Chisto istoricheski poglednato mesiyata Yeshua, narechen ot garcite Iisus, e bil velik lekar s ogromni poznaniya za dushata na choveka.
V tozi red na misli eto kakvo mislyat amerikanskite pravoslavni (v USA ima 6 miliona pravoslavni hristiyani) za psihicheskata bolest:


Психическата болест и обладаността от бесовете

“Моята сестра е с диагноза “тежка депресия”. Тя взема лекарство (мисля че литий) и се чувствува много по-добре... Казаха ми (един свещеник)... че душевните болести се причиняват от бесовете и че психолозите и психиатрите практикуват черна магия. ... Наистина ли сестра ми е попаднала в ръцете на магьосници? Защо лекарството є помага?”

Вашият въпрос е един от многото подобни, които сме получавали през изминалите години. Очевидно доста често се бърка връзката между явлението обладаност от бесовете и психическата болест, които са напълно различни по своята етиология [Етиология - мед. наука за причините на болестите], но понякога сходни в симптомите си. Бихме искали да предложим няколко прости наблюдения, за да помогнем на Вас и на останалите да разграничат сложните проблеми, заобикалящи тези две различни, но свързани помежду си прояви.

Най-напред обаче искам да кажа няколко думи относно практиката на медицинската психология и психиатрия. Нашият отговор на предишния въпрос (той е за лекарствата — бел. прев.) засяга тази тема отчасти. Но позволете ни да добавим, че Православната Църква не е “средновековна” (ако използуваме този термин неточно) в своите възгледи относно лекарствата и науката като цяло. Ето защо възгледът, че психологическите науки и тяхното медицинско приложение съставляват своего рода “черна магия” е несъвместим с просветения етос на Църквата. Докато определени предположения на различни психолози и психиатри за естеството на човека и целта на човешкия живот могат да бъдат критикувани, то не може да бъде поставяно под съмнение, че съветването и медицинската психология са ефективни средства в лечението на някои душевни болести и психически и емоционални разстройства.

Що се отнася до обладаността от бесовете, внимателното изследване на Свещ. Писание, творенията на св. отци и житията на светиите, също както и разглеждането на практическия опит на Църквата през нейния близо двехилядолетен живот, не оставя никакво съмнение, че хората могат да бъдат обладавани от бесовете и че в резултат на тази духовна болест, те започват да се държат странно, като се започне от озлобеност към другите и се стигне до открити прояви на физическо насилие. Обладаността от зли духове също се разкрива в определени отклонения в поведението, които напомнят симптомите на някои форми на шизофрения и други психически разстройства. Но Свещ. Писание, св. отци на Църквата и християнското свидетелство също така ясно доказват — за пореден път в съгласие със съвременната наука — че хората могат да страдат от емоционални и психически страдания, които са резултат не на обладаност, а на болест, стрес, травма и тези “физически” злини, които естествено ни заобикалят в този грехопаднал свят.

Също така е вярно, че когато сме сполетяни от психически разстройства, тогава изгубваме онази острота на ума, за която ние, православните, се молим всеки ден, и ставаме обект на яростната атака на злите духове и на онези, които работят против радостта и щастието, присъщи на борбата за християнско съвършенство. Когато страдаме от неуравновесеност в нашата среда, в нашето здраве и в нашите мисловни процеси, ние лесно ставаме жертви на объркания свят и на падналите духове, които му служат. (Религиозните образи, така всеобщи за различните шизофренни разстройства, често пъти причинявани от химически дисбаланс в мозъка, особено ярко илюстрират този факт.) Ето защо мнозина повърхностни или непредпазливи наблюдатели твърде прибързано приписват душевния или емоционален стрес на обладаност от бесовете. Всъщност, причината за демонското изкушение в такива случаи не е обладаност, а болестта, с която жертвата е заразена, била тя соматична или психична. Тези състояния са твърде различни от обладаността, макар понякога да водят до контакт с бесовете. Опитът на Църквата обаче може да ни помогне да направим разлика между двете явления; т.е. да направим разлика между етиологията на демоничните явления, свързани с душевните болести, и демоничните въздействия на обладаност.

Когато правим разлика между демоничните явления, причинени от обладаност, и тези, които произлизат от психически разстройства, имаме под ръка и някои логически оръжия. Първо, когато симптомите, наподобяващи обладаност, отминават при взимане на лекарство, съвсем очевидно е, че лекуваното разстройство е от физически, а не от духовен произход. (Оттук е и подобряването в състоянието на Вашата сестра след химическата интервенция в нейното заболяване.) По същия начин, когато симптомите, характерни за демонична обладаност, се поддават само на духовно лечение (молитва, пост, екзорцизъм и др. под.), тогава можем да заключим, че поне отчасти тези симптоми са от духовен, а не от физически произход. Естествено човек трябва да подхожда към тези неща предпазливо и като постоянно помни факта, че между психическите разстройства и податливостта към духовна болест, както вече посочихме, има едва доловимо и сложно взаимодействие.

