Това исках да чуя....

...е,не съм съвсем съгласна....ако ми посочиш....къде е идеята за одобрението...,което чакаме...може и да се съглася......аз съм сговорчива...

поведението, се формира като научаване как да търсим, какво да търсим (собствените си желания), и как да задържаме намереното (съобразяване с чуждите желания)

за да знаем как да търсим, трябва да се познаваме - опашката - част от нас,
какво търсим - одобрение, игра, себе си
намиране - някой, който също търси, не се е затворил за чуждото одобрение, и играе не само със себе си.

още от детството се оформя кръг -
търсене - намиране / следва одобрение - самооценка или оценка на хората които ни обичат, сред които да сме ни е приятно, търсим да намерим тяхното одобрение, след всяка наша постъпка.
в кръга на начина на търсене и намиране, се включват всички наши познания досега - това което е реално полезно, влияе от момента нанатък, докато вредното е или забравено, или запомнено като грешен адрес, който да потърсим, само когато не искаме да отидем на точния адрес - имаме желание, да разширим кръга на познанието си, на приятелите си, на усещанията си, на силата на усещанията.

монолог дотука, как ще го продължиш ?

Връзката....
Когато спре да си гони опашката (да търси постоянно одобрението) ...тя винаги го следва (по-често получаваме това одобрение)

Нека погледнем на нещата така:
Животът е главоломно кратък.
Всеки си е задавал въпроси от типа: "Трябва ли да избягвам да правятова,което ми се иска да правя?"; "Трябва ли да изживея живота си така, както другите искат от мен?"
Моите отговори на тези въпроси могат да се обобщят така:живее ми се , искам да бъда вярна на себе си, искам да се радвам, искам да обичам....
За да е приятен животът ми, за да направя с него това, което аз желая, трябва да се отърся от поведението търсещо одобрение...

Редактирано от sazertsatelkata на 23.11.01 21:09.

ами, просто не търси одобрение!

защо те впечатлява, че всички търсят! ти не търси,
или те мъчи любопитството, защо всичко го търсят ?

Опитвам се да не търся одобрение...
Но освобождаването става бавно...

няма страшно!

все някаква част от теб си прекарва добре, получавайки одобрение, затова !

а сигурно трябва да изучиш още на практика даването на търсещите това което търсят - одобрение! като ти писне и от тази страна на нещата, сигурно ще е достатъчно, пък и да си постигнеш целта не е добре, какво ще правиш после ?

(да се вслушвах и в съветите, които с лекота давам...)

aplodismenti!
njamam dumi!
jestoko..........

Психоаналитично /според книгата на T.Harris която превеждам/ неодобрението създава чувството "Аз не съм в ред" още от най-ранна детска възраст. Живеейки в едно човешко общество ние постоянно се
сблъскваме и с одобрение и с неодобрение. Това последното ни кара да си сверяваме часовниците....защото винаги ще се намери някой, който да е по-способен от нас в една или друга област и с неодобрението си ще ни стимулира да се развиваме...А одобрението е като попътен вятър в
нашия живот. То ни окриля, вдъхновява и дава кураж.....Никой не може да се изолира от тези две основни реакции на хората към нашите мисли, думи и дела...Но "Възрастният" в нас пресява важното от маловажното и
изгражда една система и критерии за собствена употреба, която пасва на него най-добре.
Дори и да се изолира човек от хората в една джунгла - и там ще срещне
одобрение или неодобрение за действията си.....от природата...

Според мен най-опасно е да живееш, за да се мъчиш да угодиш на всички около тебе.

"Ех, Пратер, Пратер....живи да въ уплачъ...../б.Г./