ето, събрах смелост, защото чувството, за което искам да говоря, не спи.
И не само.
То ходи в сънищата на хората.
То е техен кошмар. Понякога.
Често се чудя, с какво толкова Обидих някого или нещо, че в мен да се настани с такава брутална неотстъпчивост чувството за вина.
Какво не направих, не изпълних, не оправдах...Много неща. Всички ги имате, нали? Ако не направиш Едно нещо, правиш Друго, някаква негова приемлива алтернатива. Границите на твоята възможност да противостоиш на неустоимите нужди на Искането. Искането като Себе си. Мислиш си, че благоденствието на нещата около теб зависи от твоите възможности - и започваш - обичаш, раздаваш, влизаш в нечий друг живот, в нечии други животи, в ситуациите, абе, в кадър си. Искаш да се представиш добре, разбира се. При всички положения полагаш, най-малко, някакви усилия. Грижиш се сутрин за себе си пред огледалото, купуваш, мажеш с мехлема на съчувствието наляво и надясно, следиш гледките, пътищата, сезоните, температурата на едно босо краче, цопването на лайното ти в кенефа...
и, ето, че нещо...не се получава...вдига се температура, пътя се изкривява и свършва строшен в едно дърво, падат небостъргачи, имаш запек...
Къде си ти с твоята роля на изначално желание за добро и справедливо!
Не можеш да направиш всичко, но можеш да се опитваш. Става за хапче, но
ако прекалиш, престават да действат.
Една приятелка, с бутилка вино в едната ръка и чаша в другата, лъчезарна, добра - ми казваше: ти пък, кво се мислиш за толкова важна бе, да поемаш световната вина върху себе си.
Обичам я. Обичам всички, които смятат, че съм казала въобще нещо. И ми помогнат поне веднъж да Не Се чувствам виновна, че казвам това, което казвам и съм това, което съм.

"Една приятелка, с бутилка вино"!!
и тя поема вина , значи!!


но после, като вземе твоята вина, и я види като повече от колкото ти трябва, за да се движиш свободно, не ти я връща... какво ли я прави, и как, че да не се ограничи тя самата?

виновна, че казвам това, което казвам и съм това, което съм.

за да си това което си, го казваш, изразяваш го , и какво - после недоволна ли си, че не са и другите като теб? за това че не са те разбрали? или че не са реагирали както трябва, ако са разбрали. те са виновни - не ти. не мисли че имаш вина, заради това че не са реагирали както искаш, ако са те разбрали, или че си виновна затова че не са те разбрали - може да не им е било във възможностите да те разберат днес.

разбери се ти само, осъзнай се. или намери който днес ще те разбере, за да се успокоиш, и да не те кара чувството за вина, че си виновна с нещо като се луташ неразбрана и от себе си... нямаш вина за това.
вина изобщо няма...
има само желание, да обясним набързо хората като неразбираеми, за да може лесно да ги направим като себе си, докато все още се неразбираме самите ние...
а по трудно ли е, да видим че всички са еднакви и без това, въпреки че изглеждат по различен начин ?

Какво се хиля и аз на човешките страдания
Днес се чувствам отпаднал, уморен, празен някак си от съдържание, искам да ти отговоря с нещо хубаво и утешително, дори да те излъжа, дори и себе си да излъжа, но нямам сили, защо съм тъй отпаднал, все пак трябва да ти отговоря, а сили нямам, защо днес нямам сили, другите как имат сили,

Ооооо, я стига съм се лигавил, това моето са само мисли и нищо друго. И болката и вината са само мисли! Кой измисли мислите...пак започнах! Стига , престанете ще ме свършите/ на мислите говоря/ Вижте какво, ако вие си мислите, че ще си играете с мен , тая няма да я бъде. Ей сега аз който мисля, , ще измисля нещо за да спрете да мислите и да ме тормозите. Вие ли мислите или аз мисля. Ако вие мислите мислете си каквото щете, на мен не ми пука за вашите мисли! Ако аз мисля дори и да не мога да ви пренебрегна то аз мога и отказвам под гнета ви да легна. Как им го казах , а? Дайте си мислите на мен, аз ще им видя сметката. Моете ме напуснаха и съм така самотен...пак се почна... горкия аз!

