В отговор на хахавия мним хакер. / Взаимопомощ / Психоанализа и психотерапия

Бях почнала да ти отговарям още същия ден, писах нещо, после се отказах... Защото съм го дъвкала нееднократно и ми е досадно. Но днес гледам развитието на нещата - донякъде надмина предположенията ми...
Решихте да си излеете отрицателните емоции за моя сметка - ми, хубаво... Един си ме "обича" открай време, защото е съвършен : )и шегите по свой адрес ги взима нааавъъътре, уф - просто да вземе отношение /ама какво било, кой крив, кой прав - карааааай, сега е лято, да има бири и музиката да свири/. Ти пък от идването ми в клуба ме смяташ за не знам си коя, ще правиш проверки - хайде, пък после може да ми шляпнете личното инфо на всеослушание /всеоглеждане?/- както беше направено с един клубар в клуб "40-50".
Знам, че може би ще си навлека неприятности с писането, но не искам да мислиш, че мълча, защото няма какво да кажа и се чувствам виновна, затова, както пишели едно време в писмата - сега, когато намерих свободно време, седнах да ти драсна 2-3 реда : ).

"Но също така си преминала границата на добронамерената истина, т.е. истина, която казваш за да има някакво развитие и полза за отсрещния (демек мотива да правиш нещо е важен, според мен). Забелязвам повече подигравката, пък било то и истина. Защото и на истината може да се подиграеш, а знаеш, че въпрос на възприемане е дали ще уязвяваш отсрещния с някаква истина за него, защото това било "неморално" примерно, или ще си му кажеш истина, без да влагаш обидния подтекст... "

Така-а-а, разсъжденията в цитата са към мен. А точна ли е посоката?

Нима аз наричам хората с прякори и с квалификации, достойни да красят стените на кенефи? И тук ли не се сещаш за какво говоря или не съзираш в това "обиден подтекст"? Или не го смяташ за груб тон? Или си го пропуснала в борбата за чистота на клубните отношения? А може би просто се забавляваше /"в остатък", както ти казваш/ като много други? Или може би това е било, "за да има някакво развитие и полза за отсрещния"? Интересно ми е какво мислиш по въпроса.

А нима съм наричала някого, да кажем, обратен /нямам предвид да е казано в шеговит контекст, като бъзикня, макар че и това не бих направила/, и то без да имам достоверна информация за него - просто ей така, за да го уязвя с посетите съмнения? И тук ли не се досещаш кого визирам? Който го е правил и преди време /е, все някога архивът на Дира проработва : )/. Но някак си избирателно не го забелязваме...

Нима съм се обръщала към някого с "изкуфял дъртак", "псе" или "семпъл" примерно /така бяха наричани конкретни клубари/. Аз ли го вършех? Или тогава не ти правеше впечатление? Но говорещите по този начин не бяха квалифицирани от никого като злобни.

А нима съм се подигравала на някого, който пише, че иска да се самоубие /имаше такава тема преди време в клуба/, и съм му казвала да върви да си купи въже и хубаво да го насапуниса - защото така го "посъветваха". Спомням си, че ти взе много присърце проблема на автора на темата. Но май не реагира на тоя "съвет", а и други възмутени нямаше. Може би защото "съветът" беше даден не от мен, а от някой "по-готин"?

Нима съм се присмивала на някого заради неговите проблеми и съм злорадствала за причините /реални или предполагаеми/ за тях? Или съм се веселила по повод на нечия депресия, за това, че някой примерно е без работа и е луднал, понеже не може да свърже двата края на семейството си? Или съм си позволявала определения от сорта на "цвъкащи булимии"? Или пък - чета как А отговаря на В по даден проблем и прави предположение, че нещо гадно му се е случило, а аз в това време потривам ръце - значи, туй гадното се е случило и на А, след като прави такива предположения, я да взема да го използвам при сгоден случай срещу него...

