Ще ви преразкажа една басня:

Една голяма коткавидяла малко котенце да си гони опашкатаи го попитала:"Защо си гониш опашката?"
Котенцето отвърнало:"Научих, че най-доброто нещо за котката е щастието и че щастието е моята опашка. Затова я гоня:уловя ли я, ще бъда щастлив."
Старата котка казала:"Синко, и аз се занимавах с проблемите на вселената.И аз смятах, че щастието е в опашката ми. Но забелязах, че винаги когато я подгоня, тя бяга от мен, а когато си гледам работата, тя ме следва навсякъде."


В тоя ред на мисли, да поговорим за щастието и за поведението търсещо одобрение.

Предпочитам щастието да ме посреща, а не да ме следва.
Затова съм с отрязана опашка

Редактирано от BИ на 23.11.01 00:51.

проблема е в дължината на опашката..в големината на щастието..
дребните неща най- ни се изплъзват, а са толкова важни..
кучетата си гонят опашките..никоя уважаваща себе си котка не би се занимавала с толкова безмислена дейност..истинските котки са доста интелигентни същества..но и при котките има помияри, не отричам..

а на въпроса ти за поведението, търсещо одобрение..има го навсякъде..дори и в твоя постинг..

Еее! Че как! Всяка котка преминава през този стадий на гонене на опашката (Михаля :-))) Ама като поотрасне вече спира... колкото и да й е къса опашката :-)

може..аз съдя по моите котки..гледала съм 3 досега..нито веднъж не съм видяла да си гонят опашката..като бяха малки лягаха по гръб с вдигнати крака и опашката им като като се покаже между задните лапи и нали и потрепва връхчето- та ги занимава да си играят с нея..а кучката на съседите е възрастна вече и почти я мързи да ходи, но още си гони опашката..и не е от жизнерадост мисля, а от тъпота..но аз нямам добро мнение за кучетата..може и затова така да говоря..

За човека Щастието започва тогава, когато умът спре!
Истински неописуемо с думи Щастие и Радост!!!

imam един въпрос само!
и той е следният:
поведението търсещо одобрение?

това е последното изречение!!!!!!

не е ли грешна последната дума ?

одобрение или оправдание?!???!!!!!!!

Хитра котарана си ти, режейки опашката, скъсяваш дистанцията, та дори и да те следва да е по-близо...

И аз съм гледала котки. Една в къщи и други няколко при баба ми.
Моята котка... беше... сиамка. Чела съм, че сиамките по природа били между котки и кучета. Може би затова си гонеше опашката, ама като беше още котенце... Мда... Честно.

Ами... не знам за щастието... То е ... дискретна величина... в математическия смисъл на това понятие. То е сбор от всички моменти в животна ни, в които сме били ... щастливи. Не знам.