Страх...
Вина.Песимизъм.Мързел.Безинициативност.Суицид.Какво да
правя?Времето тече бясно. Мъчи ме мисълта, че трябва да пи
ша реферат ,идва сесия.А после - още по-лошо - трябва да
завършвам... Обиждам родителите си. Срам ме е от тях и пред
тях и заради тях. И ме дразнят. Искам да се махна от тях и
не искам да им причинявам болка. Съжалявам ги и ги мразя.
себе си само съжалявам. Не съм говорил с човек от не помня
кога. Освен с нашите, с магазинерите и служителите.
затварям се и бягам бясно, дърпам се невротично и
плача.Вися пред компютрите и пуша.Безразлично ми е за настоя
щето и ме е страх от бъдещето.Какво правя в библиотеката
сега?Умен ли съм?Достатъчно умен ли?Може би.Но
неувереността неутрализира всякакво интелектуално
предимство. Кого познаваш, какво мислят за теб, какво са
готови да направят за теб, какво можеш да накараш другите
да направят, колко си устойчив, какви ресурси можеш да
осигуриш, каква полза имат другите от работата и общуването
с теб, как се представяш в борбата за разпределение на
властта - това е от значение. По тези показатели - нула,
или
там някъде. Мразя прагматизма в социалните контакти....
****
Дали не съм сбъркал професията?Каква професия? Знам ли
какво искам?Накъде вървя? Само симулирам целенасоченост...
****
Дни.Еднакви до полуда.Не съм писал в дневника от
месеци.Сега пак изливам нищетата си върху
листа.Единственото ми средство за комуникация.Със себе
си...Къде?Къде да изчезна?Как да живея.Несигурен
съм.Фантазирам за нападения срещу мен - физически или
психически.Не знам как ще реагирам на агресията - вероятно
с
отдрупване и отчаяние, сдухване..
*****
Ще, ще, ще... Отлагам всичко.
Накъде? Изолацията е смърт, а контакта с другите ме
тревожи.
Тревогата ни тласка към смъртта.Трябва да направя така, че
общуването да не ме плаши, да не бягам.Оставам в разговора
докато не се изчерпи - това е!
Как да организирам времето си, когато нямам дългосрочна цел?
Живея ден за ден.
******
Чудесно!Отдавна не бях плакал. Разтоварва. Помислих си за
К.За погледите за обръщането. За 3 години така и не се
реших да я заговоря. Само се разминавахме с жадни погледи
веднъж в месеца. Укорителното й поклащтане с глава... Дали
си мисли че съм страхливец? А такъв ли съм?На 23 и все още
девствен. Не само в сексуално отношение..
Има време. За размотаване до сесията.А за живот?За
експерименти? Скоро ще свърши.Каква ще е моята цел тогава?
Какво ще очаквам? Както и да е ... Сега не ми пука особено.
Имам си по-близки проблеми.
*****
Общуването е все по-мъчително. Снощи си мислех за жени( а
кога ли не мисля?)Струва ми се толкова невероятно да имам
приятелка..
Празнота. Обувките ми са скъсани. Трудно ми е да избера
такива, в които да изглеждам добре. Каква обвивка
подчертава най-добре индивидуалността ми. Както и да се
облека, не съм доволен...
Мотая се. Зяпам жени, мечтая, мастурбирам, кисна в
Интернет.. Цел? Нямам. Нищо, живей си.
С кафенце е лесно - вдига оборотите и за момент излизам
от дупката....Резигнация. Ще ми се да се махна от тая
библиотека, и без това нищо не прочетох, не мога да се
концентрирам. Какви ги върша? Контрилирам ли живота си?



Имам дебел тефтер с такива... Каква е диагнозата според вас?

....normalen si v smisyl na obichaen obiknoven chesto sreshtan...prati go v egoist.....

