....всички тук говорим за любовта по един или друг повод...,вече знам горе-долу(почти за всички редовни членове)как гледате на нея,как я разбирате,как я усещатате,къде ч намирате...,но не знам защо винаги у мен остава едно чувство на недоизказаност,на общи приказки...та дори и на неудовлетворение от това,че не сте намерили най-силните думи за да ме убедите в това,което мислите...за това реших да ви задам един по-простичък въпрос,който ме занимава...,може би така нещата за мен,пък и за вас ще станат по-ясни...
...любовта(както и всяко друго чувство)би трябвало да има и своите материални проявления(сега не бързайте да ме упреквате в груб материализъм),които според мен(пък и според вас предполагам)се изразяват в добронамереност,голямо внимание,грижа,нежност,страст...и още много други неща,които обаче оставям на вас да добавяте....

.любовта сигурно си има своя "език".,..да приемем,че всеки разбира този "език"по рождение и продължава да го учи през целия си живот,но не ви ли се е случвало,когато сте зарадвали някого с любовта си,когато сте видяли,че го правите щастлив,да усещате,че тези чувства са се акумулирали и удвоили...и,че започват да ви задушават от невъзможността вече да ги изразите по какъвто и да било нормален начин(става дума за "материалния")...
...какво означава това?...че сте задоволили ли нуждата от любов на другия,че той повече не може да "поема"..или,че му трябва любовта на друг?....
...е,добре...започвате да раздавате на ляво и на дясно,но виждате,че на някои или "антените" им са насочени в друга посока,искат нечия друга любов,или просто "рецепторите" им за любов са закърнели,или имат съвсем друга(различнаот вашата)представа за любовта...,или пък се страхуват,че ако приемат вашата любов това много ще ги обвърже и задължи с нещо и я отказват...,е да ама в такъв случай,вие спирате да акумулирате,защото никого не сте зарадвали,никого не сте направили щастлив...просто сте им безразлични...,те нямат нужда от точно вашата любов...
..всичко това е хипотетична ситуация...,веднага ще се развикате,че не може да не се намери човек,който да не се нуждае от любовта на някой друг...,да ама това търсене може да продължи цял живот...и да не стане "намиране"...,a така да сe пръска любовта като тичинки по вятъра,когато някой някъде се нуждае от нея......
..та да си дойдем на думата...,въпроса ми беше за "материалните" проявлемия не любовта...,защото никой от вас няма да ме убеди,че не се нуждае от тях...
...ами още повече ще опростя нещата,за да разберете за какво питам...да речем,че вярвате ,че майка ви ви обича само защото ви е майка,но ако никога не ви е погалила,или изслушала,или не се помъчила да ви разбере,a в същото време се е грижила достатъчно за вас...и съвестта и е чиста,че тя по своя си начин е проявила любовта си(това за майките не е много характерно,но за бащите е почти правило)...с две думи щом са те осигурили материално...,нищо повече не ти трябва,...ти си обичан...така ли?
...или пък човека с когото си много близък(гадже или съпруг(а))...всеки ден ти казва колко те обича,а в същото време с нищо не ти го показва...тук веднага бързам да изключа секса,защото както знаем всички той(особено от мъжете)може да се упражнява и като спорт...
...е,едва ли всичко съм изчерпала,но в крайна сметка се надявам да сте разбрали какво питам...какви са "материалните"проявления на любовта?...нужно ли е да ги има?...ако е нужно-защо и как...,а ако не е нужно само защо....

Редактирано от publika на 26.01.02 18:17.

Първото, което искам да ти кажа, е че си много напреднала в изкуството да се изразяваш сложно. И през цялото време имах чувството, че се въртиш около това, което всъщност питаш, но не го казваш...Може и да бъркам, разбира се...

