Добри преятеле бееме некогиш с дъждо. Язе му се претцтавих съвсем сам. Бех оште манечок. Чучвах на верандата на дедовата къща, веднага штом заромолеше. Отпреде имаше малка алейка от цемент и се образуваа плитки локвета. Отгоре па беа надвиснале яките клони на дедовите прочути череши. Штом приседнех и веднага почваше нашио спор с капките. Задавах си детцките въпроси, а они ме засипваха с кви ли не отговори. Точно от малките локвета идваха и разнопосочните мнениа. Те винаги бяха прави, я и язе се мноо не дрпах. Консенсусо се получаваше най-редовно.

И у теа дни, язе вече дърт пергиш, реших да идем на коншултациа по некои житейски вапросе. Макар и терикат, не бех ептен исчистил отговорите. Особено па на пресните питанки от новио век. И те го те, от вчера завале. Пролетнио ми преятел! Както некога, бавно и спокойно! Прво погръмна малко за ауторитет и после си фана ритамо. Ритамо на неговата си, най-древна мъдрост!

Тоа път язе му усетих поканата, дъждовната. И пойдех къде баба. Она още пазеше и големото чердже, на което обичах да чучнем пред вратата. Сгънах шкембако и се наместих удобно. Позата не я бех забравил и обфанах колене, ако да не ми бе вече тврде лесно. Тутакси почнах да се фглибевам и да тражим диалого. Бех потфиртил вече от по-леките въпроси, тека за расгрефка, кога кво да видим: Ми он дъждо бе останал без уста бе! Ка че ли го бе сфанала старческа пареза на сурато!? И зрението му бе тврде слабо! На местото на влажнио му и доверчив поглед, имаше една сива цементова катаракта! Шок и ужас, мъка!

Начи целата таа поразиа я бе свршил деда. Оште преди четврт век, под мъдрото ръководцтво на штуравото ми бабе, бил замазал с цемент милите ми локвета. Опулих се натам дека требеше да бидат, ма ништо се не получаваше. Он, моя преятел воден, па се напиняше да ме каже нешто, ма ништо се не получаваше. Само се измъчваше! Диалого не тръгна. Испаднах у паника! Дека да му ги тражим новите изразни сретцтва сега на тоа?! И што ли ми треба вопште да го питам квото и да било?! Не стига, че толко годин се бе отчуждил от мене! И само кога се срештнееме у дъждовната чожбина, се правеше на "мой човек". А върнех ли се у дома, или че се исипе ка порой, ка некаф простак пеяница. Или па нема да се весне с месеци идьотат. И Е го на, сега фанал е убавио ритам, ма сака па язе да му дирим и дзъркелете и устето. Ега го у даждо! Ма ае, нали сме преятеле! Че скивам кво мое се напрай! Ае

Гъ Цо - даждовнио пшихар

КВО Е ТВА?

Гъцо, аз имам особено отношение към дъжда. Той ме пренася в странно настроение. Е, не си говоря с него, като тебе...
Разказът ти ме докосна.



Марина - разнежена

Ma ti si imal darba:)))Edin suvremenen i leko shantav Elin Pelin...:):))Davai v sushtia duh.Cestno-haresa mi!

Сигурна съм, че хвалепствията не са за мене, а за Гъцо.
И са съвсем заслужени.

Bilo jega u BGeto be?! Videhte li sa ka se zatopli klbeto! A!?
Pri mene sa6to e baia toplo ama voda se lee otsekade.
Ae zdravi da ste nasekade, daje u kratunite!






Gu Tzo - zdravi misli u tvrda tikva

КВО Е ТВА?

Ти пък къде си сега?
Не беше ли и ти у БГ-то? Къде забегна?
Съвсем скоро се сетих за тебе и че изчезна нейде и ти.
Голяма жега, Гъцо, не е за разправяне и по-жегаво щяло да става.
Гушнала съм тука един климатик и не го пускам за нищо на света. Еее, почти за нищо.

Марина - мразим да ми е горещо

deka sum, oti mi ne e udobno nekak si. Rahat golem mi e i zatva 4e traem.
Ma sum u nai-ubavata prolet koiato moe se vidi. To poneje se i motam u edna ot nai-podredenite botani4eski gradini na sveto. I si e em jega, em ladinka.
Sutrin edni slavei4eta 4e mi puknat kantoritzata so svirnia. Stavam so izgrevo oti sum lakom za deno. A za jegata u BGeto mnoo ma e iad oti pa 4e mi sasipe posevo. A ti Marino se ne glezi tolko s tao klematik, oti 4e te gepi nekoi laringit ma! I ia kaji kvo ti e po4ti ni6toto, 4e mi stana liubopitzko. Da te ne e nablegnala pa erotikata ot jegata, a?!

Gu Tzo - curieuzzo

КВО Е ТВА?

Гъцо, вземи пиши на кирилица, че ми се върза погледа на фльонга да те изчета. Като започнеш да пишеш постинг първо виж в горния десен ъгъл пише KREDOR и до него кликни на квадратчето на което пише EN. Извинявай, ако го знаеш това и обяснениеята ми звучат малоумно.
Защо да ти е неудобно некак си да ми кажеш къде си? И аз пък няма да ти кажа кое е това почти нищо... неудобно ми е некак си.

Марина - загадъчна

Наводняващи никове_:о))))_








КВО Е ТВА

Нямаш шанс, ама го използвай_;о))_

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите