Трябва да съкратя няколко души.
Хората са супер и ги обичам и не искам да се разделям с тях, но ... вече няма как.
Какъв е верният психологически подход при поднасяне на подобна новина.
Пред всички ли да го обявя и да обясня ситуацията. Лично ли да разговарям само с тях.
Как да реагирам, когато започнат да ми обясняват, че хранят семейство?
а как - когато (напълно справедливо) ми припомнят всичко направено от тях до сега?
а как като ме попитат - "защо точно мен"?

Та как да подходя


The natural state of life is to have fun and learn
Flemming Funch

Никакъв разумен съвет не мога да ти дам. Искам само да ти напиша, че на мене ми се случи преди три месеца да съкратя един единствен човек и се чувствах ужасно. Отлагах нещата до последно и накрая почти стана така, че този човек ми каза, че трябва да го съкратя, толкова нерешителна бях.
Сигурна съм, че ти ще се справиш много по-добре.

Само обективност. Кажи им, че все отнякъде трябва да започнеш и това, че тях по-рано съкращаваш, им дава повече шансове да си намерят по-перспективна работа другаде. позови се на качествата им. Не забравяй да им обясниш, че това се налага от външни обстоятелства, а не от тебе. Обещай им да им дадеш възможно най-добри препоръки, когато ти ги поискат следващите им работодатели.

Всичко тече, всичко се мени!

я вземете се напийте и им кажи..пичове парите свършиха, даже и тая сметка едва я плащам:)...
...трудно е знам....ако нямат друг шанс..една заплата на двоих... 1/2 работен ден... ако ножа не е опрял до кокала винаги има решения....
кадрите решават всичко:))) пази ги...

Пътят за ада винаги е постлан с добри намерения

Ти вероятно вече си решил кого да съкратиш, така че ако решиш да го съобщиш пред всички то че е вероятно за да не им дадеш възможността да те попитат "защо точно мен".
Мисля, че е по-добре да им го кажеш лично, защото сигурно си аргументирал все пак решението си "защо точно тах", и както те трябва да преживеят неприятния момент да разберат, че вече не са ти необходими, така и ти трябва да го преживееш, да отговориш.
Сигурно си помислил как да облекчиш периода, в който трябва да търсят нова работа. Сигурно те знаят, че ги обичаш и искрено ги цениш. Ако те познават добре сигурно знаят, че решението ти не е продиктувано от някакво лично отношение и неодобрение. Може би това твое решение ще им даде нов шанс и нови възможности да се развиват.
Ако е така, ще приемат решението ти, и даже може би без да те питат нищо.
Разбирам как се чувстваш и колко ти е неприятно, но след като няма друг начин и решение, просто им покажи, че ги обичаш, че те е грижа за тях, и че решението ти е продиктувано само от външни обстоятелства, а не от отношението ти към тях.
Ясно е, че трябва да преживеете този момент, за това не се притеснявай. Може пък всичко да мине много по-леко отколкото си го представяш и хората да те раберат, да не ти се сърдят и да запазят само добри чувства и спомени към теб :-).

Чувството е езикът на душата

Редактирано от Serenity на 07.03.03 09:23.

Това винаги е много трудно решение. Съчувствам ти. :-)

Няма правилен подход. Аз залагам на откровенността и човещината. Правиш разговор с всеки поотделно, така ще си адекватен на всяка една отделна реакция. Хората реагират различно. Обясняваш ситуацията ясно, кратко и особсновано. Никога не правиш лични коментари и не даваш мнения, които могат да те обвинят в субективизъм от типа на "не е мое решение, едисикойси е по-добър". Т.е. - чиста фактология.
Не забравяй да бъдеш максимално добронамерен, вникващ и разбиращ. Без да изпадаш в сълзливи истории. Това, че някои има деца и жена, не е твой проблем и няма нищо общо с работата му. Нищо общо. Не държиш хората заради семейното им положение, а заради работата, която вършат. Звучи ужасно, но е факт. Ти си там, за да защитаваш интересите на компанията. Когато обстоятелствата го налагат, правиш онова, което е нужно.

Оф, че шибана ситуация е това.

благодаря за съветите
отивам да ги прилагам на практика

сигурен съм, че всичко ще мине по най-добрия начин


The natural state of life is to have fun and learn
Flemming Funch

Задължително лично и на затворена врата. Изслушай риданията им, те имат право на това. След това като приемат факта, организирайте презентация или събрание и открито кажете че са се наложили мерки за реструктуриране на фирмата/организацията и тези и тези е решено да си идат. Изпрати имеили до всички емплойчета с искрена благодарност към хората които напускат. Можете и да им купите картички и всеки да се подпише. Не споменавай изрази "уволнен" или "съкратен", а "той вече не работи във фирмата". Отбележи, че за всеки от тях това е ново предизвикателство и възможност за нова кариера.

Ясно е че хората изпадат в трудна ситуация, но защо да не са поне спокойни, че не са "изритани като кучета и забравени от всички"?

Ха-ха-ха - велико! Да те уволнят/съкратят, ама с картичка...

Геврече, геврече! - радвали се децата, без да знаят, че питката е смъртно ранена...

Именно! Елементарен жест на уважение. Съкратените не са прокажени. Съкращението им не е проява на лично отношение към тях, а се диктува от интересите и обстоятелствата. Те остават уважавани хора, само че не са вече служители тук. В цивилизования свят така се прави.