Дали наистина сме в Ново Хилядолетие или все още в тъмните времена на Средновековието?
С какво доказваме,че сме по-напред от Времето на Кладите?Как се отнасяме към онези,които не мислят като останалите?

Уви,фанатизмът е жив.Далеч не само религиозният,макар че и той се вихри с пълна сила.Дори и днес-в новото хилядолетие.И далеч не само ислямският фанатизъм.Християните не са по-добри.Днес,когато много хора се обръщат към някои нови религии и вярвания,биват подложени от тези милосърдни вярващи на такива атаки,гонения,преследвания и дори физически нападки.
Те се отнасят така дори към по-инакомислещите си събратя-християни.

Дали обаче проблема се изчерпва с религиозния фундаметализъм?Дали само те следват принципа "Който не е с мене е против мене?".Дали не съществува и научен/рационалисти-
чен/материалистичен фундаментализъм?

Преди време ме измъчваха подобни съмнения,които за съжаление се потвърждават от много
други.Един американски психиатър Leifer твърди,че функцията на психиатричните институции
е не толкова да лекува болестите,колкото да провежда екстра-легален социален контрол.Да определя "правилният" начин на мислене,кои са правилните и неправилните ценности и т.н.
С други думи-да заеме мястото на Църквата.

Някога,поради тази причина Карл Маркс обяви,че "Религията е опиум за народа".Някога тя плашеше,че ако не следваш нейните предписания,значи си сключил съюз със Дявола.Днес психиатрията(и до голяма степен почти всички останали клонове на науката) обявяват онези,които не мислят по общоприетия начин,са "луди".

Така изпратиха в лудницата един гений на име д-р Филип Земелвайс.Наричали го спасителят на майките.Той живеел във време,когато хигиенните и антисептични мерки,които прилагаме днес в модерната хирургична практика,били недостижими и много млади родилки умирали от тежки инфекции.Когато неговият колега професор Колечка се наранява по време на акушерска процедура,загива от същата инфекция от която и пациентката.Земелвайс вижда резултатите от патоанатомичните изследвания и решава да накара асаистентите и студентите си да се измиват преди и след операция с антисептични препарати.По това време,казахме,не били открити гумените ръкавици.Но и това помогнало.Смъртността спада с 1/4.И когато Земелвайс обявява "че заразата се внася отвън чрез лекарските ръце",той бива обявен за луд и изпратен в една виенска клиника,където умира.Каква абсурдна съдба, наистина.Но уви и днес някои не са си взели поука от това.
Още малко,но поради това щяхме да останем и без Айнщайн.

Преди време се появиха статии,които питаха "Защо днес не се раждат гении".И даваха някакви отвлечени отговори от типа на "липса на магнитни бури с по-осоено влияние",културно обкръжение и други подобни.Дали е от това?

Как се гледа в съвременното общество на окултистите,екстрасенсите,мистиците,
магьосниците?

Има един любопитен факт:почти 90% от всички велики творци и една доста голяма част от учените са били такива.Наред със това че са били "мръднали"(то май такъв трябва да е човек
ако иска да постигне нещо).Иисак Нютон значи за западния мистицизъм това,което значи и за
физиката.Робърт Бойл е бил демонолог.Парацелз,едно от знамената в медицината е и голяма фигура в окултизма също.Фройд е взаимствал учението си от Кабалата-еврейската мистична
традиция.За древните философи и учени просто няма да говоря.Само бих искал да припомня,че
Сократ е твърдял,че е чувал гласове,които са му предали философията,на която е учил.Защо все още не е обявен за шизофреник?

Последното е интересна тема,но няма да я разисквам тук.Разлика между мистично и психопатологично преживяване има.И всеки съвестен психиатър ще я обясни.Квантовата физика и психологията достигнаха до такова високо равнище(за най-голямо щастие),че могат да обяснят така наречените мистични явления.И при все това предрасъдъците, страхът и параноята съществуват.

Е,мистиците ще зарязват своите отвлечени,нереални занимания,откачените учени техните глупости,
неортодоксалните християни и мюсюлмани ще осъзнаят,че са били подвластни на Сатаната и ще се отърват от лъжите му(иначе още преживе ще горят във адски огън).Но дали това ще оправи нещата
на изплашения народ.Дали те ще бъдат обичани наистина?Те просто скриват онази част от себе си
която ги прави различни...която ги прави самите тях.И се сливат със стадото.

И така,защо се страхуваме,от онези,които не мислят като "всички останали"-дори и да е вярно онова,което мислят?

А дали наистина обичаме другите,които мислят като нас?Или просто обичаме себе си?Не е ли това едно духовно извращение?


Как да се спасим от това?

Съзнанието определя битието...обратното важи за слабите и низшите духом

НиЗък или ниСък... зависи кое предпочиташ да ползваш и оттам правилната буква в думата, но предполагам имаш предвид "нисш"?

Научи ме чуждата вина да не приема за своя невинност!

По нея може да се пишат томове литература.....

