Здравейте, приятели! Или врагове!Или и двете!
Кой да знае, когато сме скрити зад анонимността на нет-а.
Тази анонимност, която ни дава свобода да се изявяваме, без никой да ни вижда и вероятно да проявяваме напълно себе си, без задръжки, без скрупули и комплекси...
Тази анонимност, която ни дава свобода да се превъплъщаваме в различни роли, когато искаме да отправим разни дребни предизвикателства към събеседниците си. Тази анонимност, която ни позволява да бъдем не само себе си, но и всички ония скрити в дълбокото Аз-ове, които иначе не бихме разкрили "на светло".
Но същата тази анонимност ни отнема възможността за радостта от живия контакт - да виждаш усмивката, да прочетеш в очите на събеседника, да усетиш флуидите, които излъчва, да проявиш интуицията си спрямо него.
За мен лично тази анонимност поражда разнородни чувства.
Ту ми пречи, ту се възползвам от нея.
И се питам, дали повече ни дава, или повече отнема?
В началото, когато започнах да се включвам в разговорите в този клуб, ми беше страшно забавна тази игра - като бал с маски. Постепенно обаче, усещам, че създавам погрешна представа за себе си, което формира някакво изопачено отношение на всички ви към мен /за което никого не виня, освен моето желание да подхвърлям предизвикателства, за да изследвам реакции, поведение, реплики, да стане забавно или по-интересно/. Общо взето мисля, че всеки е в някой от тези клубове, за да запълни определена празнота в ежедневния си живот - недостатъчност или липса на приятели, интересни занимания и т.н. или просто незадоволена нужда от общуване с хора. Но тази анонимност държи една постоянна преграда помежду ни.
Дали само аз се чувствам така? Вие как го възприемате? Доколко сте склонни да се разкриете например?
А в по-глобален мащаб, не рискуваме ли електронните комуникации да ни превърнат в поколение на анонимни юзъри и съвсем да ни лишат от пълнотата на чисто човешкия контакт?

с всички ни се случва ... по някакъв начин - установявам, че изглеждам различно от онова, което съм мислел за себе си - като поглед в огледало ... свиквай, и се откривай отново

Napulno sum suglasna s teb, no poniakoga anonimnostta pomaga da budem po 4estni i otkroveni, da spodeliame neshta,koito nadali bihme kazali i na nai -blizkite si hora. No kogato ne polu4im o4akvanata reakciia ili suvet 4esto se 4uvstvame ograbeni. Kogato ni vzemat neseriozno ili se opitvat da se podigraiat s nas bolkata e po-malka kogato si skrit zad edin nik.
Az naprimer ne haresvam kogato diskusiite se prevrushtat v spor i otnosheniiata se obtiagat. No puk ot druga strana mnogo mi se iska da opoznaia po dobre niakoi ot horata, no puk te pishat tolkova krasivo, 4e ti e trudno da gi razberesh dali sa iskrenni, dali se sheguvat, dali lujat ili prosto pozirat. I vupreki vsi4ko neta e kato drogata - trudno se otkazvash, no za smetka na tova uveli4avash dozata.

хало ЩУРчо !

цитат:
Здравейте, приятели! Или врагове!Или и двете!

каква е таз анонимност, след като има врагове/приятели. Ако имаше анонимност, това щяха да са просто приятни/неприятни хора. За теб (смятам) другите хора не са анонимни, т.е. ти не признаваш че те се чустват анонимни, или поне не се съобразяваш с това (следващото изречение не го отхвърля, защото никъде не добавяш 'други', просто казваш не се знае кое от двете).

цитат (А):
Тази анонимност, която ни дава свобода да се изявяваме

цитат (Б):
напълно себе си, без задръжки, без скрупули и комплекси...

цитат (А):
Тази анонимност, която ни дава свобода да се превъплъщаваме в различни роли, когато искаме да отправим разни дребни предизвикателства към събеседниците си. Тази анонимност, която ни позволява да бъдем не само себе си, но и всички ония скрити в дълбокото Аз-ове, които иначе не бихме разкрили "на светло".