Тук не виждаш ли връзката между подобни действия с думите си:"дали ще уязвяваш отсрещния с някаква истина за него, защото това било "неморално" примерно". /Аз бих махнала кавичките от "неморално"/. Примерите са без имена, но са действителни.

За всичко това съм писала неведнъж /повтарям се, затова си е просто чист спам според твоята квалификация : )/, но, както каза ПЪТник - в тоя клуб явно няма да намеря човек, който да разсъждава по същия начин.

Знаеш ли защо съчиних преди време "кухненското" разказче за тукашния клуб? Защото исках да има "някакво развитие и полза за отсрещния". Погледнато отстрани, беше просто отвратително как се бяхте настървили тогава срещу Оро и Пси /които си имат своите кривици, естествено/, как отношението към тях наистина беше паднало до най-недостойни нападки и подигравки. Исках организиралите се по тоя повод клубари да се погледнат и те от тази страна, да видят, че самодоволството и грубостта на някого могат да го направят да изглежда смешен, но мислех, че ще бъде по-естествено да го кажа и аз по "смешния" начин...
Не, не за да строи ПЪТник на разчистеното от моята деконструктивна /но с конструктивни цели/ енергия място своя Град на слънцето... По-елементарна цел си поставях...
Или другия случай, от който се засегна Марина - "пийпълметричното" : ) изследване по повод изгонването на Гетсби. Нима не разбра с каква цел го писах? Защото се повтаряше почти същата ситуация както преди - негодувания, обвинения срещу даден човек, трябва да се махне! После той напуска клубното пространство - първо радост, после вече няма за какво да си говорим, енергията ни не може да намери приложение, замира, и по инерция отново той ни е виновен за собственото ни безтемие и скука. Но не фактът не се осъзнава. Е, отново нямаше ефект - само дето пак бях изкарана злобарка над злобарките.

П.П. Много съм любопитна какви ги е вършило онуй лице, за което ме подозираш, че съм.

Кто возьмет билетов пачку, тот получит водокачку...

Здравей.
Исках да ти отговоря на бележка, но виждам, че това ще е лош вариант, тъй като да си ти го кажа просто лично, след като въпросът е зададен пред всички, ще показва отново "мълчанието" (или незабелязването), което визираш че е имало.
Пак ще наруша едно свое си обещание, но така и така вече много пъти съм го правила - от утре ще ставам праведник, днес ще продължа да бъда грешник! (не иронизирам - вече на всяка възможност да се възприеме така, ще си казвам конкретно)

Още нещо. Отговарям ти откровено.

Отзад напред.
Въпросната девойка (младеж) пишеше много сериозно всякаква критика с няколко различни ника, които никой не знаеше, че са един и същи човек, разбира се. Единия беше за супер загрижени постинги, абсолютно добронамерена критика, въпроси от огромно значение и съответно учебник по правопис като Дефис Многоточков (женски ник). Втория беше ироничния, пак критикарски, но вече "истината на шута". Много свежи често, признавам! С усет ;) (женски отново). Третия ник... беше "вътрешен човек", но фанатик (мъжки ник). Анти представяне, т.е. залупени фанатици сме всички! Имаше и четвърти ник - грубиянски и с тежест като Оро, който вече обстойно се заглеждаше по съществото на съответния клуб и "шупличките" на идеите. Да ти кажа ли с кой от всичките никове можеше да се говори въобще изобщо? С ироничния! А са един и същи човек.
И цялата тази игра беше грижа сигурно?! Вярвам, че за себе си и това може да е правело оправдание, защото иначе е наистина грозно. Но прощавай така фанатично да си вярва човек, че може да спаси някой с отрицание... малко ми е съмнително все пак. И то да го спасява по своите си представи. Спасява себе си, макар да не е ясно защо се усеща застрашен?
И после пак ме питай с какво ми напомняш?