Второ, възможно е, използвайки опита на Църквата, да разберем взаимовръзката между психическите и духовните измерения на психическите разстройства според тяхната сила. Например една депресия, причинена от телесно разстройство, химически дисбаланс или някакъв проблем в мисловния процес, дори и да има някакви последствия върху духовния живот, не може да доведе до богохулство, открита омраза и отчаяние относно духовното. И обратното, депресия, която има демонически произход, често пъти води до греховно отчаяние и е белязана с богохулство, пълно отвращение към духовното, омраза към духовните люде и Тайнствата на Църквата. Тази и други подобни разлики, могат да бъдат открити в примерите, извлечени от различни църковни творения — като се започне от псалмите на св. прор. и цар Давид и се стигне до житията на пустинните отци.

И най-накрая, Православната Църква учи, че между телесното здраве (включително здравото психическо състояние) и духовното здраве има определена връзка. Физическата болест наистина може да оказва влияние на духовния живот. И духовната болест може на свой ред да влияе на тялото. Като знаем това, прекалено опростенческо (и подвеждащо) е да твърдим, че всички белези на душевна или духовна болест са резултат на демонична обладаност или че физическата или умствена болест не произвежда съответен недостиг в духовния живот, въздействувайки върху цялостната личност. Нещо повече — както вече изтъкнахме, да пренебрегнем въпроса за етиологията или причината за някои общи симптоми, наблюдавани както у тези, които страдат от психически или емоционални разстройства, така и у онези, които страдат от обладаност от бесовете, е пагубно и несъвместимо със свидетелството на Църквата. И най-сетне, да се прави асоциация между терапевтичната практика на психологията и психиатрията, които са ни дадени от Бога за облекчаване на човешките страдания, и черната магия и окултизма — злини, които съвсем ясно влияят на душата на вярващия — е равносилно с това, да бъде хулен етосът на Църквата и мъдростта на нейното свидетелство.


--------------------------------------------------------------------------------



Публикувано в списание „Православно предание“ (Orthodox Tradition), издание на Центъра за традиционалистични православни изследвания в Етна, Калифорния, ръководен от Негово Преосвещенство Етнийския архиепископ Хризостом

Превод от английски език. “Orthodox Tradition”, № 2-3/2000, pp. 26-28.

по- любопитно щеше да бъде, ако психиатър беше написал статията, но и така е достатъчно интересно, прав си..

.......за какво ще си говорим.......

Така е...аз отделям по няколко часа на ден от времето си за да привиквам злите бесове на отчет пред мен, да разбера какво са сторили, на кого днес. Понякога ги принуждавам да се върнат и да оправят нещата, зависи от настроението ми.
Живота е магия!

Това още веднъж говори за безнадеждната изостаналост и закостенялост на православието. Бетонени глави и толкова! Ами на тоя писач не му е ясно дори определението за магия - симпатикова, черна и пр. Всеки, който със смесици от прахове и билки се опитва да се намесва в здравето на ближния си, е бил обявяван за магьосник. По тая логика дори всеки фелдшер е магьосник.

Освен това днешните нозологични наименования на болестите допреди век и половина не са съществували. За лудост с еднакви основания е обявявано всичко - от ендогенната депресия, през манията, параноята, шизофренията и пр. Достатъчно е човек да се порови в двутомната "Соцална психопатология" на проф. Гарвалов, за да види паноптикум от симптоми, извадени от социалните психози на 15-18 век.

Има разлика между психично и душевно здраве. Тоя въпрос касае разликата между психично и психологично, която не е само игра на думи. Един човек с разклатено духовно здраве, може да е психически здрав. Не всеки човек, който влиза в терапевтичното студио е болен.

Вярно е, че съществуват психично разстройства с неизяснен произход, които не се повлияват от традиционни лекарства, нито пък от каквато и да било психотерапия. Вярно е и друго: че има хора със странности и изживявания, които излизат извън нормалното, и които биха могли да бъдат набедени за шизофреници. Но как да стане това, след като функционират добре във всекидневието си, не страдат, не стесняват интересите си, нито "движението" си по картата на реалността? След като работят по осем часа на ден, грижат се достатъчно добре за себе си, за другите, запазват когнитивните си способности изцяло, не са импулсивни и пр.?

Един ден може би ще се стигне до научна формулировка на онова, което сега се нарича "обладаност". При всички случаи след достатъчно наблюдения тя става видимо разграничима от психичното заболяване. Присъствал съм в Раднево на лекарски консилиум от 8 специалисти, които в продължения на месеци се чудят каква диагноза да поставят на пациент. Засега толкова.

Хе, и аз горе-долу щях това да напиша - че духовниците са запретнали расата си и тичат, да не би да изостанат от науката и да ги сметнат за ретроградни и отричащи нейните постижения. Затова търсят начин хем агнето /религията/ да е цяло, хем Кумчо Вълчо /тия "лоши" учени!/ да е сит.
(Абе, че ще се пържа в ада за тия приказки, ще се пържа... )

Би ли изяснил как разликата между психично и душевно здраве касае разликата между психично и психологично? Психичното не се ли отнася до "психика", а психологичното до "психология", т. е. до науката за психиката? Или бъркам?

Zabravih da utochnya, che puskam posting-i tuk edinstveno, za da ikopcha kakvo misli po vaprosa gospodinat s nik Theo.
Sazhelyavam, che sam provokiral ostanalite da si habyat nervite.

неам нерви!
Така че споко!