Общо за анонимността в Интернет.
Цитатите от тип (А) ги подкрепям. Със следните уговорки:
Светът е твоето светоусещане. Твоето светоусещане са твоите възприятия+спомени+...+.....
Това можеш да го приемеш от доста школи (философски, психологически, езотерични, религиозни, маркетингови ...). Общо-взето и накратко уговорката ми е 'че не можеш да избягаш от себе си'. Така че всичката тази свобода я приемам като освободеност т.е. чувство на свобода, на по-голяма свобода.
Това може да бъде постигнато и по много други начини - медитация, наркотици, самоконтрол, физически упражнения. Тази абсолютна свобода (цитат тип (Б)) я няма дори и в сънищата (себенаблюдения).
За мен Интернет бе един нов свят (в началните времеви интервали от ползването му). Както и в реалния свят, имаш нещо дадено, и на негова база развиваш. Дали ще станеш Шварценегер, Айнщайн или Мерилин Монро зависи не само от теб, но най-вече от теб.
За Интернет базата ти е твоята психика - навици (привички, реакции, стил, отношение към реалния свят); твоите моментни цели/стремления; честотата на достъп до Интернет и възможното отделено време за това. Последните две имат значение, почти равно с първите две, особено ако става дума за отношения в Интернет, но щом си говорим за анонимност, явно има и отношения (не може да си анонимен пред 'никой', трябва да си анонимен пред 'все някой').
Така например моето лице в Интернет е едно в дългосрочен план, а в краткосрочен, разбира се, не е. В реалния свят това би било аналогично с различните комплекти дрехи/грим. Това с маските ми се струва точно, маската покрива само лицето - останалите параметри на тялото са все още на показ - глас, телосложение, пози. Така и анонимността в Интернет не е толкова анонимна - обикновено се засича поне IP адреса. Ако става въпрос за много съобщения от анонимен подател, след време ще бъде възможно да се направи отлика от друг анонимен.
Когато видя някой човек (f2f), оприличавам го на някой друг, от там и част от усещането ми за този човек се прехвърля, от там и част от отношението и т.н. последици.
Предполагам това е добър повод да се 'анонимизираш' - за да не те оприличат на някой друг. Дори само по името - мен са ме бъркали със screamer, да не говорим за по-разпространените имена. (б.а. - имена тук чети като nick-ове).
Може би както повечето бебета си приличат, така и повечето новоползващи Интернет си приличат ... и нямат собствено лице, т.е. те са анонимни. Някои си измислят име и го сменят често-често, други са анонимни докато не им се избистри нещо ... и двата типа са анонимни, защото след някакъв кратък период от време няма такова име, или то вече е на друг човек.
Анонимността е удобен начин да се провери как биха ме погледнали другите, ако бях ХХХ (попълва се самостоятелно).

цитат:
Но същата тази анонимност ни отнема възможността за радостта от живия контакт - да виждаш усмивката, да прочетеш в очите на събеседника, да усетиш флуидите, които излъчва, да проявиш интуицията си спрямо него.

но ни позволява да избегнем разсейването от тези неща. Това с интуицията не се вмества в контекста, тя не е физическа :))) Освен това точно интуицията е може би много по-използвана от мен в Интернет среда отколкото в реална.

цитат:
За мен лично тази анонимност поражда разнородни чувства

точно както и косата ти (примерно). Когато я решиш ти харесва. Ако не я измиваш 15 дни не ти харесва и те дразни. Това дори не си и помисляй да те притеснява. Всъщност защо 'чувства'. Защо не 'мисли'. Нито всичко е чувства, нито пък мисли !

цитат:
И се питам, дали повече ни дава, или повече отнема?

ами зависи от КПД (коефициент на полезно действие). Това е елементарно и се учи в средното училище. Как да изчислим КПД на анонимността. 1. Формираме/изясняваме нуждите си; 2.Определяме кои от тях ще бъдат по-лесно постижими с анонимност 3.Определяме кои ще бъдат по-трудно постижими с анонимност 4.Определяме какъв е процента на нуждаещите се от анонимност нужди+ нуждите без връзка със анонимността.
Ако е >50% анонимността ни дава повече
Ако е =50% не сме преценили добре нуждите си
Ако е <50% анонимността ни отнема повече
( >100% - само за маниаци :РРР)
Лесно, и недотам просто :)))

цитат:
Постепенно обаче, усещам, че създавам погрешна представа за себе си, което формира някакво изопачено отношение на всички ви към мен

да ме прощаваш, но това е рядко тъпо изказване. По-точно, не е точно.
Искаш да кажеш, че отношението ти към теб не съвпада с реалното отношение на реалните хора към реалната теб. Но тева е в реалния свят, където твоето лице е друго, както и нашите. Така че думата погрешна освен извор на дразнения може да стане и извор на недоразумения. Отношението към теб а абсолютно правилно и логично, базира се на твоите черти (постове, реакции, теми, публикувани материали) и е съградено със същата логика, с която се гради и отношението в реалния свят ! Просто там се включва и физическото ти лице, а тук - не.

