Никога не съм се замисля за психиката на човек,посягащ на живота си.Вчера разбрах за самоубийството на 21 годишно дете на близък приятел и понеже го познавам от бебе,бях потресена.Опитвам се да разбера и не мога да стигна до същината на причината довела до този акт.Помогнете ми да разбира.Може ли да се предположи,да се предвиди тази постъпка и може ли да се предотврати по някакъв начин.Предполагам,че се иска много такт и всеки би пробвал поне,вместо да отпуска безпомощно ръце при свършения факт.

Скоро....се самоуби наш колега...обеси се.
На 40 години....беше добър колега.
Направих всичко възможно, да му помогна, но не го набих.
Може би , това щеше да помогне.
Понякога възмущението от една жестока постъпка, може да отклони мислите на някого, от самоубийството му.

...даааа,много хора не се замислят....,колко хора,потенциални самоубийци се разхождат край тях....и не само,че не се замислят...ами си и позволяват да разсъждават,че няма никаква причина,която би те накарала да посегнеш на единственото,което ти е дадено само веднъж...живота....Но ако не си от тези,които са се родили за да се нахранят,за да спечелят пари,за да имат образование,семейство,жилище,хубава кола,за да имат хубава работа и т.н.,...за да остареят в едно приемливо задоволство...все неща от материалния свят...как да бъдеш разбран?!...как да обясниш,че ти е липсвало най-важното?!....ДУХОВНАТА ВРЪЗКА...,някой ,който и без много приказки да те разбира(защото думите създават само недоразумения)....,някой,който дори и да не си прав няма да те предаде....,а ще се опита да те разбере, и да ти помогне,и не само да ти помогне,а да те обича дори такъв ,какъвто си....и ако го няма...къде да отидеш...?!...какво да търсиш?!...какво те задържа тук?!...чувството за отговорност към другите(роднини,близки)...?!...ами те си имат собствения си живот...те дори и да искат не могат да ти дадат това,което търсиш,....не те разбират...,те нямат вина за това,че ти си различен и търсиш нещо различно...и какво ти остава?!...защо да го живееш този живот,който не го искаш?!....
...е,това е според мен причината,за това някой да поиска да не бъде вече "тук"...една дълбока духовна неудовлетвореност...,която с нищо не може да бъде заместена...,за която всички останали доводи са бледи....,за която друг път няма......

[

Редактирано от publika на 08.12.01 15:34.

питам се ,Муле израз на слабост или на силна воля е това нещо самоубийството.
НАСИЛИЕТО пречупва тази воля ли,или я калява .Важно е да се знае ефекта от това временен ли ще бъде или ще промени тотално светоусещането и начина за разрешаване на житейските проблеми.

и защо все пак не всеки разочарован и самотен човек,посяга на живота си.Искам да разбера,къде е алхимията на това решение.

...е ,да трябва и безумна смелост,за да преодолееш инстинкта за самосъхранение...или ,никаква възможност(или желание) да продължиш нататък....или никаква надежда,че можеш да получиш това,което искаш...,но как да ти обясня алхимията...,не съм го преживявала,...просто имам други примери пред себе си...и ,за жалост...мисля,че тези хора са си решили проблемите,въпреки че ми липсват....

Редактирано от publika на 08.12.01 16:14.

"тези хора са си решили проблемите" ???

проблемите ли са по-важни, или хората?

и като ги няма на този свят, проблемите също ли изчезват? Все пак, не са ги носили в себе си, те са избягали от проблемите, но после проблемите остават за всички които останат живи, за тяхните приятели и роднини, с много по- голяма тежест...

да решиш проблемите си без борба.или просто си победен от борбата.животните действуват инстинктивно,но и при тях се наблюдават актове на самоубийство или те не осъзнават,че с някои действия се довеждат до там.Тежи ми факта ,че нищо не знам как се лекува това психично отклонение - решението за самоубийство и как се диагностицира,което е по-важно.Неудовлетвореността не е ли в същност двигателя на нашата активност.защо в същност тя става наш убиец.

" защо все пак не всеки разочарован и самотен човек,посяга на живота си"

sastoto ne vseki ima predistorijata na samoubiez; vqpreki, ce isglejda ot vqn i sa nas neobjasnimo, suizitaliteta si ima svoja profil...obiknoveno geneticeski predopredelen i s tabuisirani konflikti dqlboko v predistorijata na familijata...pokolenijata gi prenasjat vav vremeto, bes sasnatelno da si spomnjat sa tova...rolja igrae i familnata dynamika, semeistvoto "na vqn" moje da isglejda miroljubivo, a tosi mu clen, koito se samoubiva da e natovaren da nosi konfliktite i smushtenijata na systemata... itn...itn...pricinite sa kompleksni, slojni i podlejashti na analis, interpretazija i tqlkuvane...
psychotherapijata go pravi "prohladno" bes da ozenja moralnata i eticna strana...tja se opitva cres abstrakzija na emoziite da si objasni fenomena...
ima strani (Ungarija Avstija) s njakolko pqti po-visoka quota na samoubiistva ot srednata, a v Avstria ima edno provinzialno selo, kadeto vav 2 ot 3 Familii ima samoubiez...tosi Fenomen beshe thema na doktorski raboti na rediza absolventi-psyholosi... no kel faida???

...дааа, много хора,които са стояли отстрани и са гледали безучастно нечия драма...без да искат (или да могат ) да помогнат...наричат това бягство от проблема...и се се чувстват неконфортно от чувството за вина или неудобство,което им е създадено....ами защо тогава е трябвало да се случи...?!...ще ме убеждаваш ли,че никой ,нищо не е знаел...,не е разбирал...,не е допускал,че може да се случи...до къде се простира ,човешкото търпение...,всички ли могат да бъдат устойчиви като канари...само защото ти се иска така(или ти си такъв)...?...и това ли е главната ти тревога..., че след себе си оставят проблемите си.....ами да ....те за тях вече не съществуват....това е единствената егоизъм,който някога им е минало през ума да проявят...

...защо не дадеш един съвет...,за тези,които не са го направили още..,но много им се иска....къде да намерят смисъла на живота си...?!...и моля без битовизми...

Редактирано от publika на 08.12.01 16:57.