Здравейте,

Пуснах тази тема в клуб "Съновник" и "Психология" бих се радвал да чуя и вашите мнения по въпроса.


Сънищата вълнуват хората от зората на човечеството и вероятно ще е така до сетния ни ден. Неизвестността винаги плаши, но и привлича неудържимо. Сънищата са израз на страховете, тревогите, желанията, мечтите които бушуват или пък кротуват в душите ни. To e ясно, че хората искаме да надникнем в собствените си души, а най – вече в чуждите. Защото на всеки му се иска, но рядко му стиска ;) да се види в истинска светлина . Та през деня препускаме ли препускаме подгонени като луди коне. А кой ни гони? Гони ни ситуацията, гони ни обществото, гонят ни близките, но най- яко ни гонят нашите си лични вътрешни страхове и желания. А за да стане гонитбата още по-бясна и объркана да не забравяме, че ни гонят и духовете на предците ни, ама цялата върволица от предшественици, като се почне от косматите маймуняко или човекоподобни J (и тези духове ни гонят не толкоз мистично, колкото биологично просто щото са закодирани в гените ни). Така че от толкоз много гонка сме бая залисани и на човек рядко му остава възможност да се огледа реално и да освети и вникне в истинската си същност. А то хич и не е лесна работа да осветиш цялостната си личност. Защото съзнанието на повечето хора мъждука като светулка обгърната от мрака на несъзнаваното. Светулка която се опитва да освети несъзнателните ни пориви ама през деня и е трудно (представете си колко свети една светулка посред пладне). Та когато човек заспи се гмурка кога по-плитко кога по-дълбоко във водите на своето несъзнавано. Светулката и тя спи, но излъчва светлинки. И в съня си започваме да виждаме най-причудливи образи които понякога са неутрални, друг път ни плашат или радват. Понякога образите изглеждат логични и познати, но често са несвързани и неясни. Ми така де трудно е да гледаш и да виждаш под вода, пък и на тъмно с тук таме проблясващи светлинки които още повече разкривяват картината. Случва се водите на съня да са спокойни, но друг път ни подмятат като във водовъртеж...
И така буди се човек и какво става? Някой набеден интелигент просто изсумтява нещо от сорта “хм, сънища ли... глупости”, друг пък по- суеверен разгръща някой съновник и почва да се радва или да скърби щото видиш ли в съновника пишело еди кво си. Някой се съветва с приятел, друг с психолог и т.н., абе хора всякакви - дал Господ. Обаче всички хора си приличаме по това че искаме да надникнем в неизвестното (особено неизвестното което ни касае нас лично), ама ако може тъй някак си от по-безопасно разстояние да е и по-лесничко, ми тъй де що да полагаме усилия, като може някой друг да ни поднесе на тепсия рецептата. Тоя някой друг може да предрешен като врачка, гледачка, свещеник, учен, доктор, психолог, гуру, приятел, известна личност- звезда и т.н. сложете още ако щете в кюпа и съновници и реклами и кво и кви ли още не дето дават готовите рецепти. Ама тез рецепти са сдъвкани и смляни от някой друг и дали ни вършат работа и дали са ни по вкуса трябва всеки от нас сам да реши за себе си... и сам да извърви дългия и труден път на самопознанието и саморазвитието...
Май нещо много се оптлеснах . Сега по-накратко приключвам с туй дето започнах, демек с примамката “универсален ключ към сънищата”. И така няма такъв ключ и едва ли някога ще има. Повечето съновници са пълни глупости. Много от хората които тълкуват сънища са пишман тълкуватели. Хеле пък интернет тълкуванията са като да опишеш и да почувстваш аромата на вино по сканирана снимка...
И все пак има начин да се тълкуват сънищата, е и този начин не е съвършен, хич даже не е, но поне дава някакви насоки и опредеделено е най-достоверен и надежден от начините които познавам. Начина е всеки сам да си тълкува сънищата с помощта на психолог (но не просто академичен психолог, а специалист с богата култура и усет за хората). Т.е. специалиста може да помогне да разберете сънищата си и вас самите като осветява вашето несъзнавано като с прожектор. Специалиста може да ви покаже различни пътища, но вие сте човека които трябва да избере своя път и да го извърви.
Аз самият не бих се нарекъл специалист по сънищата, но от доста време изучавам сънищата (като част от човешката психология) и ги тълкувам понякога по-успешно друг път по-малко успешно... е има и случаи когато направо си удрям на кухо ;)...
Ако искате можем заедно да се опитаме да тълкуваме сънища като ги разгледаме от различни ъгли. Все пак колкото и да не е надежно едно тълкуване по интернет това е едно добро предизвикателство за разширяване на хоризонтите.

И така в търсене на “ключа” към сънищата и човешката душа очаквам вашите мнения по-въпроса...

Здр
за да стане това дето го предлагаш, трябва да се спазят условията, които предполагаш.

Условието, което не мога да спазя е този възглед над сънищата:
че (цитат):
...Сънищата са израз на страховете, тревогите, желанията, мечтите които бушуват или пък кротуват в душите ни...

Друго условие (което ти не загатваш дори), с което също не съм съгласен е че:
сънищата са пътешествия на някое от ефирните ни тела

и така, ето го моето мнение (по стечение на обстоятелствата първо в дискусията):

иди се гръмни ве майна :))))))))))))))))))))

<..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...добре, съгласна съм с това ,което казваш...какво предлагаш ?
...да разказваме сънищата си и да ги тълкуваме заедно ли ?
...а какво би казал за повтарящи се сънища...?...има ли такива ?...и ако има защо се повтарят...?