цитат:
Общо взето мисля, че всеки е в някой от тези клубове, за да запълни определена празнота в ежедневния си живот - недостатъчност или липса на приятели, интересни занимания и т.н. или просто незадоволена нужда от общуване с хора.

Слагаш прекалено много различни и различни неща в едно определение, за да е то единно, и прекалено малко за да е цялостно. Какво да кажем за хората, за които реалния живот е просто запълване на празнота в Интернетския (т.е. обслужване на тялото) ?? Нито думичка за тях. Е, явно не познаваш такива. Много физически приятели трудно се намират извън физическия свят. Най-малкото поради физическите разстояния ... това наистина не всеки го съобразява още в началото, или преди това, но тъй като се сблъсква с него, мисля след, да речем втората година, ползването на Интернет (изобщо) би трябвало да не е с тази идея. За анонимност при търсенето на физически приятели просто ще помисля още и ще ти отговоря (може би), засега ми се струва нецелесъобразно да си анонимен и да си търсиш (каквито и да е) приятели.
Интересни занимания - тук май отиваме на тема извън отношенията човек-човек, което по моему ще рече анонимността става безпредметна. Ползването на Интернет (изобщо) за други занимания е източник на доходи за някои, на развлечение за други, на обучение за трети ... сигурно има и друго. Както и ползването на карти за игра, както и ползването на химикалка. Мдам.
Незадоволена нужда от общуване - поради какви причини. Ако е физични (себепознаване като грозен; липса на време; физически разстояния; ням; глух; глухоням; други) - да, споделям и съм съгласен с това ти виждане. Пример - моята работа. Тя ми е пречка на физическите контакти, а улеснява Интернетските много. И ? Ами ето, и аз се възползвам от улеснението. Ако е психични (тук сигурно е мястото на няколко ужасни латински думички, ама не ги знам) това нали е друго :))) Тогава има място за анонимност в по-големи количества.

цитат:
Но тази анонимност държи една постоянна преграда помежду ни.

както и ниския ръст, малките гърди или каквато-там-глупост сме си определили да прегражда отношенията ни. По какво се различават ? В различни светове са. По какво си приличат ? И двете са в главата ни, резултат на светоусещането ни.
Други разлики: различно разпространени са, вярвам че анонимността е доста по-лесно 'лечима' от един стандартен комплекс (примерно за малоценност). Може реалната преграда да е основата, на която ще поставим и виртуалната преграда. Сама по себе си анонимността е лек за това, докато тя самата не се превърне в болест.

цитат:
Дали само аз се чувствам така?

тц. При мен обаче отдавна отмина.

цитат:
Вие как го възприемате?

Освен дотук казаното, го възприемам като средство. Когато съм анонимен, хората реагират в голямата си част по различен начин. Въз основа на опита си, смятайки че тази им реакция ще съдейства на целите ми, се възползвам от анонимността.

цитат:
Доколко сте склонни да се разкриете например?

мацката с голотата през зимата ... моето физическо лице е много % запазено във виртуалното ми лице. Склонен съм да се разкрия 7: на тъп въпрос - тъп отговор (не те обиждам специално, това ми е един от девизите). Сигурно се очаква да отговоря измежду: николко, малко, средно, много, изцяло; ама на - прост съм си :)))

цитат:
А в по-глобален мащаб, не рискуваме ли електронните комуникации да ни превърнат в поколение на анонимни юзъри и съвсем да ни лишат от пълнотата на чисто човешкия контакт?

под човешки разбирам реален. Когато започнем съществуване в сегашен вид, но без физически аспект - рускуваме. Дотогава ... Имаше една фантастична книжка, детектив от Земята отива на планета без физически контакти за да разследва убийство. Тази планета явно е света, който ни посочваш като рисков. Докато има толкова много хора не рискуваме (лично мнение).