И аз не си искам мислите... особено тези, които са наметнати с чувство за вина, а то е едно такова лепкаво, слузесто... бъррр... гадно
Какво ли ще да е наистина да няма мисли... особено такива... с чувство за вина? Дали света ще е по-слънчев или напротив - ще е още по-мрачен???
А тя вината... е плод на въображението, нейно дете, но... За каква вина става въпрос? Има паталогична /поне аз така я наричам/, която наистина е... патологична, защото не би трябвало да я има, а тя съществува и не само съществува нежелана, а се и перчи със съществуването си и те разяжда... ей-така, забавлявайки се и хилейки се злорадо... просто така - за спорт... Тя е опасната!
ПЪТник, нея можеш ли да я скастриш така, както направи с твоите мисли и да й видиш сметката?
А другата вина... Тя е малко "по-нежна"... Ама какво говоря? Може ли една вина да е в меки тонове и краски? Явно много взех да мисля, а това вече не е толкова хубаво... Тя, другата вина, е реално обозрима, защото е проекция на нашите постъпки и то на тези, с които не можем да се гордеем... Тя хем е по-нежна, хем е и по-твърда, защото идва като възмездие, а не като оная... патологичната, дето без причина не ти дава мира...
Дали има и други видове вина, за които не се сещам в момента???

Здравей бабо Зимо
На мен ми викат сметкаджията на мисли, но май не си чувала за мен
Една мисла е в женски род-нали? И аз със тях като с жените -кога с добро кога с лошо, все някак си трябва да се излъжат защото са досадници-мислите не жените, да не ме разбереш накриво и да си помислиш нещо обратно за мен.
Аз и мислите деля на лесни и трудни. С лесните е лесно, виж с трудните е малко, както сама разбираш е малко трудно. Те са мързеливи, мислите не жените, и като не мога да се отърва от тях и най-фалшиволюбезнечейки с тях ги поканвам да работят. Не ги карам да работят за мен/туй нещо не може да стане, да се боря с тях нямам сили / та така...значи да поработят. Я вие потъгувайте малко им викам че аз имам една работа и като се върна ще потъгуваме за вина заедно. Ако я се върна , я не, им вдигам скандал, вие защо не работите , а , то и баба може така да мисли с мен...марш от тук айде развод ми дай , развод.. и те си отиват виновни да тъгуват за вината си виновни. Поне да знаят за какво тъгуват. Не ги зная къде отиват да тъгуват ама май се досещам. Обичам си ги аз и те трябва да живеят с нещо и от нещо.
И те ме обичат, но при тези условия ме отбягват нещо. понякога ме залавят ей така неподготвен , но докато са малко и малки още им виждам сметката.
В техния си там собствен свят ми се носи славата, че мога да ги убия от обич и ме отбягват защото и те като нас предпочитат да живеят тъжни и пренебрегнати отколкото мъртви и обичани.
Има още видове вина , но те са сухи, полусухи, дисертни и на тях им виждам сметката аз, охоо!

е трудно да се говори, но много лесно е да я чувстваме..........
Чувство за вина изпитваме когато сме си вдигнали летвата на изискванията, не според възможностите, а според желанията си........ тогава вината е много силна ........, не си мисли какво казват другите, за това което си решила, защо после и те може би изпитва вина за това което са ти казали, не се самоосъждай............ просто всички грешим..... понякога ние самите мислим така.....понякога другите мислят така......... Христос е казал, който е безгрешен първи да хвърли камък- ако си спомняш притчата за блудницата........ другите казаха че е виновна...... но тя не се чувстваше такава... защо?????Просто живота е такъв какъвто си го направим.....не си виновна, не хвърляй камъни сама по себе си

Ех, баби, бабиии... какво да те правя сега... такъв един "сметкаджия на мисли", а?

Миии кво я ме настани в скута си и ме гали по простата главичка

Ама и ти първо за бутилката се хвана, а?:))
Тръгвам по реда на думите, за да мога да направя контакт с тях:))
За приятелката - по-скоро аз взимам нейната невинност, или ако предпочиташ, чувството за липса на вина.
Не, не съм недоволна, че другите не са като мен, човече, какво щях да правя аз, ако беше Така? Не насилвам възможностите на хората - просто се натоварвам с техните невъзможности и липси, чувствам ги като свои. Особено ако съм в някакъв контакт с тях.
Аз съм се разбрала /поне за момента/, проблема е в осъществяването.
Натоварвам се със ситуацията, защото искам да съм съвършена част от нея. И често ми е трудно да приема, не само че не мога, но и е по-добре така.
В общи линии, нещата са ми ясни - това беше по-скоро художествен израз на случаен напън.
:))

Еее, ама притеснявам се за теб!!! Нали съм една такава
снежнозаскрежена , че и леденомразовита и ще взема да те простудя ... Не, не става този вариант на утешение ... нещо друго ще трябва да измислиш - без да има ПЪТник в/сред 3иМа-та...