Когато имаш камъни в бъбреците - отиваш на лекар и споделяш болката. Когато имаш камъни в душата се криеш и усамотяваш. "Това няма да се случи с мен или моите близки" - понякога успокоява и затваря очите. Суеверие ли е, че ако не говорим за психичната болест тя няма да почука на вратата ни Изолираме ли хората с психични проблеми, за да изолираме страхът в себе си и незнанието как да толерираме различието?
Откривам пространство, където можем заедно да дискутираме темата; притесненията; личните преживявания и проблеми около психичната болест. това е тема, която буди много тревожност и се тушира като се отбягва или се проявява черен хумор.
Тук е мястото за въпроси, толерантност и доверие!

Нели Борисова
Младежки център за психично здраве

дали невнимателното дискутиране, е възможно да предизвика капка която прелива чашата...

може би това спира, нежеланието да се поеме отговорност за всяко едно невинно действие, колкото и малко и незначително да е...

Говориш много абстрактно. Какво ще стане ако прелее чашата?

Специален поздрав:

Planet B.E.N. - No Pro One (Monotone Mix)

Мнооо ме кефи тая пьосенка :)))

<..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Кръг си е такъв обал и абстрактен, ама си го обичаме .
Това което си написала е само началото, изкажи се до край, или изчакваш да видиш реакцията ни ?
Тук пишем за да помагаме кой с каквото може, в решаването на разни житейски проблеми, за да не се стига до психодиспансера.
Иначе си права,че психо болестите не са нещо далечно. Ето на съседката под нас биваша съученичка,много скромно,нормално момиче, за по-малко от две годи забременя,ожени се, разведе се и престоя известно време в психодиспансера, ама се пооправи вече.
Аз естествено не се притеснявам, че ще откача, защото съм си такъв ненормален по рождение.

какво ще стане - зависи от този който ще го направи...

идеята ми беше, че вината за този подтик ще е че на човек повлияем от думите, му се говори свободно, но без отговорност - т.е. само до някъде, след което бива оставен в неочакван момент да се оправя сам нататък

Може би аз говоря абстрактно. Говоря за стигмата, която носим като багаж с културата и обществото - склонн ли сме да толерираме различието?
Да съгласна съм, че целта е да не се стига до психодиспансера /нали има и психиатрична реформа/, но в нашата практика има хора, които очевидно от дълго време са в психотична криза, но и те и семействата им се примиряват и не търсят помощ. Т.е. стигмата, която носят и страха ги карат да крият от себе си и от света, че в семейството има психична болест. Нали това не са камъни в бъбреците...

Да се толерира различието е въпрос на възпитание , морал(норми на поведение) и една малка доза образование.
В контекста на това , за което пишеш, традициите на патриархалното семейство и селско-махленския морал, останал като резултат от прекомерно ускорената урбанизация през социализма, са довели до затварянето на такъв род проблеми в тесния роднински кръг.
Всяко нещо изисква време, както е тръгнало ще стане нормално в семейството да има поне един психично болен и всички ще се освободят от предразсъдъците си.
Споко, че ще трябва и на теб да помагаме после с дружни усилия.

Kolejke spodeliam chast ot neshtat koito ste napisala makar che ne smiatam tochno taka. Mislia che vse pak jiviat kontakt e MNOGO po vajen ot virtualnia nali?

Jumper
Klini4en psiholog
/free praktika/

Razbira se, che lichniqt kontakt e mnogo cenen i izobshto nqma mqsto za sravnenie, no ima hora, koito ne biha otishli na psiholog ili psihiatur i za tova izpolzvat internet - zapazvat svoqta anonimnost i pravqt polovin krachka napred riskuvajki da popadnat i na hora, koito sa psevdo specialisti.
Az izlizam ot svoqta anonimnost i nadqvam se tova oznachava otkritost i predpostavka za doverie.

Nely Borisova
Mladejki centur za psihichno zdrave