аз много много не се интересувам от психологическите неща, но наскоро при един приятелски разговор засегнахме темата, по-точно стана въпрос за това, че в моите текстове много често има много агресия. Замислих се и установих, че моята "текстова" агресия съвпада с отлично настроение в реалността, т.е. може би по някакъв начин аз я "канализирам" в този текст и така се освобождавам от нея. От друга страна, никак не съм сигурна, че тази агресия е отрицателна, напротив, тя ми се струва крайно градивна. Аз съзнателно я използвам в случаите, когато трябва да преодолея някакво по-трудно препятствие или да разреша сложен проблем. Мисля, че в спорта на това му викат "спортна злоба".

не знам, дали съществува такъв термин като "интелектуална агресия", пък и той може да се тълкува твърде разнопосочно, но определено съм забелязала, че много автори, определено много, много по-добри от мен също залагат в текстовете си огромна негативна енергия, агресия, насилие или наречето го както си искате. Има дори такива, чието творчество е изградено върху това. Интересно ми е какво мислите по въпроса?

без консерванти

агресията е в синхрон с реалността - реалността е агресивна, ти също.
смятам че така си 'прилепнала' към реалността, част си от нея,
и заради това докато действаш по този начин, не постигаш почти нищо, защото не успяваш да изразиш ясно и агресивно себе си, а просто правиш "най-лесното" за да се задържиш в близост до "всички" и така твоята агресия се оказва просто мода...

извинявай за агресивното ми мнение! добре че не се познаваме, та ще ти е трудно да ме набиеш...

че защо да те бия? интересно мнение...

тук изобщо не става въпрос за агресивно поведение в отношенията с другите, това съвсем друга темичка /не по-малко интересна, но все пак друга/ ... идеята ми е за "писмената", литературната агресия. Какво чудо е тя, какво цели, от къде идва и полезна ли е или вредна както за писателя така и за читателя?

без консерванти

Здрасти, Грах...
Аз също пиша за агресията, но тя ме зарежда... наркотик. Успокоявам се с факта, че тази агресия навежда на мисъл за обратното... Пишейки за насилие всъщност, мисля, се внушава доброто... Надявам се поне да е така.
И откога не сме се виждали...

в това ти писане тук не се усеща агресия, но там, за където сигурно говориш, трябва да знаеш, че си ок, не, ами ОК...:-))..защото е неизбежно да изпитва всеки човек агресия, и въпроса е- как ще я преработи, изразходи, или напротив, натрупа и тя започне да го мачка..
литературата е един добър начин за и място, където да се преработи и изхвърли..да не ти пука- много хора си мислят, че ТИ ги натоварваш, едва ли не, четейки те, а истината, която е трудно да разберат е, че независимо дали теб те има или няма, те ще бъдар агресирани по някакъв начин..не разбират, че агресията сама по себе си е просто енергия, слагат знак за равенство между агресия и насилие, демек ЛОШО..а то е все едно да се каже- вятъра е нещо лошо, дъжда е нещо лошо- слънцето, океана..и т.н..безмислено е, но това са дълбоко вкоренени в мисленето клишета..така че- в никакъв случай не се обвинявай, Грахче :-))..оцеляват само най- жизнените...

.......за какво ще си говорим.......

В "Закуска за шампиони" Вонегът е написал нещо от вида:
" В един момент усетих , че главата ми е пълна с глупости . Реших да се разтоваря от тях и затова ги написах в тази книга"
Следваше картинка на бикини с надпи " това са бикини" .

П.П. Вонегът ще ме прощава , че го цитирам неточно , но го правя по памет.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здрасти,
Много интересно, много...
Агресията има известна полза когато е извършена срещу деяние, когато е срещу ЧОВЕК е бумеранг. Строги, неумолими и справедливи закони движат световете. Невежеството и непознаването на тези закони не ги променят, но променят мисленето ти и действията ти. Каквото и да направиш, както и да действаш винаги за теб и правилно-но за теб.
Истината е че човек трябва и ще научи законите на творението.
Древните мъдреци са разделяли това за което ти говориш на външно поведение/ различно за всеки случай и без никакво значение агресия или не/ и на вътрешно състояние еднакво и едно за всички различни случай-Любов.
Много майки /майката обича най- добре/ умишлено се правят на сърдити на децата си дори им подръпват ушенцето , а вътрешно са пълни с любов.
Външното поведение не бива да има нищо общо с вътрешното състояние.
Това е отговора на въпроса ти и само така агресията е градивна за теб и за Общото!
Ти си част от Цяло и Цялото няма да ти позволи чрез законите си да го нараняваш, не може средния пръст на ръката да обвинява малкото пръстче че е малко и изпълнява други функции.
Разбираш ли ме?
Има и още много, но защо ти е?

Така си е, не е майтап. Агресията е перпетуум мобиле, на принципа на "на всяко действие има противодействие, равно по сила и обратно по посока" Щом нападаш, значи очакваш, т.е. искаш да ти се отговори. Макар че в общество като нашето интелектуалната агресия е като камък в блатото, но пак има шанс - може пък да подплаши някое водно конче и да го спаси от лакомия жабок

Всичко тече, всичко се мени!

най- агресивният сперматозоид опложда яйцеклетката..
всяка цивилизация, като се 'охрани', 'изтънчи' и започне да философства повече, отколкото да агресира, идват агресивните варвари и я завладяват..
агресивното покорява пасивното, мъжественото- женственото, запада- изтока..
след това ролите се разменят, защото измеренията на агресията не са само във физическата такава.интелектуална агресия- идеите, наложени агресивно, но и съдържащи в себе си енергия са променяли за добро или за лошо хода на историята..в астрологията това е Марс, в науката- Галилей..без агресия щяхме да сме още на ниво едноклетъчни и да се размножаваме не защото го желаем, а защото ни е дошло времето да се разделим...

.......за какво ще си говорим.......

ами... то май и аз за същото си мислех че говоря... а не за начина на живот. защото пък него съвсем не ти го познавам, то разбира се и литературата ти не познавам, не съм я опитвал на вкус...

но пък дали има разлика? можеш ли да се преструваш