а-ха, явно и там като в английския мъж=човек :(((

<..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Wolfenstein, познах ли?

:))) как иначе ... сега убивам Хейнрих 1-ви, и мисля я свършвам с това.
Все пак играта е RTCW, щото предишната се казваше Wolfenstein 3D и може да стане объркване :)))

<..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Wolfenstein 3D....ех, славни времена бяха - 486DX,16 Mhz..

е това е от първите, само на книга съм виждал такъв ... аз лично на по-слабичък го играех :)))
както и да е.
сигурно след 15-ина години ще има невронна връзка компот-човек и ще си казваме 'еех, славни времена бяха - докато напиша една страница на клавиатурата ...' :)))))))))))))

<..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много ми е позната тази ситуация. Т.е. тя даже не е ситуация а нещо доста повече... състояние? Все едно - някаква дума там. Обаче знаеш ли, аз пък открих, че можеш да изтриеш първите впечатления. Само че някак случайно, в един момент спира да ти пука и в следващия виждаш, че ето на, успял си. Изтрил си ги и отгоре си записал също толкова неверни. Просто приказка.
Все едно, може би си прав. Може би наистина си е изцяло в мен вината. То... Те хората си говорят около мен, даже и към мен се обръщат, и... Аз като говоря и не ме слушат, само че аз ли пък съм човека, който трябва да определя какво им се слуша и какво не?!? Ебаси обърканата история се получи, вече всеки ден по няколко пъти ми се случва да си кажа: "Абе аз преди си казвах, че нищо не знам, ама тогава знаех ей това, пък сега вече не, така че ето на - сега вече наистина нищо не знам", и след малко пак, за нещо друго. Даже ми стана интересно, докъде ли ще се стигне така.
А пък искам да те питам за Уилям Блейк. Той е едно от нещата дето вече не ги знам - ще рече, чела съм някакви негови писания, даже няколко пъти, и книжка си имам някъде вкъщи, и знам къде е, само че някак ми липсва всякакво желание да я чета. Не си спомням нищичко, освен само някакво неясно усещане което даже не помня за какво беше. Та... какво значи да се правя на Уилям Блейк? Обещавам, ако са ми такива намеренията, да се разкарам моментално.
А между другото, ти не си съвсем черна дупка - ето тук нещо все пак излъчваш, говориш - така де, пишеш. Печаташ. Все едно. Ей това ми е странно... Защо можеш да общуваш в интернет, а не и реално, в смисъл, чак толкова анонимен ли се чувстваш??
А пък с обясненията поне до момента ми се струва, че добре се справяш.

Почнах да се опасявам, че си се разсърдила.Винаги съм бил противник на крайните становища, което ,за съжаление, не ме предпазва от употребата им. (Това сигурно ме нареди на опашката от хора "които не разбират") Виждам обаче, че и ти го правиш. Защо в случая трабва да се приписва вина, и то изцяло на някого? Накрая да не започнеш да си вменяваш, че си го заслужаваш? Защото това е логичното продължение. Някой се е опитал да съобщи нещо на някого, последният не е разбрал, не е пожелал да разбере или най често е разбрал погрешно. Това е .Случва се непрекъснато. Основната характеристика на комуникацията е нейната непълноценност. Част от отговорността за това може и да е на участниците в нея, но останалото са независещи от нас фактори. Душевният ни свят е несъизмерно по-сложен от капацитета на вербалните и невербалните средства за общуване. Мисля си нещо, слагам го в думи, интонация, телесни движения и прочие и вече голяма порция от информацията се е разпиляла вследствие на интелектуалните ми и речникови ограничения, предразсъдъците и т.н. По-нататък сигнала бива заглушаван от други фактори на средата, докато накрая стигне до теб, където допълнително бива орязан от твоите страхове и ограничения (то не е ли едно и също?). Накрая от остатъците се опитваш да си съставиш някаква представа. Така е и при най-интелигентните, и най-емпатиращите. КОето е добре, иначе щеше да е много скучно....
Тези неща сигурно ги знаеш, само ти ги напомням. Това , което успях да схвана , е че при теб връзката с другите се губи на когнитивно равнище.Имам предвид, не те е страх да заговориш някого, споделяш спокойно какво ти е. И емоционалните ти терзания са свързани с това ,че отсреща не разбират, а не с реакцията и отношението им към личността ти. Така ли е ? Проявяваш ли упорство в опитите си да се разкриеш или след първите неуспехи сменяш обекта.. пардон, субекта, или направо се отказваш и изолираш? Предполагам - да, щом ти е странно, че в "интернет мога , а реално - не".Аз съм още на първо ниво на играта - почти никога не съм опитвал да споделям интимни неща - може би затова не разбирам проблема ти. Може и аз да го имам, още не съм пробвал.
Блейк не трябваше да го споменавам. Почти нищо не знам. Заинтригува ме когато четях "Червеният дракон" на Т.Харис. Думата ми беше за хората, които си измислят собствени реалности, митологии и т.н. ... абе забрави, че съм го споменал. Прочее, ти имаш ли Цел? Имаш ли желание да предоставиш на хората нов, различен, твой си поглед върху живота? И не разбрах кое е това, което искаш да обясниш, а другите не го разбират? Опитай с клубарите тук.