Не мога да ти кажа дали си нагрубявала и какво си правила точно. Знам само, че подмолните игри са най-трудно различими. Изглежда едно, а всъщност какво прави? Какво е да нямаш знание за мотивите, за нещата в същността им... И дори да знаеш - човек много умело манипулира външния аспект на нещата и ето - някаква загрижена лелка, как може да си помислиш нещо за нея друго, освен, че е единствено добронамерена и всичко заради тебе прави?! А де!

Не искам да те обиждам. Не твърдя, че ти си същия човек! Но и това да ми е минало през ума е пак сигурно обидно за теб? Ако си чиста пред съвестта си, аз не съм важна! Знаеш го. И конспирацията, която представям, никак не те касае. От теб вече не искам да казваш си ли, не си ли, защото така или иначе отговора е ясен и няма какъв да бъде, освен един (външно). Това също го знаем.
Всичко друго, което казваш е вярно. Аз лично съм се възмущавала на "клубното нахъсване" и никога не съм участвала в него, но когато има нещо си го казвам лично, защото не искам да правя конфронтации и конфликти, ами да се чуем с човека. И тогава е ясно, че ако казвам нещо то е защото наистина съм приятел, а не искам да те уязвявам и нагрубявам и да се бия с теб. Иронията може да дойде, когато по друг начин не е чуто, но все пак не можеш да мълчиш.
Естествено на цял клуб не мога да го кажа лично. Мълча си, взимайки само страна на защита, когато може или по-скоро не точно защита, ами буфер. Опит да се постигне разбиране някакво между двете страни в конфликта. Ама това без и двете страни си е загубена кауза (правих опит и при Пси, и при Оро, а и при Гетсби минимален). Ето сега - любими хора са ми и хакера, и Блек - две страни в конфликт. Как да ги разделя? Е, любим-любим, но взимам страна. Противопоставям се и си развалям отношенията с Блек. Така да бъде! Той си има цели, които следва независимо от всичко и всички. Щом иска да ме смачка и мен - ще се дам. Пожертвал ме е. Явно целта е достойна. Аз от своя страна също съм поела риска да го пожертвам - значи и аз считам борбата си за необходима и достойна. Разбира се, има хора, които никога не бих пожертвала и ЛеоС е един от тях например. Но не защото аз не бих си му казала всичко в очите, а защото той не би пожертвал мен, когато го направя. В противен случай няма да имам избор, естествено.
Всъщност почти не ме интересува какво ще правиш, ако нямам отношение към теб. Ще ти кажа нещо веднъж, няма да ме чуеш - дотам. Всеки сам се осъзнава, а моята енергия си ми е ценна, за да я хабя в безмислия. За това ще ми вика публика, че стила ми бил да не отговарям. Ми когато няма какво да кажа, не отговарям. Трябва ли да се напъна да кажа нещо? А и в атмосфера на "негативизъм", когато всяка дума може да се използва срещу теб - наистина е по-добре и да не отговаряш. Няма истина, която се е родила в спор. И нищо не можеш да докажеш, когато отсреща се търси само и единствено доказателство за противната теза. Затова, убедила съм се, доверието е всичко. Има конструктивно съмнение, но усъмниш ли се в истината (не ме питай как се различава истината - тоя въпрос няма отговор) - това съмнение е убийствено, както за теб, така и за всичко градивно.

Би могла и да не отговаряш вече на това... но ако има какво още да ми кажеш, ще го чуя с интерес. Само че ми е уморено да разговарям, истина е. ВодИ и ти борбата по своя си начин... щом имаш усещането, че нещо не е наред. Аз хем не видях някой да го няма това усещане, хем боричкането да не се промени нищо - е жестоко! Кървища хвърчат, скалпове падат :)))) .. ръце, крака наляво и дясно ;;;;) Аз окончателно напускам бойното поле :) (тоя път!)

Хайде лека вечер и успешен ден. Всичко това, което ти наговорих не ме прави по-малко оптимист за утрешния ден !

П.С. И ти, както и аз - грешим.

Благословен да бъде този, който няма какво да каже и въпреки това мълчи !