Да сте забелязали, че ровенето в този сайт ни действа като наркотик? Започнеш ли веднъж, спиране няма! Деня и нощя както се казва! Непрекъснато се надяваш да намериш сродна душа, чиито проблеми и мисли са еднакви с твоите. И по такъв начин да запълниш душевната празнота и некомфортност в тебе. И все не можеш да я запълниш, колкото и да наливаш в нея.
Като кацата без дъно на морския бряг или като Сизиф и камъка. Даже да бъдем раэбрани или морално подкрепени, пак не ни олеква. Защо е така?
Може би защото всеки от нас витае някъде в пространството и се опитва да се хване за нещо здраво, реално, но това реално се изплъзва като змиорка.
Или нямаме достатъчно сили да се приземим долу, при другите, при малките и непретенциозни радости! Страхуваме се да не си натъртим задниците.

склонност към обобщения?

Да Марги,
пристрастени сме. И то не към един единствен клуб. Просто интересите ни са широки. Както и проблемите.
Това са ни малките и непретенциозни радости. Приказки без натъртване.
Но ни помагат някак си. Временно.

Мила Марги,

за мен откриването на този сайт беше спасение в тежък, да не кажа непреодолим момент
/в който всички тези хора, и ти в това число/
ми помогнаха, всеки посвоему.

Верно, че помощта е временна, но кое не е временно .

Даже в реда на шегата си мисля, че Господ нарочно ме е оставил малко неграмотничка в интернета, че да ми открие полезните /знам за опасните/ му страни точно в момент на тежка криза.

Аз седях 4 нощи /а и през деня/ - четях
плачех
и пишех и не занм кака щях да се чувствам иначе.
Доволна независимо от това как би окачествено това, а че се пристрастих си признавам.
Дори увереността да кажа горните думи, пак я дължа на всичкщи вас.

абсолютно...

освен това постигането на синхрон не е толкова добра идея, колкото изглежда преди да се осъществи. реалността винаги изненадва

Ти не можеш да знаеш, но аз имах тежко детство.
И после, нормално, все по тежко ставаше. Никва сродна душа не намерих. Та и не сродна даже. Към мен беше живота бездушен. За комфомфорт да не говорим. Спах под мостовете. И наливах, и я пълних..празнотата..дето нямах..нищо не помогна. И втора каца си купих и нея напълних...ниенте–олекване. Станаха две каци – а две са по–тежки от една. Знаеш ли?



И като си витаех така в пространството, хващах го изпусках го тва пусто здраво нещо, се преземих тук при другите,малките, непретенцйозните...и си натъртих задника.




Ама, като ми се излекува дупето....пак се дигам във висините..

Нямаш шанс, ама използвай го

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Istinata Krugche, e , 4e toia sinhron e tooolkova riadko iavlenie. Govorihme s teb naskoro za tova mai:) Ta, ako za sinhron niakakuv stava duma - samo s teb go postigam:)))))

ide mi da se napia, da si razkusam rizata i da sa mana ot toz jivot!

Ами щом си бил да двете места кое предпочиташ? Аз се престраших и поисках помощ от една моя приятелка. Тя в момента ме смъква надолу, към общото стадо. Но е адски трудно. Непосилно дори.

Празното – стада се требва да водиш на някъде.

Нямаш шанс, ама използвай го

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

и то натъмно?
сега разбираш защо ще е изненадващо ако пуснем лампите!