Spored men za sustoianieto ti sa vinovni upravliavashtite i Georgi Purvanov...
Moje da predpriemesh gladna stachka sreshtu tiah pred parlamenta,dokato ne se mahnat.
Taka shte si ubivash vremeto,a shte stanesh i Geroi.

osyznato(v stepen po goliama ot zdravoslovnata) choveshko syshtestvo. :")-syvet izvadi si pone ednoto oko i premahni 50-60% ot mozyka i si bez problem.

Защо различните според теб да бъдат непременно ненормални, социопати.... Просто не си срещнал хора на твоито ниво, които да те развълнуват и заинтригуват. Така или иначе средата, в която живеем е твърде посредствена и нямаш особено голям избор, трябва или да се нагодиш или да загинеш... Сам направи своя избор!!!!

винаги има. Дори и за тебе , Краставичке.

Вярно е това, в което вярваш !

не мога да поставям, защото не съм специалист.
Но мога да ти кажа как да излезеш от това състояние - влюби се в живота.

Вярно е това, в което вярваш !

се влюби в себе си,
потърси добрите си черти, не може да нямаш...
После ще видиш как от само себе си ще привлечеш хора, които също ще те харесат, защото ти излъчваш това послание около себе си, влияеш им. Ще изградиш постепенно приятелства, любови ...
Но, започни от самото начало,
бавно и търпеливо,
не бързай, отпусни се...
Ако искаш, ще ти покажа как:
Ето, застани пред огледалото, погледни се с любов, кажи си:
"Е, не съм Ален Делон, но пък и другите не са.
Добре изглеждам, очите ми са тъжни, но топли;
усмихвам се приветливо - така изглеждам още по-добре,
погледът ми е търсещ, жив, ненаситен...
Млад съм,
здрав съм,
имам сила за днешния ден,
имам сила и за утре."

...Поемаш дълбоко въздух, отпускаш се,
пак поемаш въздух, отпускаш се още,
не допускаш лошите мисли - нямаш време за тях,
съсредоточаваш се вътре в себе си,
вглеждаш се... И си казваш:

"Има толкова много енергия в мен, само трябва да я отключа.
Само от мен зависи.
Ето, решавам и днес я отключвам.
Имам сила да започна живота си отначало,
малко по малко, стъпка по стъпка...
Така, както ми харесва на мен,
защото се обичам,
обичам и родителите си с благодарност,
обичам приятелите си,
обичам бъдещата си приятелка.
Когато се появи, просто ще види, че съм тук и я очаквам с любов.
Заслужавам доверие и любов, защото съм добър човек.
Аз го знам, ще го научат и другите..."

Набелязваш си една, две, три ... малки стъпки.
Последователно...
Когато започнеш първата, мислиш само за нея, отдаваш й се изцяло, докато я приключиш. Ще бъдеш доволен от себе си. Отдай се на задоволството, почувствай го, задръж чувството, колкото ти е необходимо.
После премини към втората стъпка от деня по същия начин...
И така, до края на първия ден от новия ти живот.
Колко е хубаво да си доволен от себе си.
Бъди! От теб зависи!

Може да си по-добър от някого, но не може да си по-добър от всички!

Ти си просто самотен, човече. Много.
Най-напред се запознай със себе си, а после излез от библиотеката ...

| Величието на Сизиф не е в безмислието на труда, а в липсата на отчаяние |

Според мен Трябва да намериш начин да си излееш спермата, яда, тъгата, чувствата - в нещо истинско. В нещо живо. Ако трябва дори пробвай с проститутка, защото тази фрустрация сигурно води до натрупвания, които могат да те побъркат. Побързай, докато не е станало късно и все-още можеш да си помогнеш сам. Трябва да "отприщиш бента".
Знам, че сигурно е много лесно да се дават просто съвети, но ако чакаш основателна причина, за да направиш нещо, може би никога няма да го направиш. Ако въобще искаш да Го направиш, нека Причината бъдеш Ти.
От моя гледна точка - съвършено основателна.
Не преставай да пишеш, правиш го добре.
:))))))