... живее у нас. Това продължава вече години, помага ни много, грижи се за децата, готви. Гледа ме като писано яйце...

НО ТОВА МЕ ЗАДУШАВА! НЕ МОГА ИЗОБЩО ДА ПОЧУВСТВАМ, ЧЕ ТОВА Е МОЕТО СЕМЕЙСТВО, МОЯТА ЖЕНА, МОИТЕ ДЕЦА.

Жена ми дори не подозира какво чувствам.
Какво да направя?

Сподели с жена си на първо време.

Научи ме чуждата вина да не приема за своя невинност!

ами не виждам смисъл, тя няма да ми повярва - на нея й се струва, че ние се разбираме перфектно с Тъщата.
Че Тъщата в споровете с жената взема винаги моята страна и че изобщо имам страхотен късмет с тая Тъща...

тъщата чисти, готви, гледа децата??ми освен секса, тя ти е повече жена от жена ти!!как няма да те дразни това..
предполагам, че и жена ти се дразни понякога..заложи на тази карта..
хвали тъщата, докато жена ти се изнерви..кофти е, ама няма начин- трябва жена ти сама да стигне до идеята, че нямате нужда от толкова задушаващо грижовна тъща..после е лесно- подгряваш обстановката и следиш за точният момент, в който да "съгласиш" с жена ти..така де..малко женски хитрости, ама щом и е майка- няма как..трябва да се преодолява и тази зависимост..още и това, че ако я няма тъщата, на жена ти ще и е много по- трудно да се справя с домакинството..но всяка жена иска да е господарка в собственият си дом и семейство..та дори и майка и е натрапница, ако така свръхобгрижва..
а има ли къде да отиде тъщата после??има ли с кого да живее??и това са важни въпроси..

има и друг вариант, естествено..винаги има и друг..
сядаш с тях двете и казваш всичко, което ти тежи..внимателно..да не вземе да излезе, че си неблагодарен..
и после разпределяте задълженията- например- тъщата да гледа само децата и в краен случай, ако се налага да помага на жена ти за готвене и чистене..намирате и и някакво хоби- да ходи два - три пъти в седмицата да се занимава и да се среща с хора на нейната възраст..взимате и една машина да шие надомно нещо, докато децата са на училище, примерно, за да не се изкушава да чисти....варианти хиляди..и един ден в седмицата я изпращате един цял ден с децата навън, за да останете ти и жена ти САМИ !!
така де..има още въглени , нали, трябва да се разпалят..

Е то не е чак така жена ми нищо да не пипва...
и тъщата си има своите дни... не си пропуска сериалите, излиза по кафенета, дори на ресторант понякога ходи с приятели
общо взето домакинските задължения са разпределени...

АМА ВЪПРЕКИ ТОВА... УЖ ВСИЧКО Е ИДЕАЛНО
ОБАЧЕ ПОСТОЯННО ЕДНО ТАКОВА ЧУВСТВО НА НЕУДОВЛЕТВОРЕНОСТ МЕ ДУШИ!

и с жена ми (както навсякъде се случва) понякога си имаме разни разправии - уж за други неща.... ама като се замисля - дали не е това в основата...

това твое чувство на неудоволетворенст може да идва и от друго място- работа, реализация в живота, а само да го проектираш върху тъщата..
може да преживяваш житейска криза- имаш работа, дом , семейство..но кой си ТИ??какво стана с мечтите ти..всичко си върви някак..носиш пари в къщи, добър баща и съпруг си , и зет ;-)..но нещо не достига..
това се случва в живота на всеки човек, който си задава въпроси за това - кой съм, накъде отивам, какъв е смисъла на всичко това..
а тъщата..тя просто е един сравнително чужд човек, най- слабата брънка във веригата, върху която можеш да излееш неудоволетворението си..
помисли и за това..

Не си права Ариела, това е нещо, което на жена трудно може да се обясни.
Като ми се роди дете, тъщата се нанесе в нас, за да "ни помогнела да го гледаме"
Към шестия месец, вече не можех да я гледам аз и знаех всички вицове за тъщи излизали някога, най вече - бяха ми ясни.
Човек не може да се почувства глава на семейство, когато в къщата има един човек, който - "дайте аз да свършва тази работа, да не се мори дъщерята, ама вие не се съобразявайте с мене, аз няма да ви преча"

Една легенда се завръща

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Kofti rabota
Kolkoto i da vi pomaga edno semeistvo ima nujda ot samostoiatelnost.A i jena ti sigurno se drazni ot tova.Hubavo e da govori6 s neia.Nejno.No 4estno.
Uspeh!

V tvoite misli bavno kra4a

Предполагам, че говориш за така наречената "криза на средната възраст" - не ми се вярва да е то, т.е. струва ми се, че ми е малко рано...

Това което ме притеснява най-много е, че понякога ми се струва, че няма как да порастем, да се развием като възрастни..., че няма да сме в състояние да поемем отговорностите за децата си, за брака си... Сега се успокояваме - повтаряйки си: "абе то като опре ножа до кокал - ще му мислим, а сега - голяма работа, че Тъщата е сготвила - голяма работа, че децата пак са при нея, голяма работа, че е почистила... нали иначе ще се чувства излишна и непотребна"