можете ли да повярвате? Ужасяват ме погледите на хората, на тези по улиците по спирките...
Имам усещането че ме омърсяват,че ме убиват едва ли не. Много се старая да се обличам смотано в тъмни тонове за да съм незабележима (което хич не ме радва щото мразя тъмните цветове, но го правя, за да се спася). Много моля психоанализирайте ме, питайте всичко ше ви кажа, само ми дайте акъл как да се отърва от това

аз пък не гледам в очите на хората... навик, от толкова отдавна, че все още не мога да се преборя с него,
а как се появил - не съм сигурен,
но най вероятно от някъде в далечното минало идва, от срам който не е трябвало да става част от по-вътрешните кръгове на незамислящо реагиране.

в твоя случай, може само да ти кажа
да не приемаш толкова навътре /или ако го правиш, то /
погледите на другите - навътре - да стават част от теб чуждите желания, и да приемаш като важно да прецениш вътре в себе си мотивацията и целта на този който има желания. Приеми, че не е лесно да се промени някой друг, по-лесно е да промениш себе си /може да контролираш това действие чрез обръщане на внимание към наличието на желание за това/.
А чуждите погледи са крайна фаза от навика на други /различни/ хора, които са изградили /по принцип, днес, за тази седмица/ начина си на поведение, чрез който постигат това което желаят. Погледа е покана, откликваш ти...

как да не го усещаш. без никаква реакция. не с подтискане на реакцията, а изучаване /може да го направиш/ на момента когато възниква реакцията, и да разбереш заради какво е последствие тя, може би става дума за липса на спокойстие - увереността, че въпреки планираното за деня, и за целта на пътуването което имаш , трябва да имаш увереност че може да се случи и нещо друго, като ти ще участваш във взимането на решението за промяната в плана, да си част от решението за това което ще се случи след малко...

/с малки отклонения, да се надявам че не съм те притеснил вглеждайки се в крачките ти.../

На всеки може да се случи да се почувства не добре от нечий поглед. Но да са ти неприятни изобщо погледите на хората... Мислиш ли, че всеки, който е погледнал към теб всъщност те гледа? Аз мисля, че в повечето случаи /особено пък на такива обществени места/ гледаме без да виждаме. В смисъл, че човек не може да стои със затворени очи и все в някаква посока трябва да гледа, но това съвсем не означава, че действително вижда това което гледа. Поне при мене е така. Защо ти се струва, че хората те ГЛЕДАТ? Някакви втренчени в себе си погледи ли виждаш? Нека те питам още нещо - ти харесваш ли се? Според мен това е един от най-важните въпроси на които трябва да си отговориш. Може би страха ти от хорските погледи идва от това, че ти самата не се харесваш и ти се струва, че всеки който те гледа вижда в тебе нещо не хубаво? И още един въпрос, ако позволиш - ти самата вглеждаш ли се в хората? Макар и несъзнателно /искам да кажа, че гледаш в тях без да ги виждаш/. Може би затова и те отвръщат на погледа ти.
Нямам претенциите /нито знанията/ за да те "психоанализирам" , но може би ще ти е от полза, ако сама си отговориш на някои от въпросите. Във всеки случай има хора, които правят всичко възможно за да бъдат забелязани, други пък - предпочитат "да не бият на очи". Както се казва: свят, като цвят.

Явно е, че тези погледи са твоят собствен поглед, втренчен към теб самата. Защо? Кое е това нещо вътре в теб, което те кара да се чувстваш като слонче в цирка?

shte posledvam po pravilnia polet (spored men) poet ot chuchuliga i shte dobavia, che mi e bolezneno poznato chuvstvoto (fobia ne bi li bila po-tochnata duma..).. moje da izglejda kato perefrazirane samo, no viarvam, che vnasia oshte edin niuans - TI samata "vijdash" edin tvoj obraz prez ochite na drugite.. tozi tvoj obraz e lichno tvoe tvorenie. ti mojesh da go ubiesh, ti mojesh da go prerodish. ti reshavash. kak.. ako v dynoto stoi sramejlivost ot patologichen harakter - postepenno, sistematichno, se postaviaj v situatsii s drugi hora.. ne mojesh da poviarvash navikyt kakyv efekt bi mogyl da ima..
no ako ne e sramejlivost i lipsa na samochuvstvie.. v koeto "omyrsiavane"-to, koeto ti prichiniava dopiryt s pogledyt na okolnite posiava symnenia u men dali niamash prichina/i da mrazish horata..
nito ti mojesh da se "izpishesh" s edno mnenie, ta da vidim "vytre" v teb, taka i nashite ochi (pogledi?) ne mogat da vidiat otvyd tvoite niakolko reda..

just trying to help.

