Чудя се доколко са истинни представите ни за нас самите.
Има много случаи, когато се мислим и възприемаме по един начин, а в същото време околните ни възприемат по съвсем различен начин.
В този ред на мисли става доста спорно кои всъщност сме ние.
Дали сме това, което другите виждат в нас, или сме това, което си мислим, че сме.

Има доста теории, които казват, че ако човек желае промяна, трябва да се откъсне напълно от средата, в която обикновено живее и се движи.
Друго основно правило, ако сме решили да се променяме, е да не говорим никога за това.
Има конкретно обяснение защо е нужно неговорене и нещата отново опират до другите и начина, по който те ни оказват въздействие.
Мислите имат сила и когато решим да се променяме, част от тази сила се разпилява, ако говорим за все още нереализираната промяна.
Необходимо е пълно съсредоточаване в нас самите и не бива тогава да правим достъпни мислите си, защото мислите на другите за нас самите биха ги объркали и така би се забавил или би спрял процеса, в който се променяме.

Ако искаме промяна или ако сме твърдо убедени, че другите ни възприемат по съвсем различен начин от начина, по който ние се възприемаме, то тогава не бива да допускаме да говорят за нас.
Това отново не е никак лесно.
Доста силно е човешкото Его и най-значим се чувства човек, когато е център на внимание, когато някой го излушва и когато се анализират проблемите му.
Е, ако не са задължително проблеми, то тогава ще е нещо друго- успехи, светоусещане- куп неща, които мислим за важни и се чувстваме страхотно важни и ние самите, когато ги коментираме с другите.

Там е работата, че не всички около нас са достатъчно добронамерени в този специален за нас момент, а дори и да са, има неща, с които навярно не биха се съгласили(защото всеки си има подход и разбиране за това, как трябва да се променя човек и в каква насока. И това разбиране е субективно.).
Тогава става конфликтната ситуация, когато обясняваш ли, обясняваш, а човекът отсреща не е никак склонен да приеме твоята гледна точка. Плучава се конфликт, в който всеки мисли за другия, че е на грешен път в своите мисли и действия.
И макар, че на съзнателно ниво в този момент се мислим за прави и мислим, че действаме по въпроса за промяната, на подсъзнателно ниво всичките ни сили и енергия отиват да убедят опонента, колко сме прави, а не там- където трябва да се използват- в самата промяна.

Та така- получава се ситуацията- или всичко, или нищо.
Или сам се бориш, действаш и се променяш накрая, или просто стоиш сред старите си познайници и коментираш колко погрешно те те възприемат и колко ти се променяш(но всъщност не се- заради многото приказки, които приказваш, и в които отива цялата ти градивна енергия.).

:-)

колко познато ми звучи.
Действаш без да се интересуваш от мнението на останалите. Но трябва наистина да си сигурен какво точно искаш, за да не се поддаваш на манипулация.

Вярно е това, в което вярваш !

Maiche i ti poveche govorish za sebe si tuk, otkolkoto da se predpazish ot tova v koeto obviniavash.Napravil(a), si edin avtoportret na sebe si , chrez razgovor za drugite.Othvurliash neshto , koeto sigurno go ima nai-mnogo v teb

Това са много различни и разнообразни образи, т.к. всеки от "другите" се среща и познава различна част от това "аз". В различна област от проявяването на това "аз". Един познава някоя страна от моето делово "аз", друг познава изявите ми например на домакиня и съседка, трети ме познава като болен пациент и т.н. И всеки си има някаква представа, която често няма нищо общо с реалното ми "аз".
Важно е как аз самата се възприемам и как ме възприемат най-близките ми, на които държа. Обикновено човек е нещо "средно аритметично" между това, което е в действителност и това, което се стреми да бъде.
Не мисля, че определена инертност в мнението на другите за мен, може да спре или възпрепятства някаква промяна, която аз съм решила да направя със себе си. Стига да съм достатъчно сигурна и мотивирана относно тази промяна.

Може да си по-добър от някого, но не може да си по-добър от всички!

