо може да се игнорира, контролира...

Виж, и да имах рецепта за мене си, малко вероятно е тя да ти помогне и на теб.
Май в това е смисъла. Да търсиш сам. И причини и изход, а те са много свързани.

Не знам, дали това ще те успокои, но и пръста си да не мръднеш, шанса нещата да отшумят или просто да намалеят на пренебрежимо ниво е голям. В този случай, може би е по-добре да не разсъждаваш защо, как ..... и т.н.
Силата на нещото се състои в това, че обсебва мислите (или още по-лошо - душата) ти до такава степен, че започваш да се въртиш на "петичка" около него. И тогава то взема връх. Ти преставаш да си ти, ами си нещото ...



И един съвет:
Тежък физически труд. Е, ако не е тежък, измисли си просто физически труд и ежедневни разходки (поне по 6 - 8 км на ден).
Когато лошите мисили започват да нахлуват, просто си измисли схема да ги разкарваш. Това не е трудно. Като игра е. Брой, смятай, ... фантазирай си, рисувай, разигравай партии шах ... каквото искаш, но ефективно по правило ще е това, което по принцип ти доставя удоволствие...

Със сигурност

Да пробва на нейни разноски

Много точно си описала твоето състояние. Моето е много много подобно на твоето. И на мен не ми се пътува в рейс, поне не прав, защото си мисля, че пак ще падна. Иначе като карам колата, почти нищо ми няма. Много рядко ми става лошо. Сигурно защото се съсредоточавам (винаги трябва да си нащрек като караш в София )
За физическия труд...много си права. Като се изтощиш и не мислиш за глупости
Аз не съм чул бачкатор да има психически проблеми ...а аз съм проектант, по цял ден съм пред компютъра..и нали...
Ще си взема едно колело и ще въртя из южния парк.

А за мадамата..пари ще се намерят.