Намирам за обезпокоително твоето действие да пуснеш тема извън насочеността на клуба, най-вече защото разбирам че питаш за мнение, а не че споделяш проблем/опит. Ти нали нямаш общо с журналистиката :)))

<..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ах, Викари-и-й, Викарий...
Много враждебност, много хъс да разнищиш отсрещния... Едно мнение не можеш да изградиш, без да се опреш на критика на друго. А защо е така? Толкова рязък ли си и в реалния си живот? Или тук компенсираш?
Или сигурно трябва да се поизпъча след толкова цитати, щото, както казваше един преподавател във ВУЗ-а "Цитира се от доцент нагоре".
Но, всичко подред.
Темата поставих, защото ме вълнува, а и защото за мен определено създава някакъв проблем. Не такъв проблем, който чак да ме заведе на лекар или да ме накара да тръгна да се развеждам, но все пак е нещо, което ме вълнува или дори притеснява в определени моменти. Свързано е с някакви известни недоразумения, макар и незначителни, така, че си позволих да опитам да го изкоментираме, за да видя дали само мен ме вълнува. А не виждам някой по-подходящ клуб за обсъждане на теми, свързани с общуването. Не мисля и, че проблемите, които се дискутират, трябва непременно да са от ниво "Помощ, умирам!". А като виждам какви глупости се поставят от време на време за дискутиране, съвсем "ни мойш мъ накара" да се чувствам виновна.
Относно журналистиката - не, не съм журналист, макар, че част от работата ми е свързана със създаване и редактиране на текстове. Отразява се на постингите ми само може би в правилната граматика и пунктуация, но не и в определяне на темите или мнението ми.
Когато чета разговорите в клуба, в мен се оформя впечатлението, че точно заради анонимността, зад която сме скрити, си позволяваме да бъдем по-предизвикателни, по-нападателни, по-рязки един към друг, отколкото сме в реалния живот. Ако това означава, че така проявяваме самите себе си, говори зле за нас. Защото когато човек е израснал дотам, че в реалния живот е предимно толерантен, благ, съобразаващ се да не засегне събеседника си, защо в нет-а си позволява грубости. Разликата е точно в анонимността, зад която се крием. Значи това е някакъв проблем, който засяга много хора.
Ето, аз например. Скрих се зад мъжко име и с това неволно манипулирах определено отношение към себе си. Изказвах сериозни мнения, но и си позволих някои предизвикателни закачки, ей така, просто да стане забавно, иначе абсолютно добронамерено. Но пак не всеки разбра шеговития тон...
Ето, това го направи анонимността. Защото, скрити зад анонимността, прекалено бързо ставаме нападателни, т.к. остава скрита добронамереността. Това ако не е проблем за психоанализа, здраве му кажи.

...той Скриймчо май си е такъв...(чакай да го оклюкаря сега съвсем по женски),сега като разбра,че си жена...,направо си минаваш в графата.."немислещи"...,е ще трябва да се легитимираш с някоя снимчица,защото по мислите няма да може дате опознае...
...а по темата ти...,мисля,че тук ни е по -лесно да говорим за неща,които иначе по правило в реалния живот дълбоко крием...,за да не станем уязвими,за да не изглеждаме слаби,за да не ни помислят за луди,че може да мислим и за такива неща,а не например ,за кариера,пари...и т.н.
...сигурно има и такива,които идват да изливат агресията си тук,но мисля ,че те не са толкова много...и мисля,че навярно имат сериозни проблеми в живота си,щом точно тук(в клуб където се предполага,че хората са лесно уязвими) са намерили почва ...
...на мен анонимността ми харесва,и клуба ми харесва...,защото ако да речем в реалния живот имаше такъв клуб...,аз сигурно една година нямаше да взема думата...,след това тихо бих споделила натрупалите се чувства...и ако някой ме забележи...,може би след 2 год. щях да познавам някой от вас ,а и вие мене...

А аз, не знам защо съм останала с впечатление, че в реалния живот се занимаваш със сценични изкуства, което предполага свобода на изявите и комуникациите. Но, нейсе... Радвам се, че нет-а ти дава възможност да се отпуснеш и изявиш спокойно, защото мненията ти са умни, деликатни и човечни.
Лошо е, когато се излива агресия в постингите. Тя е достатъчно много в реалния живот. Къде може да се избяга от нея?
Болшинството от участниците много бързо се "наежват" и стават нападателни. Може просто това да е естествена защитна реакция, която се е освободила от задръжки. Но тогава, значи нашата същност е такава - агресивна... Значи трябва да търсим помощ в този клуб, а не опоненти.

Хмдааа, може би изразявам твърде непопулярното мнение :
nick-а не е анонимност !
това имам предвид с виртуално лице и т.н.
Как можеш ти, здраво и право момиче да ме наречеш анонимен, ползващ анонимност, след като аз този nick (screamBoy) го ползвам от Януари.98 ?!?
Хмм, за доуточнение на мнението - не всеки nick е анонимен. Представям си го както 'от не всеки човек става тълпа', или поне нещо близко.

