Някой може ли да ми каже как да се справя човек, който, като пътува с обществения транспорт, му призлява още щом се затворят вратите на превозното средство? И има ли връзка между сезоните и тези панически атаки?

не, няма общо със сезоните
има общо със страха от затворените пространства

да има общо и със страх от затворени пространства... А с консултиране с психотерапевт - почти задължително е, но нито задължително е решение, нито пък сигурно единственото.

така е.

Много познато. Колко пъти съм слизала след първата спирка от автобуса, щото не издържах. Абсолютна паника. Това беше един от симптомите ми на безпокойство. После всичко се оправи.

След колко време беше това после? И как точно се оправи?

а пък при мен има едно такова ... отвращение ... от затворените пространства с хора в тях ... но то е към въздуха, към ефира, а не към обема ... а, и към хората също :)))

*** а за паниката от затворени пространства, това не е ли функция на обема точно, в смисъл в асансиор или личен автомобил не е ли по-панираща тази паника, отколкото в обществен транспорт ?

<..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от screamBoy на 18.01.02 05:20.

КАк да се се справиш (ти или твой познат, не разбрах) - настина най-доброто е да отидеш на психотерапевт, може би най-добре на психиатър, защото доколкото знам тревожните разстройства (острите панически пристъпи влизат в тях) се лекуват и медикаментозно.
А има ли травма, свързана с пътуването в градски транспорт (моята сестра беше станала свидетел на катастрофа, возейки се в автобус и след това доста дълго време се страхуваше да пътува с градския транспорт )?
Има ли такива панически пристъпи, свързани с пребиваването в други затворени пространства?

аз се чувствам така в асансьор и затова ползвам стълбите. По-полезно е за сърцето.

Вярно е това, в което вярваш !

Ами, не знам след колко време точно се оправих, но накрая натрапчивостта на тази тревожност започна...да ме тревожи. И потърсих помощ от хомеопат. Средствата, които ми предписа + някои положителни промени в живота ми и ...явно това ми помогна. Но...сигурно съм по-лабилна, защото след всяка следваща стресираща случка, тревожността ми се възвръща, но не така, слава богу, не с тая сила, вече се справям сама. Например след покушенията в Щатите, ме беше страх да се качвам в асансьор, защото все си представях как са загинали хората ТОЧНО в асансьорите. Ей така, без дори да знаят какво става. Дори, след като това лято катастрофирах, вече мога спокойно да се качвам в кола, но знаеш ли как го преодолях: гледах напред, гледах в скоростта, "влизах" в нея, за да се превърна В ЧАСТ от случващото се. Мисълта ми е, че винаги пробвам да се справя първо сама, ако не успея, макар и да е крайно в не мой стил, търся помощ.