когато едно осемгодишно момче не задържа интереса си върху нищо занимателно за тази възраст ? Когато е в почти постоянен конфликт с
брата си близнак ?
Необходима ли е консултация с детски психотерапевт ?

..прави това, което смяташ за добре,
пък да става, каквото ще !

Да, да и да.
Няма нищо сериозно, това са често срещани неща на тази възраст, но за да не станат сериозни по добре потърси специалист.

Пурата понякога си е просто...пура

Благодаря ти !
И аз го мисля, само не зная кого да предпочета.
Ангажираните в системата на здравеопазването ли или частните центрове ?

..прави това, което смяташ за добре,
пък да става, каквото ще !

Както знаеш частното винаги си е по-добро, което не значи че и по линия на здравеопазването няма шансове, но там нещата опират до късмет - на какъв човек ще попаднеш. Това важи разбира се и за частния сектор, но там шансовете да сбъркаш все пак са по-малки - потърси нещо препоръчано.

Пурата понякога си е просто...пура

В никакъв случай не търси специалист, ще ти побъркат детето. Какво разбираш под "не задържа интереса си върху нищо занимателно за тази възраст"? На всяко дете са му занимателни различни неща от това, което възрастните имат като представа. Колкото до брата-близнак, там нещата са ясни и грешката е във възрастните. Сто на сто родителите (или онзи, който е предпочита от детето - не знам майката ли е, или бащата) е проявил непредпазливо предпочитание към другото дете. Ревност. Или братчето му го превъзхожда в област, на която детето особено държи(пак грешка на възрастните - оценъчната система на детето е обвързана с тяхната).
По-добре му дай възможност да разбере колко е ценен той за вас, направи сравнение в негова полза в друго отношение (брат ти не може да рисува като тебе) - но непременно с добавката, че това не намалява и обичта ти към брат му. Детето чувства застрашено статуквото си и трябва да получи уверение, че е изключително важно за вас. Освен това е добре да му дадете възможност да помисли за брат си като за свой собствен брат, а не като за ваш (по-обичан) син.
Но не му изнасяй лекция, в никакъв случай! Има начини.
Моята дъщеря ревнуваше мен и баща си от брат си, а и той я ядосваше често.В един момент(но тя беше по-малка) и казах"ох, и на мен ми омръзна тоя твой брат, ще взема да го пратя на Кристинчето. Тя сигурно ще го иска, и без това си няма брат.
Ефектът беше мигновен - тя си представи как нейния брат изведнъж става брат на приятелката и и не можа да понесе тая мисъл, три пъти идва да ми каже че "той вече е добър, добър е! Нека да не го даваме на други хора!"
Е, намери начин.
С резерви съм към психиатрите, те ти поддържат чувството за непълноценност максимално - иначе ще им свършат пациентите.

Всичко тече, всичко се мени!

За едно съм сигурен - няма разлика в отношението към двете
деца. Не забелязвам да има и прояви на ревност.
Обаче явно още не съм намерил верния път към детската душица.
Абе, ще търся !

..прави това, което смяташ за добре,
пък да става, каквото ще !

Като начало си изясни причините за тези "вечни конфликти". Всяко нещо си има причина...
И какво имаш предвид под "не задържа интереса си върху нищо занимателно за тази възраст" ?
Все нещо му е интересно. Какво привлича интереса му?
Разковничето може и да е там.

Ей това притеснените родители, много бели могат да направят.

Земи го запиши на някъкъ спорт, който той харесва. Или му купи компютър. То това са интересни неща за неговата възраст и точно сега им е времето. И проявявай съпричастност към това с което се занимава.

Лека, доходна и безаварийна!

си върху нещо, което му говориш например? Заеби "занимателно-незанимателно" за неговата възраст... По-палаво ли е? В час как се държи?

Всички хладни цици
лапат наркотици

е го побъркат", "психиатрите не знам какво"... това не е работа на психиатри, въпреки че и към тях можеш да се обърнеш - работата им не е "да побъркват", а точно обратното... но проблемът е за детски психолог. Задължително се обърни към такъв!

Всички хладни цици
лапат наркотици