***друго - не приемам постовоео си като критика, нито като заяждане.
Времето на самия контакт в Интернет е ограничено, това евентуално предполага известно съкращаване на 'обходните маневри', на така любимите женски заобикалки и т.н. Може пък това да е причината да изглеждат резки повечето съобщения.
Аз в реалния живот съм 173, тъмна коса, светли очи. Просто не ми подхожда на ангелския вид ... А тук съм screamBoy - във Ваш свободен превод (на клубарите) Крясъчко, сега и Викарий. Това е то другото лице. Може обаче да си забодеш последователността на това лице (което и да е от тях).

Значи размишленията ми на глас ги правя за да може да ти 'покажа' какво имам в главата си, дори и да е неподредено и встрани от темата, с надеждата да си харесаш нещо и да го употребиш. Темата мен също доста ме вълнува, особено предвид превеса на броя виртуални ми контакти над реалните.

Друго интересно - кого да изразяваме, ако не себе си ??? Детето на съседката или ??? Кого друг можем да изразим, да изразя аз, хайде за точност. Дори да се правя на някого, то пак ще е според моите виждания за това как би реагирал този някой и т.н.

Ето ти недостатък на женския модел - чувстването пред съпричастието. Като почувстваш, че се заяждам и това е. Ла туто финито.

<..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от screamBoy на 16.01.02 12:41.

Мили ми ЩУРчо, темата е интересна, винаги съм се вълнувала от нея, касае ме и определено имам мнение.
Не мога да знам конкретно защо всеки от нас е тук, мога единствено да претендирам, че знам първопричината за моето пребиваване тук. Мисля да започна така: Не влизам често в клубове, но от 2 години и малко се подвизавам в Dir.bg-лафчето. Там нещата са по-несериозни (сякаш), но въпреки това разликата не е съществена, предполагам. В началото, първата половин година, бях много, много силно увлечена. И сега, след толкова време се питам "Какво ли съм търсела там", защото както е нормално-интереса отшумява, тръпката изчезва... Мисля, обмислям, премислям и стигам до следния извод: Аз имах потребност от този чат- факт. Но сега, спомняйки си за периода, в който бях-когато започнах пребиваването си там, започвам да си спомням, че точно тогава, в реалния си живот срещах неодобрение и упреци от много хора, които бяха около мен. Бях затормозена, имах чувството, че никой не ме обича или харесва, защото аз не съм такава, каквато трябва да бъда. И ето-намираш място където няма спирачки, няма предрасъдаци, няма някой, който се натрапва и ти пречи-просто слагаш филтър на "НЯКАКЪВ СИ НИК" и той престава да бъде пречка за теб. Т.е. за мен чата беше едно сладко и кратко бягство от сивотата на ежедневието и хората, които с поведението си ме затормозяваха. Има и нещо друго.. ако не си чел между редовете ще видиш, че написах "не бях такава, каквато ТРЯБВАШЕ да бъда, за да съм харесвана"-Е, в чат, в интернет, ти си този, ти си всеки, който ИСКАШ да бъдеш. Създаваш ник, изграждаш някакъв имидж на образа, който си сървотил, живееш с него и в един момент започваш толкова да се пръвързваш към него, до такава степен да мислиш като него, до такава степен започваш да вярваш, че олицетворен в теб, той наистина съществува като характер, че нейде из всичките ти никове, имежду всички характери, които изкуствено си създал, губиш собствената си личност. А това, мили ми приятелю е много лошо... наистина много, много лошо.
Сега, когато съм малко по-разсъдна съм на следното мнение: Няма нио лошо във виртуалните отношения, няма нищо лошо във всякаква виртуална комуникация стига да можеш да намериш границата между теб, и образите, които съзнателно или не изграждаш. Слава Богу, вече чата е начин да убия малко време, начин да се разтоваря и да поговоря малко глупости без да се притеснявам, на някой непознат. Докато нещата са в някаква мяра, мисля че всичко е наред.

...аз пак се занимавам с това,но не съм под прожекторите...
...ами аз това имах пред вид,че тези,които тука стават агресивни...,това не го могат навън,а и за какво им е тук да я проявяват тази агресивност,като никой с нищо не ги заплашва?...според мен агресивността ,когато няма заплаха се ражда от невъзможността или нежеланието да разбереш другия...и да приемеш мнението му,без да се плашиш,че от това ще пострада достойнството ти...,а просто като нещо ,което е нормално...
...ама лесно ли приемаме различните от нас?!

Редактирано от publika на 16.01.02 15:10.