Искам да питам тук това моето дали е депресия- тъжно ми е (е,има си причини), някои дни не спя,а понякога спя по цяло денонощие почти, не ми се яде или се тъпча като слон, не намирам нещо което да ме грабне и разведри,обзела ме е тотална апатия,не искам да виждам хора,освен само един човек,дето го няма.А по принцип не се заседявам на едно място и съм доста общителна. Другото ,което искам да питам е как човек се научава да взима сериозни решения в живота си или изобщо някакви решения,а не само да си пропилява времето?Щото това моето вече на нищо не прилича, май твърде много себеразрушителни сили ми са се събрали, пък аз не искам да е така. Даите някакъв съвет

Цветята са изпълнени с толкова противоречия!-помисли си малкият принц

здрасти :) аз съм всичко друго, но не и специалист точно в тази област, ама да зема да те попитам: имаш ли понижено самочувствие? понижена самооценка?

конци

Решения се научаваш да вземаш когато ти се налага да го правиш и когато друг не го върши вместо теб.
Потърси нещо ярко, жизнено и позитивно около теб , постави си цели и ги преследвай, това ще ти помогне да се измъкнеш от апатията.
Ангажирай съзнанието си с нещо различно от причината за тъгата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ми честно да ти кажа не съм сигурна.Не смятам,че имам ниско самочувствие.Но е сигурно,че нямам и високо такова. Ама че въпрос...,сега пък ме накара и да се замисля...тц...нормално ми е самочувствието,ако изобщо има такава норма за нормално. Да, мисля че имам реална самооценка,е тук-там и някой комплекс като всеки човек,но не смятам това за пагубно в сегашното си състояние.

Цветята са изпълнени с толкова противоречия!-помисли си малкият принц

Първо за решенията-много ми се налага да ги вземам, а не го правя.Давам елементарен пример: не казвам "Вярвам ти." или "Не ти вярвам.", казвам "ЩЕ ти вярвам" и правя неща които опровергават казаното.
Относно целите и апатията...Как когато ти е апатично да намериш нещо интересно и да имаш цели? Нещо ми се вижда нелогично,ама тебе никога ли не те е обземала апатия бе човек,та не знаеш колко е досадно?
По третия въпрос за тъгата мисля ,че засега с него ще се справя, щото съзнанието ми слава богу лесно се ангажира от неща,странични от причините за тъгата, ама все пак....,ако и това елиминирам ,няма ли апатио-депресията да се засили????

Цветята са изпълнени с толкова противоречия!-помисли си малкият принц

...ами това първото не е ли стрес, в който повечето хора се намираме
...а по втория въпрос все си мисля, че самия живот ще те принуди да вземаш решения..., дори и да не са най-правилните, пак ще ти се наложи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

колкото повече си набиваш разни глупости в празната от мисли глава, толкова по-пълна ще е тя с глупости
това че за разлика от повечето си приятелки (най-вероятно) ама никак не се стремиш да лъжеш ако никой не ти го е казал, е, ето ме мен и ти го изявявам директно в муцината през монитора - ми мен пък ми харесва.

Малко ми е кофти, че женските не минават през задължителна казарма. Малко ми е кофти, че и мъжките дори и да минат през нея се научават от там само да пият и да псуват. Какво е това ? Това е себехаресване. Харесвам себе си с каквото съм преживял и научил (това с казармата е само лесносмилаем пример).

За мен всякакви такива настроения, които ме отчуждават и разделят от каквито и да е мисли и уклони към отъждествяване с разни други хора са желани. Е, да се включиш в групата на апатичните си е живо преебаване на иначе сгодния случай да разбереш че околните ти нямат нищо общо с теб. Какво означава това ?
Ами за мен примерно означава че те са телевизори. Колкото и да ме агитират и да ми обещават аз няма да отида да гласувам, защото никой не заслужава дори пръдня след обяд със кисело зеле, камо ли да ходя и 30мин да ми отидат в гласуване. Copishi ?
Какво като не си с някой ?
След максимум 75 години ще си умряла и няма да си с никой.
Какво като не искаш да постигнеш разни цели като пари кариера или квото и да е там ?
Това не е апатия, това е отказ на някаква твоя част да изразходва ресурси за определено безмислена за теб цел.
Какво като някой си го нарича апатия ?
Ми нищо :))
Е, всичко това не е ли весело ...

<..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

еми, пак да кажа първо, че не съм никакъв специалист - според мен става въпрос за обикновена реакция на голяма загуба... аз лично съм минавал през такава... мисли го като голям стрес... и ако до 1-1,5 година мах не мине, тогава вече може по някакъв начин да се притесняваш здравословно... иначе успех! тежко е, ама се случва
И да повторя - абсолютно не съм сигурен че съм прав, ако искаш земи мини през някой пситерапевт - във всички случаи ще ти помогне :)

конци

Напълно здраво си преживяваш липсата на необходимия човек - тъжно ти е, апатично ти е, т.е. нормално реагираш. А що се отнася за важните решения в живота - е, всеки човек по различен начин се научава да ги взима. Невинаги методът "проба-грешка" е единствения, но има хора, които не искат да се научат по друг начин. Или пък не могат... Кой знае?

“- Сбогом – казала лисицата.- Ето моята тайна. Тя е много прста: най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите.
- Най-същественото е невидимо за очите – повтори малкият принц, за да го запомни.
- Твоята роза ти е толкова ценна поради времето, което си загубил за нея.
- Моята роза ми е ценна поради загубеното време…- рече малкият принц, за да го запомни.
- Хората са забравили тая истина – каза лисицата. – но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за всичко, което си опитомил. Ти си отговорен за твоята роза…
- Аз съм отговорен за моята роза…- повто малкият принц, за да го запомни.”