Студентка съм 5 ти семестър в Германия. Издържам се самостоятелно.Работя, ходя на лекции и правя всичко по възможностите си живота ми да върви максимално безпроблемно и подредено. В резултат от нуждата ми за сигурност, съм наясно откъде и колко пари ще взема zа следващите 4 месеца, как ще покрия разходите си, колко пари ще отделя за семейството си в България, кога ще се прибера. Всичко това прецизно планирано и пресметно. Наясно съм че трябва да напиша 3 домашни работи и един реферат, да се явя на две клаузури и на един изпит който решава дали изобщо ще продължа следването си. Малко трудно е да се съчетае всичко,времето е кът, но както вече споменах имам подробно изготвен план. Само дето не мога да седна да уча. Просто не мога. Блокирам, веднага си измислям един куп други задачи, които трябва да се свършат спешно или се срещам с някого за нещо. Цялата минала седмица, не съм ходила на работа, защото бях настинала(не достатъчно болна за антибиотик; лекарското предписание гласеше почивка). С две думи цяла седмица имах, за да уча, а аз страничка не сам прочела. Предполагам че причината за поведението ми е, че всички около мен(приятели, познати) считат плановете ми за нереални и неприложими и са на мнение(мение, което явно и аз подсъзнателно съм приела) че е просто невъзможно да се изпълнят. И аз явно пак действам на стария си принцип: като е невъзможно защо изобщо да се опитвам. И обръщам гръб на проблематичната ситуация. И понеже не мога да обърна гръб на работата - требе се яде се пак, затова жертвам учението си като по лесен( приемлив) вариант. Само дето трябва да уча. Моля ви, ако имате някакви идеи как да се накарам да седна да чета, споделете ги. Благодаря.

Schoen, frei zu sein...

Нема кво ново да учиш.
Работи си.

Нямаш шанс, ама използвай го

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

спри да имаш каквито и да било намерения.

Просто вземи някоя от нужните книжки и самият процес ще те увлече.

Единственото , което никога няма да се върнеш, е времето, влез в него и си помогни. Но не планирай и не разсъждавай.
Аксо учиш в университет и нещо сериозно. Ако е някоя боза /говоря от камбанарията на лошото качество на новооткритите у нас частн университети и пр.бози, дето и в сънно състояние можеш да им ходиш на изпитите - може и да не си струва.
Не съм запозната с Германия въобще.
Остави се процесът да те увлече, престани да имаш намерения.

То аз кога се окопитих, че взех и акъл да давам, на това с увличането го знам на само от книжките , но и от сабствен опит.
Още - времето в терзания за нереализирани намерения винаги е повемче и е по-неприятна от самата работа.

За съжаление не бих могла да кажа че имам щастието да работя работа, която ми харесва, която ми доставя удоволствие или която ми е интересна. Точно обратното. Не особено приятен и не особено добре платен физически труд. Но съм доволна, че имам дори това, все пак парите са си пари. Тъй като нямам желание целия си живот да се блъскам с подобни работи, намирам за много важно да завърша образованието си. Само дето за целта просто трябва да седна да поуча малко. Което както вече споменах нещо не ми се отдава много много в последно време.

Schoen, frei zu sein...

Пробвай различни полужения.
Ако и това не помогне – опитай с Blow Job.

Нямаш шанс, ама използвай го

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря ти, много си мила. Терапевтът ми преди време се опитваше да ми помогне да вникна във факта, че не всичко подлежи на контрола ми. Само дето аз така и не успях да го проумея това. На мнение съм че е много добре да имаш план, да знаеш каква е целта ти и какъв е начина да я постигнеш. Без да се вманиячаваш разбира се. Ако нещо се случи непредвидено просто реагираш в днижение*, защото добрия план винаги предвижда и непредвиденото.

*Прекрасен пример за реагиране в днижение можеш да видиш във филма властелина на пръстените - двете кули;някъде към средата, където пред един от главните герои( елфът леголас) в разгара на буйна битка се изпречва препускащ в галоп кон. Процедурата в случая е следната: заставаш пред коня, хващаш го за поводите, скачаш извъртайки се едновременно с това във въздуха на 180 градуса и в крайна сметка се озоваваш на седлото, зад гърба на законния му ездач, опитал се малко преди това неуспешно да те прегази в израз на приятелски чувства.

П.С. Филмът е готин и става за гледане. Препоръчвам ти го.

Schoen, frei zu sein...

сферата на приложните и изящни изкуства никога не съм била особено добра. Тъй че намирам дейности, които имат нещо общо с нея(например изработка на цветно стъкло, участие в духови оркестри и пр.) за несъвместими със способностите на скромната ми личност.

Schoen, frei zu sein...

Ти не търсиш съвети – а, клиенти.
Бон шанс!

Нямаш шанс, ама използвай го

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

точно към това те подтиквам - да използваш, да извадиш от "торбата с хитрините" естествен процес,
всички съвети от рода на "Стегни се и пр. са в най-добрия случай неуместни, отвори ги книжките бе.
Па пълрво си ге намери къде са.
Я си спомни как в "принца и просяка" държавня печат се беше затрил, защото го мислеше бедното момче, че служи за чупене на орехи.
Ти мама му стара, хербарий ли правиш в тия томове.

те книжките ми са на по малко ръка разтояние. Само ако знаеш какво голямо пространство обаче е една ръка разтояние:-(

Schoen, frei zu sein...