Obzema me vseki den po malko. Prepluzva se v men kato ledena zmyq. Stqga gurloto mi, zadushava me, mislite mi noshen sa edni i sushti - IZBORUT!
Ne sburkax li nqkude tam v minaloto v IZBORUT! Naranenite prostixa, a az ne moga. Sama na sebe si... obrechenost... vse da e taka... kudeto i da ida. Bezjalostna kum sebe si. Gubq po malko to sebe si s vseki izgrev na slunzeto - ot svoqta slunchevost, jizneradost i optimizum. Transformazyq. Shte se rodq nova... koga- ne e tolkova vajno...kakvo shte e ostanalo to men - sushto. Kakvo novo i po-xubavo ot sega shte imam... shte imam li. Po-bogata dushevnost, empatyq, sustradanie... ako ne mojesh da prostish na sebe si kak da se nauchish da proshtavash drugimu? Beznadejdnost, obrechenost, bezkraen krug na magii...
ima li izxod osven vseizvestnyq? Nai-lesnyq li kazaxte? Ne, nai-trudnyq. Da si vzemesh sbogom, sus suznanieto che tozi put shte napravish pravilnyq IZBOR!

Не знам, дали съм успяла да те разбера правилно. Ако не съм - извинявай.

Прошката към самата себе си може да дойде само ако не си перфекционист. Защото перфекционистът няма право на грешки - той трябва да е съвършен. Ако не е съвършен, е нещастен, което означава, че почти непрекъснато е нещастен. Човекът си е човек и има право на грешки. Всеки греши. Никой не е застрахован. Остани някъде сама, където можеш да помислиш: върни се мислено в ситуацията на 'избора' и прецени - ако пак бъдеш поставена точно в същата ситуация, по същото време, със същите хора - как ще постъпиш? Ако пак би постъпила както първия път - защо се обвиняваш? Значи е било единственото възможно. А ако сметнеш, че сега не би направила нещо (преценката обаче трябва да е обективна, все едно че съдиш за друг човек, за непознат) - признай, че си сгрешила, и си прости. Ти не си бог. И можеш да поправиш стореното като не повтаряш същата грешка. Само така, не чрез самообвинения и мазохизъм.
Защо се наказваш? Прегърни се. И ще се разбереш.

Open your eyes!

Aledar~

да имаш(*) себе си... при това (като) нов/а ... е почти нищо.
Нещо си само когато правиш избор/и, когато се сблъскваш и катастрофираш с реалността...

навътре в себе си ако отидеш, уж ще е по-спокойно, и почти безизборно, не и безоблачно, защото компенсацията за правене на реални избори може да не изглежда добре... като за под едно невидимо слънце. За предпочитане - излез навън, в нова реалност. без минало

, незнам... надявам се че не се повтарям....,но събери всичко хубаво в теб....и после го нареди като пъзел,в пъзела има красиви фигури...има и лоши....просто не се плаши от пъзела.....и знай,че всички мислим за теб

Отдаваш прекомерно значение на астрономическото времето навярно.
Ти си тук и сега, бъдещето е твърде неопределено , а миналото твърде свършено.
Изборът когато не можеш да предположиш последствията е част от същността ти, отвъд разумното и логичното. Виновна ли си за цвета на очите си ? А защо трябва да си виновна за избора ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ne zapo4vam nishto, v koeto ne sum sigurna 4e jelaq 100 %.
Kogato pravq neshto vlagam vsi4ko ot sebe si , vseki mig triabva da e izjivian bodro, osmisleno, krasivo. Greshnoto i loshoto e vinagi grozno......kolkoto i lujlivo shtastie da nosi za momenta, negovoto budeshte e tumno.
Ne pravq nesha koito ne iskam da praviat na men.Ostanaloto e ...mul4anie...
Izborut e veren KOGATO e i s um i s curce /ne samo s ednoto ili drugoto/..polovin4atostite nosiat novi takiva i 4uvstvo za VINA.

А се скрий с тези бодряшки пионерски призиви :(. Комсомолската организация ли ти липсва или си от американските пионерчета
Направо ми се драйфа вече от тези кухи фрази.
Кога човек може да прави само това което иска на 100%!?!?
Вярваш ли си когато ги говориш тези дивотии цялостни човече(с ум и сърце)?!
И с какво помагаш в случая. С лозунги ли?!?!?!?!?!?

Сигурно си вярва, не й унищожавай илюзиите. Така й е по-добре.
Аз лично смятам, че много рядко ум и сърце са съгласни.

Aledar~

Imenno tuk se krie "kapanut". Na koe da otdadesh po-golqmo znachenie. Razumut diktuva situazyq, blagopriqtna za blizkite ti, surzeto poddurga tvoq kopnej za shtastie. I se razkusvash. I ako v kraina smetka poslushash razuma, zaradi blagoto na blizkite ti... ostavash neshtasten, zashtoto si pojertval sebe si. Ot druga strana... kak da pojertvash blizkite si? Togava razumut ti /suvestta/ nqma da ti dade pokoi.
Tova e mai vechnata dilema.
Nqkoi mudrez be kazal... chovek trqbva da obicha s uma i da misli sus surzeto si.
No ne e taka lesno.... uvi

Виж, ако става въпрос за свършен факт - в смисъл на разляно мляко, счупена стомна (непоправимо счупена) - не се вайкай за стари неща. Взела си решение, имай смелостта да посрешнеш последствията. Поеми си отговорността, но без самообвинения. Ако смяташ, че е грешка - не я повтаряй. Така наистина ще бъдеш мъдра.

Хубавото е, че такива избори м/у сърце и мисъл се случват рядко.

Aledar~