КОЙ Е ИСТИНСКИ / Взаимопомощ / Психоанализа и психотерапия

откъси от "ДАО ДЕ ЦЗИН "
Канон за пътя и неговата сила
1.
Постижимото ДАО
не е истинско ДАО.
Произносимото име
не е истинско име.
Безименното е начало
на Небето и Земята,
Именуемото - на всички неща.
Свободният от страсти
вижда дивната тайна ДАО.
Подложеният на страсти -
само неговата проява.
И едното и другото
са от един и същи корен.
Те са наречени различно.
И едното и другото
са най-дълбоката дълбочина.
Пътят от едната дълбочина към другата е
неизповедим.

2..
Когато разбрали, че красивото е красиво,
се появило безобразното.
Когато разбрали, че доброто е добро,
се появило злото.
Затова
битието и небитието
се пораждат едно от друго.
Трудното и лесното
се създават едно от друго.
Дългото и късото се сравняват.
Високото и ниското се съизмерват.
Звуците образуват мелодия.
Началото и краят се редуват.
Затова мъдрият действа
в бездействие.
Учи се безмълвно,
Предизвиква промени безучастно,
Твори безкористно.
Започва без усилия.
Завършва, без да се гордее.
Не се гордее и не го отбягват.

.
3.
Ако не зачитаме учените,
някой ще спори ли?
Ако не ценим рядкостите,
някой ще краде ли?
Ако на хората не се показва въжделеното,
сърцата им ще затуптят ли?
Мъдрият владетел
мислите ще опустоши,
стомасите ще напълни,
Волята ще отслаби,
костите ще укрепи,
За да няма народът
нито знания, нито страсти.
Знаещите да бездействат.
Бездействието води към покой.

7.
Небето и Земята
са вечни.
Небето и Земята
са вечни,
Защото съществуват
за себе си.
Затова и съществуват дълго.
Мъдрият отстъпва
на всички.
И затова се оказва пред всички.
Не се грижи за живота си,
затова и живее.
И защото не мисли за делата си,
те сами се уреждат.

8.
Висшата праведност
е като водата.
Еднакво служи на всички,
пребивава по местата,
които всички избягват.
Тя е като Дао.
Затова живей по-близо до Земята.
Следвай поривите на сърцето.
С хората бъди дружелюбен.
В думите бъди искрен.
Управлението на страната
трябва да е последователно.
Делата - посилни,
действията - своевременни.
Който е търпелив като водата,
грешки не върши.

9.
Ако наливаш вода в пълна стомна,
ще излееш водата
Ако заточваш острие остро заточено,
ще счупиш ножа.
Зала, изпълнена със злато и яспис,
кой може да опази?
Прекомерното богатство и знатност навличат беди.
Умей да осъзнаваш
кога делото е завършено
и се отстрани.
Това е висшият закон
на Дао.

10.
Ако постигнеш единство
на душата и тялото,
ще го съхраниш ли?
Ако смегчиш душата си,
ще станеш ли като дете?
Ако пречистиш душата си,
ще избегнеш ли заблудите?
Ако обичаш своя народ
и не мъдруваш лукаво,
ще можеш ли да го управляваш?
Ако се развиваш по естествен път,
ще останеш ли добър?
Ако опознаеш законите на природата,
ще пребъдеш ли в бездействие?
Да създаваш и да възпитаваш.
Създавайки, да не присвояваш.
Да привеждаш в движение без усилие.
Да ръководиш без принуда.
Това е истинската праведност, това е Де.

12.
Ярките цветове притъпяват
зрението.
Красивите звуци притъпяват
слуха.
Лютивата храна притъпява
вкуса.
Ездата и ловът възбуждат
сърцето.
Скъпите вещи водят до
престъпления.
Мъдрият търси препитание,
а не скъпи вещи
От тях се отказва,
с препитанието се ограничава.

13.
Славата и позорът са
еднакво страшни.
Величието е велико нещастие.
Защо славата и позорът са
еднакво страшни?
Славата се извоюва сред опасности,
а да я загубят се страхуват.
Защо величието е велико нещастие?
Нещастен съм, когато съм сам.
Ако престана твърде много да се ценя,
ще изчезне и нещастието.
Великият може да живее сред хора,
ако им служи до самозабрава.
Който забрави себе си заради хората,
може да живее с тях.

44.
Кое е по-необходимо -
славата или живота?
Кое е по-скъпо -
животът или богатството?
Кое е по-опасно -
да получиш или да загубиш?
Много ще спестиш,
от много ще се лишиш.
Много ще натрупаш,
много ще загубиш.
Имай мяра, няма да има неудачи.
Имай предел, няма да има риск.
И ще живееш дълго.

47.
Можеш от двора си да не излизаш,
А света да опознаеш.
Можеш от прозореца да не поглеждаш,
А да видиш истинското Дао.
Колкото по-далече отиваш,
Толкова по-малко знаеш.

Мъдрият не странства, а всичко знае;
Не вижда, а всичко разбира;
Бездейства, а всичко постига

71.
Който, знаейки,
се прави на незнаещ,
е възвишен.
Който, не знаейки,
се прави на знаещ,
е болен.
Който, боледувайки,
знае, че е болен,
не е болен.
Мъдрият не е болен.
Боледувайки, той знае, че е болен -
значи, не е болен.

превод: Мария Арабаджиева