С малко повече от две думи - всичко това е истина, според мен поне. И няма смисъл да го повтарям - ти си го казал, май по-пълно от всичко което аз бих могла да напиша, поради твърде неподредените ми мисли.
Има едно нещо, което напоследък ми се струва най-интересното във връзка с темата. Ти казваш, че се страхуваме от онези, които не мислят като всички останали. Аз си мисля, че има и хора, които не се страхуват - не знам дали напълно или почти, но има, и предполагам и ти си от тях, поне така звучи. Както и да е, това не е важно в момента. По-скоро на мен ми е интересно защо се получава така, че когато се окаже, че някой не се притеснява от различни мнения, и от различни начини на мислене, от напълно различни хора - изведнъж този човек става много различен, и... Тези хора, които той приема, изведнъж се оказва, че не го приемат. Всъщност май няма нищо необяснимо, а просто - наистина интересен факт. Ироничен като че ли. И доста гаден.
А аз мисля, че няма нищо лошо в това да обичаш тези, които мислят като теб. Да обичаш някой изобщо, това не е ли хубаво? А когато няколко души мислят по еднакъв начин, тогава могат да се разбират по-добре един друг, да помагат повече, когато някой от другите има нужда. Макар че пък ако някой мисли различно, има по-голям шанс да успее да измисли изход... Само че ако успее да разбере от какво точно се търси този изход, по-скоро откъде.
И все пак, мисля, че това не е да обичаш себе си. Понеже колкото и да си приличат двама души, те винаги са различни. Макар че понякога точно така се получава, но то не е защото обичаш хора, мислещи като теб - по-скоро обратното. Обичаш тези хора точно защото обичаш само себе си. А как може да се излезе от тази ситуация? Май не знам отговора.
Въпреки че изглежда абсолютно невярно, аз продължавам да си мисля, че всички хора са добри. Трудно ми е да обичам само тези, които сякаш са забравили кои са, не искат да си спомнят, не искат да бъдат такива. Лошото е че това значи почти всички.
Аз може би съм идеалист, и все пак мисля, че всичко може да бъде - ами, идеално. И че разрешението е - всеки да се опита да повярва, че е добър. Само че преди да действа, а не след това, т.е. преди да си е сложил маска, а такъв, какъвто е наистина. Да повярва, че е добър. Това е всичко, наистина. И е напълно достатъчно.И вече няма да има значение дали някой е различен или не.

Прекалено много глупости ли наговорих според вас? Аз все пак наистина ги мисля... Въпреки че знам, че може и да не са верни.

това точно е изхода! Да обичаш всички!!! Което, погледнатo от към гледната точка на темата на Dracoid, това ще рече да обичаш всичките си минали превъплащения, с които се срещаш и под формата на хора от реалността извън субективното "свое" пространство, които са на друго ниво на развитие ?? :)

_____________________________
Мисли глобално, действай локално

За миналите превъплъщения не знам. Признавам си, че съм малко (даже доста) като кон с капаци на тази тема - мога да си го доказвам колкото си искам, по какъвто начин си искам, и да не намирам никакво основание да се съмнявам, и точно такъв е случаят, и въпреки това не вярвам в прераждането.

е, то и аз не вярвам в прераждането...

а вярваш ли в бог ?

_____________________________
Мисли глобално, действай локално

Не съвсем.

Абсолютно нищо лошо няма да обичаш себе си и онези,коитоса като теб.Но не
и с това да свършиш.Някога,допреди 12 тина години в нашата страна така беше.Хората се деляха на "наши" и "ваши".Различните бяха ...знаете какво.

Стажувал съм в психиатрична клиника(лекар съм по професия).И беше ужасно,когато тези лекари,които видях там ,гледаха на пациентите си като
на не-хора(щото се изживявали по начин,различен от това,което са).Трябва ли такива хора да бъдат допускани до такива постове въобще?Аз лично не
ги възприемах като пропаднали или "боклуци".Тези хора се оказаха доста по-
човечни,отколкото другите,"нормалните".

А какво мислите за филми от рода на "Деня на Независимостта"?Не издават ли
те отявления страх на хората към нещо по-висше и по-могъщо?Не е ли абсурдна идеята, че някакви си по-висши същества,със супермогъщи технологии ще ходят от планета на планета,щото не били способни да
създадат свой свят и там където се поселвали,изсмуквали природните ресурси
и тръгвали да търсят други планети?

Защо търсим все врага извън себе си?

"Дали си част от решението, или от проблема"

Всеки носи по-малко и от двете в себе си, и има избор - какво ще предприеме. (за усложнение - какво ще приеме че не е направено все още, за да се включи в действието)

в по-американските филми (националистични, по-тъпи), се приема идеализирания вариант - ние сме решителните и решението, а другите са лошите, и са изтъкани от лошотия, няма значение че може да имат и ум... (или да нямат, то тогава също не би трябвало да се експонират върху тях лоши намерения)

врага е част от нас, не би съществувал и би живял, ако не му даваме (с желание) да се храни с нашата енергия...
враговете се създават от нас, няма от какъв друг свят да се вземат!!

_____________________________
Мисли глобално, действай локално