Много добра тема...../според мен, де...за другите не зная.../
Нашето "Аз" е конгломерат от много неща....Според Т.Харис написал книгата, която отчасти е преведена /...все не мога да се навия да продължа....ама ще.../ В нашия мозък има един записващ касетофон, който е започнал да записва още от майчината утроба..."Детето", "Родителя" "Възрастния". И най-интересното е, че тези записи се трупат...всеки ден и дори всеки час.....Нови и нови....Ние имаме една обща представа за себе си - мислите си, уменията си, познанията си, реакциите си, харесвания и нехаресвания и т.н. Но много голяма роля в нашия живот играят хората около нас. С тяхните знания, умения и качества. Мнозина ни превъзхождат в едно или друго....мнозина ние превъзхождаме....Хората са критични и....осъдителни. Съдят постоянно.ние също сме и съдии и подсъдими....постоянно. напр. - "А бе тъпак ! Така ли се прави това /или онова/ ?!" И ти се стряскаш и се опитваш да проумееш защо е тази реакция...И при добро желание се коригираш....поправяш, усъвършенствуваш в нещо - За да не ти се подиграват другите.... И така...напасвайки се един към друг ....ние се развиваме.... И винаги има модели, които следваме и издигаме в култ.....Човешка природа......
Относно усамотяването, когато искаме да постигнем някаква по-голяма промяна в нашия живот. ДА! Напълно съм съгласен. Защото колкото и да не го признаваме....ние хората много лесно се изтощаваме....Вижте - ставаш сутрин бодър и свеж, хапваш нещо за енергия и поемаш своя дневен път. Правиш каквото правиш и...хоп - огладняваш......Правиш каквото правиш и хоп - изморяваш се, огладняваш и....имаш нужда от сън.
Хоп - в леглото. Всеки ден. Цял живот.....
Общуването с хората....изморява и изтощава.....Особено с хора заредени с отрицателна енергия.....Кой ги зарежда с нея? - Те самите. И като се заредят добре....гледат да се разредят ...в/у нечия глава. Върху вашата например.....И с това ви смачкват и притискат и ви изсмукват цялата позитивна енергия. С това се хранят. Те са "вампири". Вижте и виртуалния свят тук. Гъмжи от вампири....нахълтат, нападат и сеят....негативна енергия....всеки ден....
Затова всеки трябва много да внимава...с кого общува. И защо.
Човек трябва да прекарва доста време ...насаме със себе си. Всред природата или на усамотено място - но сам. Защото във всекиго има един огромен океан от чиста енергия, която ни зарежда отново и отново и ни дава сили....Само трябва да се научим да достигаме до него. В самота и уединение. Да се самозареждаме в тишина и бездумие. Говоренето изтощава страхотно също....
Погледнете всички, които се довлачват на 4 крака пълзешком в този клуб да се оплакват и търсят помощ ! Това са все хора ....без енергия. защото са си я прахосали и я прахосват някъде или някой им я изсмуква.....хронически...И всички чувствуват, че ще се оправят - "Ако имах малко повече сила и енергия".......
Може би единствения най-универсален и валиден за всички съвет би бил: - Не ти трябва психоаналитик а.....се научи да си пазиш енергията. Не я прахосвай....! И това не значи изобщо "Бъди ленив и не пипвай нищо...да не се умориш!" Нямам пред вид това....

" Don't be mesmerized by the mistery, but unravel it!......"

energiinite vampiri, koito ni iztoshtavat...
Idvat i ni predizvikvat za dvuboi ili pone da ni izkarat ot ravnovesie... Ako se vkliuchim "v igrata " im, te tochno tova chakat i ot tova "se hranyat". A kakvo da se pravi kogato e niakoi, s kogoto se sbluskvash vseki den i ne mogesh da izbegnesh sreshtata. Kak da se durgish, za da zapazish energiyata si ?

Може да си по-добър от някого, но не може да си по-добър от всички!

Хихик.
Спасението е едно, познато от хиляди години, неприлагано по хиляди причини.
За вампирите говоря.
Та: любов.
Когато ти искат - давай.
Когато те смучат - пускай.
Това за теб (мен де) е такова щастие, че ме изпълва с енергия да дам 3 пъти повече. А вампира дали може да поеме 3 пъти повече ? Дано. Защото аз искам да съм 9 пъти по-щастлив :)))
А те вампирите всъщност са малки вампирчета, едни такива злояди.
Имам толкова много любов, и няма на кого да я даря.
Щастлив съм, защото все пак ще срещна още хора, и ще им давам ... и давам ...

<..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ако твоите принципи не ги докажеш и реализираш в живота не струват пукната пара.
когато разбереш това ще си наясно че с на планетата земя

Уж имаш много любов в излишък, а само хапеш !
Уж уважаваш събеседниците си, а само ги обиждаш с пренебрежително и подигравателно отношение !
Що за чудо си ти?
Ти си просто едно незряло момче, умно, но не научило как да се държи с другите хора.
Много ще ти помогне, ако помълчиш малко и на тишина ... се вслушаш в себе си.




Може да си по-добър от някого, но не може да си по-добър от всички!

...ама защо приемате,че другите непременно могат да бъдат пречка за тази промяна ,която търсим...,не може ли да са някакъв коректив...,да са някакъв полезен опит..,и някаква друга гледна точка към нас...и не е ли отношението на другите ,точно това огледало,което ни е необходимо,за да се срешем,поправим якичката си... и се видим в целия си "ръст" и с всичките си качества и недостатъци....
...друг е въпроса,доколко ще се влияем от този образ(в очите на другите)и ще го използваме за собственото си усъвършенстване...