здравейте
малко ме затруднихте с писанията си, т.е. не съм сигурна дали съм ви разбрала правилно.
значи, аз никога не гледам хората по улиците, супер просташко ми се струва да зяпаш някого.
Кръг, понеже ти пък казваш, че никога не гледаш хората в очите - аз пък побеснявам когато някой говори с мене и не ме гледа в очите.
наистина много искам да не приемам навътре погледите ама не мога
Чучулига, много пъти си мисля, за това как всички жени правят какво ли не за да ги забележат, а аз какво ли не за да се скрия. По въпроса дали се харесвам - мисля че да, харесвам се, затова и употребих думата омърсяват ме. А колкото до това дали ме зяпат наистина или така ми се струва, ми зяпат ме. Просто външността ми е нетипична за нашите географски ширини и с това явно привличам вниманието. А още нещо - изклчително чувствителна съм към сексуални намеци, това нещо ми действа като смъртна обида. Била съм се на публично място по такъв повод.
Ох, май трябва да спра че може да ме пратите направо на психиатър, а пък аз сега просто имам нужда да се разкрия пред някого,щото иначе никога не го правя хмм
1/1, май не е и до срамежлижост, щото допреди няколко години професията ми беше свързана с много чести появи пред много хора /сцена/, тогава никак не ми пречеше това. Може би тук и отговора на въпроса на Митрич за слончето в цирка...

Със сигурност искаш хората, ще ги нарека тълпата, да възприемат преди всичко личността в теб, а не окраската й. Значи, от една страна искаш свободата да дадеш външна изява на фрапиращата тенденциозност във вида си, ако говорим за стил, освен ако просто не си негърка, ако говорим чисто за фиэиологични особености. И не се получава. Зяпат ме, мамо, гледат ме. Защо тогава не се довериш само на тези, които действително могат да погледнат вътре в теб? Знаеш, че първоначалната представа се изгражда все-пак визуално. Но колкото и да дълбаят тези, ах! погледи, кой знае докъде навътре нямат шанс да стигнат. Така, също не искаш да те възприемат като чисто сексуален обект, за който вида ти явно предразполага. Или не?
Абе, я ги остави тези, които не са дорасли за надполово ниво на общуване. Просто ги отстранявай без много нерви, освен ако...хм, не ти харесват.

Редактирано от mitrich на 17.01.02 14:19.

има едни такива вярвания за едни такива астрални неща ... да знаеш че в тях момента с очите е такъв : те (очите) били нещо като огледало (освен стандартния лаф очите са огледало на душата), нещо като директна връзка ... да му се не знае, LeoS е по кратките и точни фрази ...
ако си по-чувствителна, може това да ти е проблема, с професията си да си развила и интуиция/чувство за хората, но те моля да си помислиш как така всички (нали каза всички) хора ще те гледат омърсяващо, значи не е чувствителността, друго е ... а може и тя да е, но с друго тълкуване :)))
ти как би се изказала по темата за 'различните', почти съм убеден в 'различността' у теб :)))

извинявам се ако те обърквам, аз самия съм твърде объркан от това да искаш да говориш с някого и той да те гледа в очите (това за жените е рядкост) а иначе да не те гледат (изобщо, или в лицето) ... ще направя още опити за разбиране :)))

<..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

и се чудя, чудя се и чета - жена ли съм или не съм. Та какво за жените, че пак не разбрах - гледат ли в очите или не, когато разговарят ?

Вярно е това, в което вярваш !

"аз никога не гледам хората по улиците, супер просташко ми се струва да зяпаш някого". Знаеш ли, може би трябва да тръгнем от изясняване смисъла, който влагаме в думите. Според теб "гледам" равно ли е на "зяпам"? Според мен всеки който има очи, гледа /с изключение на времето през което спи/ непрекъснато. Което /пак ще кажа/ не означава, че "вижда" всичко, което гледа. Що се отнася до "зяпа" - под това аз разбирам втренчено гледане, т.е. "виждане". Малко ми е трудно да си представя как не "гледаш" хората по улиците, ако наистина е така ти би трябвало непрекъснато да се блъскаш в тях. Може да ти се струва, че издребнявам с тези неща, но според мен точно тук някъде може и да е скрито разковничето на проблема ти. В смисъл - да престанеш да придаваш такова значение на това, че някой е погледнал към теб. Що се отнася до това, че изглеждаш по-различно /разбирам хубава, привлекателна и т.н./ и с това привличаш погледите, мисля че и в скъсан чул да се облечеш, пак ще ги привличаш /нали знаеш поговорката/ .
Знаеш ли, ще ти споделя нещо, което не знам дали ще ти помогне, но... Преди години изживях един труден период. Аз също като тебе не обичам да се разкривам пред хората, не си падам по "съчувствие" и "успокоителни думички". Като си мисля сега за онова време си давам сметка, че макар и съвсем несъзнателно /изобщо не съм разсъждавала по това тогава/ си бях изработила нещо като защитна броня. Такава, която не позволяваше на онова, което е вътре в мене, да излиза на повърхността. Дотолкова "дебела" беше тази броня, че дори и най-големите любопитковци не си позволиха не само да ми задават въпроси, а дори и само да подпитват. Сега си мисля, че вероятно нещо в излъчването ми ги е спирало и не им е позволявало дори и на шега да опитат. Може би и ти трябва да си изработиш някаква такава невидима броня, която да не допуска "скъсяване" на дистанцията - дори и само с поглед.
И накрая искам да се спра на твоите думички "страх от хорски погледи". Нали знаеш определението за смел човек - това не е човек, който НЕ СЕ страхува, а такъв, който ПРЕОДОЛЯВА страха си. Бъди смел човек, пребори се с този страх, не го оставяй да те завладява! От сърце ти желая успех.