трябва ли да го изразяваме на момента? Или да премълчаваме? Токсичен ли е? Четох скоро една книжка по въпроса, но се колебая. Как смятате - трябва ли да удряме с юмрук по масата или не?

Да.

А тия вътре в тебе какво смятат?

Трябва!

за веднага е малко трудно, щото масата може и да не е под ръка!

тогава става токсично, ако се стаИ, или почнеш да се луташ и да търсиш маса.

другия начин е да крещиш, на теб ти помага винаги,
на тези който ще те чуят ще им помогне само да си
направят правилните изводи за теб, но едва ли ще те чуят какво точно крещиш. Но поне няма да е токсично.

Виж, идеално е когато е втъкан намясто и сред разбиращи хора добре обмислен и красив жест.
тогава е супер, дано има и нещо спонтанно в този момент!

Те ли? Те казват, че гнева за миг унищожава онова, което дълго и трудно се събира. Казват още че лесното и бързото го има много и че от него се прави бавното и трудното. Това ни било работата казват. И още казват , но аз ги изгоних защото ми се пише на клавиатура!

Абе и аз мисля, че е красиво, когато е на място, спонтанно, с подходяща ответна реакция...така де, да се получи като лятна буря Но в повечето случаи не става - да кажем, с шефа...хммм
На мене само с един човек ми се е случвало и се чувствах много добре. Но иначе някак невъзпитано ми се струва, а съм си гневливичка по природа и...токсиииниииии

честита регистрация

токсично е да държиш гнева
токсично е да го изразяваш по неадекватен начин /места, хора/

идеалният вариант- както при дресировката на кучета учат стопанина- когато кучето ви направи беля, накажете го веднага..не го удряйте с ръка, за да не свърже ръката ви с нещо лошо..ударете го с вестник..не му крещете, то не разбира какво му крещите..не забавяйте наказанието си, защото кучето забравя какво е направило и за него вие ще сте нелогичен и няма да ви има доверие..
след като сте го наказали, изчакайте да си 'помисли' и го утешете с прегръдка и добра дума..все пак много е вероятно кучето ви дане е направило белята напук, а да си е играло..
и най- важното- не забравяйте, че вашият домашен любимец ви обича..забавлявайте се..

Охохох, свидетелко на моя гняв
Знам, че е токсично да се задържа, но от една страна просташко ми се вижда, от друга ми се ще да се заблуждавам, че съм безконфликтен и миролюбив човек, ама на...
Най доброто наистина е да се изразява адекватно...но то пък зависи и от хората срещу тебе (на които обикновено държиш, щото ако не държиш, какво ти пука) - дали няма да престанат да те обичат, ако им се развикаш?

адекватно изразен гняв е точно- съобразен с човека отсреща..
по- важно е да разбере какво те е разгневило, за да не го повтаря, отколкото ти да си излееш гнева..
ако наистина не ти пука вече (или все още за този отсреща), то по- важно е да си излееш гнева..

дали ще спре да те обича??
ако спре само защото си му казала къде е сгрешил, то обичал ли те е въобще??
тъкмо ще поразчистиш наоколо..

Трябва да му намираме отдушник. То не значи веднага да удряме нещо, а да намерим канал за вътрешно информационно равновесие, разбирай - да решим как ще действаме за хармония. План значи да имаме за действие. За да се постигне чувство за хармония. Когато сме гневни, всъщност сме в несправедливост. Именно това ни гневи. Просто трябва да намерим решението. Не е нужно да удряме с юмрук по масата. Може просто да си набележим път за отмъщение или друг начин за постигане на равновесие. И да го следваме. Важното в случая е вътрешното равновесие. Дори обективната истина е без значение. Важна е мисълта. Гнева е нейна реакция. Потушаването му също. Всичко е въпрос на мисъл. Но живеейки си живота, така се вживяваме в него, че често поставяме значимост на живот и смърт за неща, които имат малко значение за бъдещето ни. Именно бъдещето е това, което имаме. Миналото го няма вече. А живеем в него. Отклоних се, сори.

*