Питайки уважаемите участници в клуба с този въпрос рискувам да изглеждам наивен.... Но както и да е. С дъщеря ми се боря да и лекуваме анурексията вече почти година. Страшно неприятно се изненадах като ми заяви че вече е вегетарианка. Знаете ли каква мъка изпитах? Сякаш и духовно се бе откъснала от нас.
Истинктивно изпитах ненавист към вегитарианството и вегитарианците.
Станах много наблюдателен за хората които до този момент знаех че са такива. И повярвайте ми забелязах, че са особняци, т.е. перковци.....
Греша ли? Ерест / секта ли е това? Мода? Духовна необходимост?Или съм предубеден заради проблема с дъщеря ми?

Твърде много обобщаваш.
Не всички "перковци" са вегетарианци и не всички вегетарианци са перковци, въпреки така наречената болест "луда крава" .
Иначе и аз не ги разбирам вегетарианците, някой твърдят , че е от физическа необходимост, други го отдават на житейска философия, трети изпитват погнуса към месото (наричат го мърша), различно е.
Станислав Лем в "Звездни дневници" е написал (цитирам по памен, да ми се простят неточностите):
"Хората са от рода трупоскверци. Вместо като повечето диви животни след като убият плячката си, тихо да я изядат в бърлогата си сами, те се гаврят се с труповете на по-малките си събратя бозайниците, като ги разчленяват, варят, пържат, пекат и накрая публично ги изяждат без какпка срам. Това е отвратително !"
Има различни гледни точки, кой е прав ?
Според мен все още вегатарианството не е обосновано от еволюционна и технологична страна по отношение на човека, но не се съмнявам , че ще дойде и това време.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Поне така са ми казвали хората, които познавам.
Да те успокоя - и аз съм перко, без да съм пълна вегетарианка, т.е. когато чувствам необходимост, ям месо, макар и да е рядко.

Мисля, че дъщеря ти просто се опитва да намали количвството храна, която поема (или смята че вие я принуждавате да поеме) или калоричната и стойност. И затова търси начини, които ще ви е трудно да отхвърлите. Питал ли си я защо иска да баде вегетарианка?
Мисля че впечатлението ти че повечето вегетаринци са перковци (аз го споделям) идва от това, че повечето хора, които парадират с вегетарианството си (както почти всички, които парадират с нещо) са избрали вегетарианството не от балансирано убеждение, а от нужда я да привлекат внимание, я да имат повод да се наложат, я да имат повод за "счепкване" и т.н. Има много вегетариантси, които не парадират с това и човек дори и не знае че са вегетарианци. Тези обаче, които като ти дойдат на гости или сте на ресторант заедно или даже и без да сте на маса, мелят непрекаснато "за мен не месо!", "аз сам вегетарианец" (към сервитора), "как можете да го ядете това", "знаете ли че един живот е бил отнет за да ядете вие" и тем подобни - това са парадьори т.е. перковци. ако не е било вегетарианството е щяло да бъде нещо друго.
Не съм разрешила за себе си факта, че моето ядене на месо отнема живот.
М ого съм мислила по въпроса, и слушала, неща от сорта на "ако милеете за живота - обувчиците ви и чантичката от кожа ли са или от пластмаса?" .... не мисля че този вид аргументи дават еднозначен отговор.
Но за мен си е факт, че ако някой има нужда да парадира с нещо - то ключа е в нуждата от парадиране, не във това, което са избрали да прадират с.
Мойе би .... оитай да разбереш защо дащеря ти обявява, че е вегетарианка? за да направи приемането на храна от нея по-трудно?