Моите разбирания за любовта са може би повече езотерични, отколкото академични...имай го предвид все пак. Според мен всяка двойка хора, между които има любов, спонтанно си намират и изработват свой език, на който я изразяват - говоря за идеалния случай, разбира се. То е един особен жаргон, лексика или кодов език, който си разбирате само вие двамата. Как става това за мен е загадка - но става. Самата любовна връзка е много специален контекст, в който всяко нещо придобива специално значение - и обикновено пак само вие двамата можете да разгадавате смисъла на всеки жест и дума.
Останалото е въпрос на въображение и на добра комуникация...

С други думи, смятам въпроса ти за доста риторичен и донякъде безсмислен, защото не вярвам, че съществува универсален отговор. Има изписани доста рецептурници от типа "Марс и Венера си говорят", в които можеш да намериш всеъзможни опити да се намери всеобщ модел и обяснение - и е добре известно, че подобни книги се четат от хора, които не знаят как да попитат за това, което ги вълнува човека срещу тях. Казвам го с известна доза самоирония, защото и аз съм го правила - и съм се оплитала в големи каши.

Казано още по-простичко: ако в момента обичаш някого, попитай него. Ако не можеш да го попиташ, запитай себе си защо...

Редактирано от Rama на 26.01.02 18:27.

......ами явно наистина много сложно съм си задала въпросите,защото не си разбрала това ,което питам...,но това не ме огорчава,само ме учудва...,отдавам го на това,че не идваш често тук и вероятно не си запозната с възгледите на много хора от клуба за любовта изобщо,а не само м/у мъжа и жената...,така че оставям отговора ти ез коментар...
...не за това питах...

а защо не пробваш да зададеш въпроса си простичко?
Току виж съм те разбрала - нищо, че не съм запозната с възгледите на повечето хора тук за любовта...:)

Другият вариант е изрично да уточниш, че въпросът ти е само за редовни кубари, които се познават добре - е, би било малко дискриминационно, но поне ще ти спести нежелани и тъпи отговори от "нередовници" като мене.

....ама не се "връзвай" така...,аз без грам лошо чувство съм го казала това за нередовните...,а на въпросите ми отговаряй така както ги разбираш....,вероятно е неясна защото 3 пъти я писах тази тема ...и я започнах по съвсем различен начин...,и беше по скоро замислена като закачка към тези които говорят само за духовните измерения на любовта(в най-широк смисъл),и за това,че трябва да я търсим само в себе си...
...сега като гледам...и на мен не ми харесва,но не я намирам за толкова неясна...,защото повечето от проблемите на хорататук,независимо от това дали става дума за депресии или фобии или някакви тревожни състояния, ги обединява според мен само едно...,липсата на усещане,че са обичани...,или незнанието да изразяват любовта си....
...ами когато човек е със "скована" душа,колкото и да му говориш,че любовта е в него,че трябва да обича себе си ,за да го обичат другите...,как да те разбере...,как да се отпусне за да открие истината....,за това си мислех,че трябва да има и някакви "материални" знаци...,някаква опора на която да се стъпва...
...може да ти изглежда тъп въпроса...,ама как да обичат себе си,когато не виждат(или не разбират),че другите ги обичат...
...
..ами не исках толкова сериозно да ти отговарям,ама така се получи...,не знам сега дали разбра нещо,но и да не си,не е болка за умиране...и без това...нещо не излезе както трябва....

и необременена с впечатления посетителка, отговора ми хареса.
Давай още.

с "материалните проявления" на любовта, нямаш ли пред вид по-скоро външните?

...е както искаш го схващай...,зщото някой под "външни" могат да схващат и потоци от флуиди,но те не винаги са уловими за отсрещния...,за това употребих думата "материални",а не от любов диалектическия материализъм,...но мислех,че това е ясно...

Ахъм, имаш преди вид жестове на внимание, думи, действия, подаръци, грижи, съпричастност, изслушване и прочие белези на трайното и дълбоко чувство.
Добре, след като изяснихме това понятие, какъв всъщност ти беше въпроса. Аз съм човек със силно изразено дефинитивно възприемане на нещата, та давай в прав текст.

...ох, да приема ,че на първия въпрос в края на темата си отговорила...,значи повтарям втория въпрос...нужно ли е да ги има тези знаци...или не....?