Ами, не съм се разсърдила, аз изобщо избягвам да правя така - да се обидя на някой и нищо да не кажа, точно заради неразбирането в общуването, което до някаква (различна) степен винаги го има. Така че някак се оказва безсмислено да се сърдиш за нещо което може и да е съвсем различно от това, което човека е искал да каже - един вид, сърдиш се не на него, а на твоето възприемане на думите му, което е като да се сърдиш и на себе си. А пък и не знам за какво си мислиш че може да съм се разсърдила.
А какво всъщност означава крайно мнение? Такова, което е изказано съвсем категорично, или такова, което не се основава на нищо, или такова, което човека, който го казва, няма да го промени, каквито и аргументи да му извадиш, или нещо друго?
Ами по въпроса за вината - какви всъщност са тези независещи от нас фактори? Разпиляването на информацията, за което говориш - то идва от единия участващ в разговора (или каквато и да е там форма на общуване), а факторите на средата - на мен ми се струва, че те могат да имат значение само доколкото пак хората ги възприемат и позволяват да им влияят, което не става съзнателно, де, и все пак може да се каже, че зависи от тях. И с различни хора в една и съща ситуация би било различно - друг е въпросът колко е вероятно с различни хора да се озовеш в една и съща ситуация. Май е невъзмойно, имайки предвид че времето си минава и т.н. А пък ако това изкривяване на нещата, които искаш да кажеш, и нещата, които чуваш, го наречем вина - само че не знам определението за вина. Трябва ми речник, речник на всяка дума, и да си го гледам, докато говоря с някой. Макар че това доста ще спъва всякякви опити за общуване.
Мен ме е страх от всичко - и от това да заговоря някой, и от това как той ще реагира, какво ще си мисли за мен, за това, което казвам, дали ще разбере или не, дали аз ще разбера после това, което той ми казва, и т.н. И поради всичкото това изобщо не знам дали аз съм човека, който се опитва да общува, понеже се получава... Не знам как да го обясня - аз си седя, примерно, с някой, и много много много искам да кажа нещо, и много много много ме е страх. И понеже този страх не изчезва, аз си казвам нещо от типа на "и какво от това, по дяволите, като реши че съм кретен или като ми се изсмее", което всъщност изобщо не е какво от това, и понеже не може да спре да ми пука трябва някак да се дистанцирам от всичките тия усещания. И накрая става едно състояние в което говоря наистина каквото ми хрумне, само че аз ли съм този човек, който говори? Изобщо не се чувствам като аз, и не усещам разговора нито нищо... Не знам наистина как да го обясня, идиотска ситуация. А пък иначе опитите си продължават, дотолкова, че вече ме е страх да говоря с някой освен заради всичко друго и заради това, че тоя някой ще си помисли - ебаси, тая за нищо освен за себе си не може да говори. Което не е съвсем вярно, макар че и аз вече започвам да имам съмнения. А пък аз попитах няколко души - казаха, че не е вярно, и им вярвам. Затова вече имам съмнения и във възприятията си.
Ти сега много спокойно казваш, че почти никога не си се опитвал да споделяш, звучи сякаш - ами, това е факт, и толкова, - само че от предишни твои думи съм останала с впечатлението, че това те тормози, т.е. искаш да се опитваш - това така ли е, или бъркам? Страшно се извинявам, ако бъркам, само че не мога да не питам.
Моят т.нар. нов, различен поглед върху живота най-вероятно е едно голямо нищо, което на никой няма да помогне. И все пак той си е мой, нали, а пък приятелите трябва да могат да се разбират наистина, нали? Така че, да, имам желание да го споделя. И точно най-различните проявления на това когато се опитам да ги обясня - някъде връзката се къса, вече не знам дали при обяснението или възприемането или и при двете.
А няма ли си всеки собствена реалност? Ти, майка ти, продавачката в супермаркета - не възприемате ли едни и същи неща от света по различен начин? Все си мисля, че е нормално да е така. И все се намират хора, които да се съгласят с мен. А от време на време, след това, кой знае защо, същите тези хора твърдят, че съм неадекватна?!? Ей това най-много ме тормози, когато някой казва "да, разбирам", а пък не е вярно - и сигурно трябва да спре да ме тормози това, защото аз все си мисля "абе, струва ми се, че разбирам, само че може и да бъркам".
А ти би ли се опитал да си намериш истински, съвсем добри и важни за теб приятели в интернет форум? В смисъл - ох, то може и да се случи, хората всякак се срещат, само че имам предвид нещо друго, не... Не знам как да го кажа. Отново. Една малка част от това, което искам да обясня, е, че колкото и да е ограничено общуването в чатовете, тук е съвсем зле. И объркванията са много повече. И изобщо един малък, незначителен разговор не може да се провече. А пък те и малките незначителни разговори са страшно важни, не мислиш ли? Или бъркам?

suzdai si illuzii, zvuchi ujasno smeshno, no dori i da prezirash illuziite si opitai se da im viarvash i jviotut ti shte stane po "lesen" i oshte edin suvet
ne misli :)
misleneto e vreden process

..лошото е(или доброто?) , че обстоятелствата често ни дръпват навън от удобната черупка на самозаблудата в студената реалност. Искам в такъв момент да съм адекватен. Да не намекваш, че изживяването на удовлетвореност от живота е непременно свързано с незнание, с нереалистична оценка на положението?