Определено има повтарящи се сънища. Повтарят се защото искат да ни кажат нещо важно, а ние не сме ги чули (не сме ги разбрали).
Като за отскок :) можеш да разкажеш някой повтарящ се сън.

П.П не съм казал, но пак повтарям повтарящите се сънища са много показателни.

...ами добре...ще ти разкажа един сън от детството си, който съм сънувала поне 10 пъти...и даже имаше периоди в ,които не исках да заспивам за да не го сънувам пак...и не мога да го забравя
...няма да ти давам моите обяснения...искам да видя ти какво би ми казал...
...ето и съня...
...като дете живех на първия етаж на една кооперация...с тесни балкони...апартамента беше ъглов на едно кръстовище и балкона го опасваше целия......та в съня си излизах на този балкон...и виждах ,че по улицата идват едни великани,...циклопи,...ръста им надвишаваше балкона...значи са били около 4-5 метрови, ужасно грозни...смръзвах се от ужас...,в последствие разбирах, че са слепи и се ориентират само по звук, за това се мъчех да стоя колкото се може по-тихо...все пак те ме усещаха и винаги идваше един до балкона...вземаше ме(не мога да опиша чувството, което изпитвах) и ме поставяше внимателно долу на улицата...тогава не знам как разбирах, че те на мен нищо лошо няма да ми направят, но че търсят всички мои близки...и си представях как ги изяждат...тогава хуквах по улицата, защото решавах, че ако ги намеря(всички се бяха изпокрили) и съм близо до тях, великаните като разберат, че сме семейство няма нищо да им направят...и така и ставаше...,но страха, че нама да ги намеря навреме(преди великаните да са ги намерили) ме изтощаваше...улиците винаги бяха абсолютно празни само аз тичах, а циклопите тресяха земята със стъпките си...това ме успокояваше донякъде, защото си мислех, че вдигайки такъв шум...не чуват накъде тичам...и все пак ме следваха...
...някой път се събуждах преди да съм намерила някого...,а друг път намирах по един или двама от роднините...,но обикновенно първо намирах дядо си,...и той ме вземаше на ръце...и великаните нищо не му правеха...
......е това е,...когато се събуждах наистина винаги бях в ръцете на дядо си...

хубав 'магически' сън в който ти, малкото дете - спасяваш големите , знаещи и можещи възрастни..
великаните също са те. (възрастните)..
и на колко години беше когато го сънува това??
защото може да е станало картина примерно с прочитането на "Гъливер....", а иначе да е било само чувство...
ти спасяваш възрастните от самите тях, заради (с) някаква твоя скрита (и на теб неисвестна) дарба (ти не знаеш защо великаните не те изяждат)...
спасяваш от самите тях ми говори и за нещо друго- но не знам точно от какво си мислела че трябва да ги спасиш и защо във фантазиите ти те са се самоизяждали (яли един друг)..може би караници??

Публика, това което ти казва Ариела е добра отправна точка за по-нататъшен размисъл.
На мен първата нишка която ми идва на ума е да изследваме дали в този сън не се крие силно изявен страх от самота залегнал дълбоко в теб. Също и желанието ти да бъдеш свързана с други хора и близките ти. Това че се опитваш да намериш близките си може да показва, че за теб решението е в сплотеността и топлотата.
Наблягам, че горноте е само хипотеза и възможна основа за по-задълбочено тълкуване. Ти си на ход. Тълкуването на сънищта е като танца - трябват двама .

П.П. Възможни други нишки за тълкувания:
1.Еднооките великани - циклопи да са израз на първите сигнали на латентни сексуални влечения (циклопа понякога символизира пениса). Латентна сексуалност т.е. несъзнателно заформяне на полово влечение има при около 7 - 10 годишни деца.
2. да е свързано с приказки, филми или други преживяни неща
3. всяко друга нишка (асоциация) която ти дойде на ума

...този съм го сънувахнякъде от към 5 г....не ходех още на училище ,но вече знаех нотите..по това се ориентирам...,а по това време дядо ми ми четеше старогръцки легенди и митове..не си падах много по братя Грим..ужасни ми се виждаха...предпочитах книги "за големи " да ми четат...
...великаните не се самоизяждаха..изглежда не съм се изразила правилно...искаха да изядат близките ми...или възрастни хора..,но за други не мога да кажа ,защото в съня не присъстваха нито други деца нито други възрастни...и тъй като винаги се събуждах от ужас...никога не се е стигало до изяждане на никого..,но няколко пъти когато аз съм била с някой възрастен циклопите и него не закачаха......не сум се виждала в ролята на спасителка, но с цената на всичко исках да ги спася...,дори и страха си преодолявах и можех да гледам великаните...

...ами не знам дали ще мога да бъда полезна с нещо, защото хабер си нямам от сънища...дори съновници не чета...,но за това пък доста сънувам...
...ами сега като не знам стъпките на танца ..как да танцувам...помагай...
...тогава едва ли съм имала страх от самота......бяхме "дядовата ръкавичка" и винаги сме били сплотени...,а и кой на тази възраст не би искал да е свързан с близките си...пък и на всяка друга възраст...
...на Ариела казах, че обичах книги за "възрастни"...,но и живеех сред възрастни...
...за латентната сексуалност какво да кажа......може и това да е било ,но защо по този ужасен начин е трябвало да се проявява...нямала съм някакви проблеми свързани със сексуалност..ако добре разбирам какво ми казваш...

Аз много се интересувах от сънища преди време. Прочетох малко книги и даже малтретирах приятелите си да си запомнят сънищата и да ми ги разказват. Най-преданите от тях го направиха.
Това което се опитвам да правя сега е да си обяснявам моите собствени сънища, което не винаги ми се отдава. Но темата ми е много интересна.