Много ми е чудно как си мислиш, че като отидеш на ресторант с вегетарианец и няма да разбереш, че е такъв, дори и да не ти е казал до момента? Защо това, че си казва, че няма да яде месо да е задължително парадиране (вярно, може и да го има тоя момент и ти явно на такива хора си попадала, освен ако не си ги криворазбрала, защото и това е възможно)? Или за да не "парадира" да си хапва заедно с вас месце? ;) На мен ще ми прозвучи в тоя случай, че се срамува от това да не е "ненормален", но ако го има този срам, то това вече е комплекс. Независимо какви са мотивите, няма никакво значение за това дали са перковци (неадекватни - друг вид перкване не приемам аз, защото както се казва "всеки луд с номера си").
Колкото до храната изобщо - има си хигиена на хранене. Въпросът е да не става насилие над организма, което да му вреди. Но и насилието да е мисловно, родителското тяло и да прави насилие отвън в другата посока - няма да отхвърли проблема, докато не бъде осъзнат вътрешно по различен начин.
На мен също ми казват, че ям малко. Истината е, че организма ми няма нужда от повече и когато се "натъпча" и си знам, че преяждам.. ми става тежко на следващия ден. Затова съм си установила мярката и не прекалявам, колкото и да му се струва на някой, че това и на едно пиле няма да му стигне .

А иначе много ми хареса на Блек изказването за еволюционната необходимост - всеки прави онова, което намира за необходимо в крайна сметка и няма нищо ненормално да си има мотив и желание за вегетарианство. Както няма лошо да си има мотив и желание да не пуши и пие примерно, което в голяма степен също ще се приеме за ненормалност и дори се стига понякога до крайната фаза на отритване "това нещо сектантско ми звучи", което си е тесногръдие, според мен, още повече що става въпрос за неща вредни доказано (хайде за месото няма доказана вреда все още и е разбираемо :), но за другото има ли причина?) Пресата на "нормалното" те обучава да пиеш, а общия морал ти казва "оооо, лошо". Доста е тъпо изобщо да го има тоя морал в такъв случай. За какво да се стресираме на "лошо", вместо да си се освободим един друг да живеем както ни е приятно .

Благословен да бъде този, който няма какво да каже и въпреки това мълчи !

Ами лесно, бе Лачезарна, лесно може и да не разбереш че някой е вегетарианец като отидеш на ресторант с него/нея. Щото аз не питам хората "Ти месце няма ли да хапнеш" или пък "Що си поръча това", ами просто си поръчвам моето си ядене и това е. Права си, нещо напоследък 2ма парадиращи вегетаринци ми се случиха за кратък период от време. Аз като не го питам "Ти месце няма ли да хапнеш" или пък "Що си поръча това", много ми е слаб ангела да слушам през цялата вечер на интервали от 20 мин "Аз съм пълна/пълен вегетарианец", "Аз намирам за жестоко убиването на животни", и тем подобни. Ами ако аз не ти меля, ти що ми мелиш цяла вечер? Нали ти показах, че е по-добре да сменим темата. Е те това имах предвид. Е те такъв индивид не е вегетарианец заради вегетарианството, а заради парадирането. А иначе има много свестни вегетарианци, дето и аз не съм забелязала че са вегетаринци - хората тихомълком си следват убежденията ине се опитват да ме покръстват....

ami откчалки, глей ме мен и си прави изводите
Но не си мисли, че вегетарианството ще увреди още повече здравето ан дъщеря ти. напротив!
Когато аз реших да не ям повече месо, се бях свършила, отслабвах не с дни,а с часове, както се казва,а тъпчех месо до пръсване, за да успея да кача някой килограм. Спрях месото, подкарах го само на млечни продукти, наблегнах върху въглехидратите и сега мога да кажа ,че съм в добро физическо състояние. Успях да напълнея с 8 кг за една година. преди вегетарианството за три години бях качила само 3, какво можеш да ми кажш за това;)
П.С. Ако не бях здрава физически, досега да съм умряла сто пъти при този постоянен стрес и депресии. Успявам някакси ,все още да крепя духа си, но смятам , че ако скоро не се появи светлина за мен на хоризонта, ще ми гръмне процесорът невъзвратимо..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

дъщеря ти трябва да расте
израстването изисква противопоставяне и сблъсък с родителите
ако няма достатъчно други сблъсъци - най-нормално е да се противопостави като се опита да стане нещо противоположно

нищо страшно обаче няма, ако това й е главната линия на дистанциране - да нагъва сирене "тофу" и соеви производни, а вие си хапвайте пилешки пържолки и шишчета с лютеничка и хич да не ви пука!



The natural state of life is to have fun and learn
Flemming Funch

вегетарианството е заради анорексията. ако си нормализира храненето ще прояде месо.

Благодаря за успокоението! Подозирам че е така.