Точно така / Взаимопомощ / Психоанализа и психотерапия

Късно следобед на 10 септември в такъв невероятен филм попаднах, че най-малкото си струва да пусна един постинг по този повод. Бях се отбил напомпан в прилепнали дрехи след тренировка в едно квартално кафе, където понякога ходя най-вече, за да чета книги на спокойствие далеч от академичната динамика на университета. Отначало и най-малка представа и си нямах какъв люлински водовъртеж предстои да се развихри, на масата срещу мен имаше компания 30-40 годишни криминално проявени безработни в т.ч. един мой заблуден за живота приятел с една видимо много сипматична мадама. По някое време(забележете момента) точно когато стигнах до главата в книгата, където се описваха политическите действия на КПСС относно Чернобилската ядрена катастрофа и последиците върху човечеството от нея усетих влажните погледи да симпатичното момиче впити в стегнато ми тяло. След около десетина минути по моя инициатива се засякохме на близко разстояние и се запознахме като тя ме покани на “тяхната” маса, където подпийналите криминално проявени безработни бистреха намръщени политика. Седнах на тяхната маса и се включих малко отстрани в спора като се стараех да разубедя единият от изпадналите типове от желанието му да се превърне в професионален войник(!!!) “един ден”, “за да видите всички вие”(правете сметка за интелектуалното равнище на субектите). Парцалессата, която се оказа балерина седеше до мен когато по едно време усетих как си сложи част от дрехата върху бедрото ми, стана уж за малко и нарочно седна със страхотният си задник в мен, после започна да се разголва уж да ми обяснява какви мускули не могла да развие и как аз да съм й помогнал…по едно време в разгара на гарнираните с долнопробен алкохол политически пренията единият от безработните(бивш военен) извади боен пистолет и ми го опря в дясното слепоочие, после махна оръжието и напълно в приятелски тон започна да ми дава акъл да опъна балерината, която междувременно все по-настойчиво се лендзеше и смучеше алкохол като смок(разбира се за моя сметка) като вече натисканията й ставаха все по-очебийни, недвусмислени и агресивни. След около 15на минути тя се обърна с влажен и предизвикателен поглед към мен и ме попита “Искаш ли да отидем някъде?” - разбира се веднага ми мина през умът какво обикновено следва в такава ситуация и оттук насетне направих всичко възможно да се измъкна с пачаврата от затънтената криминогенна дупка и да я замъкна у нас, където да я изкъртя от секс и да й изкарам пред носа всички сексуални провокации на които ме подложи. Изкарах гаджето от заведението и го качих в колата, оттам насетне обаче нещата абсолютно излязоха от всякакъв рационален побиращ здрав разум контрол. Не знам дали поради причина на алкохола или поради развивано психично заболяване въпросната кукла започна да взема диаметрално противоположни решения точно през 1-2 минути време “Карай натам!” “Защо отиваш в тази посока?”,”Къде ме водиш?”,”Закарай ме в Слатина”,”Хайде у вас”,”Вземи ми водка и джин”. Обикновено след всяко изречение на нормален пълноценен човек правя кратка психоанализа, но при този крайно паталогичен случай учебниците по Съдебна психиатрия и не малкият ми житейски опит просто не помагат, след десетина минути шофиране наляво-надясно по изпълнение разнопосочните прищевки на парцаланата вече започнах да виждам пред погледа ми баркодове и алгоритми, които явно и недвусмислено изразяваха шизоидната крива на нейната абсолютно ирационална мисъл. Все пак благодарение на блестящите ми ораторски способности успяхме да стигнем макар и на зиг-заг благополучно у нас, където за мой най-голям ужас не успях да я скрия навреме и тя успя да се запознае с нашите, което определено беше много тежък автогол да се надяваме с минимизирани последици. Като влезе в собствената ми изрядно подредена стая, шизофреничната балерина веднага се нахвърли върху уредбата и пусна по радиото някакви вероятни глупости взе телефона и не го изпусна часове като през цялото време пиеше като смог и пушеше като комин(сигурно е навъртяла космическа сметка). Отгоре на всичко започна да пробва как ми седели разни дрехи и прилепнали фланелки и да ме оглежда от ляво от дясно като че ли съм й някакъв модел…Опитите да й се нахвърля в леглото бяха абсолютно безсмислени - насреща вместо човек имах алкохолиризана шизоидна идиотка, която като обезумяла експлоатираше комуникационните ми устройства и въртеше по уредбата невероятна булгаристанска буламач, от влизаше в рязък дисонанс с изрядната подредена обстановка наоколо. Поръча такси и после се отказа от него, после отново поръча от същата фирма и се отказа,(едвам се оправих с операторката) но истинските мъки започнаха най-вече в момента, когато я карах към тях - явно алкохолът тотално бе затъмнил болното й съзнание, защото не можеше въобще да се ориентира по улиците на собственият си квартал и ревеше все едно я водя да я изнасилвам някъде и добре, че не ни спряха полицаи, защото кой знае какво щяха да си помислят. !!!Накрая когато спрях уж пред тях - уж, защото съдейки по думите й живееше най-малко на три места едновременно даже пожела и да ми плати сметката като явно вече ме мислеше за таксиметровият шофьор, който така и не дойде защото тя два пъти се отказа от поръчката…

Приятелите ми казват, че съм бил “магнит за боклуци” - истина е, че до мозъка на костите съм убеден, че българката по природа е пълен нравствен дегенерат, но честно казано такова чудо през живота си не бях срещал! Очевидно демокрацията в България вече взима крайни форми и трябва да се вземат съответно на тази база крайни мерки, които да направят съществуванието на такива създания практически невъзможно.

Алексеев от СССР