Браво, и аз исках да кажа нещо такова... така е.
Учи мило дете Смотла, докато си младо. Ако сега на 19 години постъпваш така зряло по тези въпроси, на 29 ще си изпреварила всички.

И само един съвет... Цяла западна европа говори английски по-добре от завършилите СУ, без да имат дипломи за филолози... Езикът сам по себе си е важен, но дипломата за език не дава някаква добра перспектива за работа, освен преводач или учител, която в България е зле платена...

благодаря ти за съвета, но няма да стане - тя само като подуши лекар ще изчезне и ще се почувства предадена и т.н. неща. знаеш - като не си пиеш хапчетата и забравиш че си болен и то ще ти мине.Това е разпространена заблуда.

мерси, аз искам да уча, в това спор няма.
искам обае само да не е толкова сиво около мен, като отровено с петрол море е , безжизнено. понякога си мисля че виждам светлина- в края на краищата - прави сте - работа има, и има какво да се учи .но това е само когато си карам колелото нанякъде - към последното интервю за работа да речем, или дори на връщане. като се прибера и видя нещата у нас отново и ми става криво.
давате ми надежда обаче, благодаря ви на всички!

Здравей пак. Прочетох всичко, което си писала и към другите. Чудя се колко ли стари и толкова загубени ли са баба ти и дядо ти, че не са обявили война до сега. Много време е това за търпене. Според мен. Направо не знам какво да ти кажа. Толкова неща зависят от вече изградените помежду ви отношения, че тепърва да се променят може да няма никакъв ефект... или пък съвсем, окончателно да отчужди майка ти. На мен лично гневът, рязката смяна в отношението, категоричността и непреклонността винаги са ми вършели работа. Когато избор няма и трябва да се действа - открита война. Отначало такива моменти са нормално нещо - вглъбяване, усамотяване, премисляне, тъга. Но допуснат ли близките да се превърне в постоянство и безвремие, просто никоя съпротива няма смисъл, може да е късно да използваш гнева си. Виж, така както си се представям какво бих направила на твое място, мисля, че първо бих атакувала дядо ти и баба ти. Да се държат сухо, да не нападат, да не мърморят, да не обвиняват, но да покажат отчуждение. Как ще осъзнае майка ти, че нещо се е променило, ако не й покажете? За нея вероятно ситуацията си изглежда нормална. Отделно и задължително ще се посъветвам с лекар, за да прецени той към какъв точно специалист да се обърна и ще отида да говоря и там. Намери човек, който поне да те посъветва как да се държите у дома, как да се отнасяте с жената, такива неща. Аз не вярвам в илачи, вярвам в живата човешка намеса, но колкото и да е трудно да се признае, че за някои проблеми близките не са достатъчно лекарство, понякога е точно така. И трябва помощ отвън. Отиди да питаш някого. За съжаление не познавам лично специалисти, за да ти посоча. Но ползвам една частна поликлиника, все на свестни хора съм попадала там, доколкото знам, имат и психолог към тях, мога да питам той що за човек и специалист е, елементарно е да отидеш, поне да се посъветваш. Познавам един психиатър, но самият факт, че работи в Курило, ме ужасява, не искам да мисля, че майка ти е вече толкова болна, че да има нужда от човек от там. Не бива да се закопаваш и ти, само това мога да ти кажа категорично и сигурно. Смятам, че е важно. Важно за теб. Винаги другите имат значение, но отговорността за тях не носиш ти. Извинявай, ако се случи на някой от моите хора, ще се хвърля с рогата напред, но така за друг човек... просто не знам какво да измисля...

"Никога не обяснявай. Пред приятели не се налага, а враговете няма да повярват."

no na men mi e malko trudno da poviarvam che edno otchujdavane vkushti ili kakvoto i da bilo neshto moje da promeni neshtata, v smisal - tia samo oshte poveche shte se tormozi

Ми чакайте тогава да се самоубие от отчаяние и самота!
Как ще разбере, че ви е грижа, ако не правите нищо?! Това, че я мислиш и трепериш, не значи, че тя го знае.

Извинявай. Ти си малка, не си виновна. Просто... Знам, че хора търсят майка ти. Като начало я убеди да вдига телефона.

"Никога не обяснявай. Пред приятели не се налага, а враговете няма да повярват."

ниакой може да се сети за кого става дума, а , нашите, надушат ли че съм занимала толкова много хора с това публично ще ми се стъжни страшно.
благодаря много за съветите, но май ще е по- добре да се оправям сама.
прекратявам тази тема и ще помоля администраторите да я изтрият.

когато имаш проблем - да се опреш на други хора, да попиташ... а пък тук хората са добронамерени - за всеки случай - мейлът ми е в профила - пък сега - не, но есента може и с нещо да се помогне - за работа, знае ли човек...
а иначе пиша в 40-50, там са сериозни хора...

пък вашите няма да надушат...

прост селянин, ама много прост ви казвам !

За темата - винаги можеш да отричаш кой кой е. Една тема няма кой знае какво значение, някакви думи са само това. Нищо лошо не си направила. Но при специалист отиди. Ако се притесняваш да си сама, може някоя леля да помолиш от роднините за помощ или някоя приятелка на майка ти, но отиди, просто се посъветвай, ок?
Всичко хубаво ти желая. Тия неща се оправят, вярвай ми.

"Никога не обяснявай. Пред приятели не се налага, а враговете няма да повярват."

съмнявам се. благодаря ти много