Става дума за пристрастен към компютъра си тийнеджър, на когото е отнета играчката (т.е. компютъра) заради поредната двойка.
Не искам да е отличник, бих се радвала дори на 4-ки.
На 17 години, глезено от баба и дядо, момчето е свикнало да върви по най-малкото съпротивление, не може да се справи с никаква трудност. Освен ако не е свързана с Интернет или играта. Например, има воля да стане в 3 ч посред нощ и да зареди смъкването на разни неща (предимно игри) от мрежата.
А е добро дете, някой ще каже, че трябва да се радвам, че не дружи с лоши компании, а си стои у дома, не ходи по дискотеки и не пуши. Тук бих вмъкнала, че смятам, че е нормално да ходи от време на време на дискотека. Сега постепенно губи интересите и приятелите си, очертава се като самотник. Нищо не споделя, ако някой го набие, научавам от чужди хора... Освен двойките, спря да помага вкъщи, спря да се грижи за рибките си, неимоверно трудно му е да свари риба за котката, спря да спортува (ходеше на карате), не излиза с приятели никъде, освен до клуба за компютърни игри, не е отишъл на нито една училищна екскурзия, нито на нечий рожден ден...
Приятелите му вече започват да се осъзнават, почти всички знаят как ще продължат нататък, имат кандидат-студенстски планове, някои дори развиват теми за догодина. А той - нищо, интересува се само от играта. Започна да проявява интерес и към правенето на интернет-страници, но без да се задълбочава в програмиране (нали това е свързано с труд и четене), а само с ползуването на готови помощни програми, скриптове, които други са написали. (Може би няма среда от момчета, които програмират, всички около него са геймъри. Не, това е оправдание: иска да има познанията на хакерите, но чака някой да дойде да му ги налее в главата, а това са момчета на неговата възраст, които сами се интересуват, ровят се и търсят - никой хакер не е това, което е, само от часовете по информатика, да ме прощават учителите.)

Изнесох компютъра от вкъщи, защото той поглъща цялото му време, елиминира всичките му други интереси, цял месец не може да се накани да се изкъпе, всеки ден хвърля изцапани гащи, защото пред монитора се стиска до последно, да не говорим, че почти не се храни. Мислех, че така ще го принудя да започне да си гледа уроците. Казах му, че веднага, щом започне да получава добри оценки, ще му го върна. Но той се заинати, че нямало по този начин да го принудя да чете и ЗА ДА НЕ БЪДЕло МОЯТА, сега не учи от инат. Да съм видяла, че това не е начина да го накарам.
Сега по цял ден се разтакава, оплаква се че му е скучно и нямало какво да прави, за което аз съм виновна, защото съм му взела компютъра. А има двойки за оправяне, да не говорим, че една задача по математика не е решил, а откакто ходи на училище 1 книжка не е прочел. Каква полза, че бил много умен и много сръчен, като мързела и липсата на дисциплина вземат връх! Две седмици откакто само се въргаля по креватите като сопол, и си иска компютъра.

(Без да иска искара една четворка - дадох му 2 лв да ходи да поиграе в клуба, исках да го поощря: като учи, ще има всичко! Колко малко му трябва, без да е чел - 4-ка, ако имаше навика да се занимава сигурно щеше да е отличен ученик. Виждам, че се радва, когато се справя добре, значи, не му е чак толкова безразлично. )

Това според мен е подобно на влечението към хазарта и трябва да се лекува. (В някакъв западен филм гледах, че там, лекуват не само наркоманията и алкохолизва, а и влечението към хазарта. Тази пристрастентост, според мен, е най-близка до хазарта.) Не знам какво да правя, чувствувам се абсолютно безпомощна.

Може би сбърках, че му прибрах компютъра, но няма ли да е непедагогично ако му го върна при тази ситуация. Той ме изнудва, казва, че ще започне да учи, ако си го получи обратно, но не вярвам, да удържи на такова обещание, и друг път се е случвало. Виждам как (не)се справя, когато компютъра му е под ръка.
Може би трябва да посещаваме някой психоаналитик, но той не иска да ходи по никакви доктори, проблем е да го заведа до близката поликлиника дори, когато сам чувствува, че нещо не му е добре. Какво ти доктори, дори на кино само два пъти до сега съм успяла да го заведа или накарам да иде.

Или може би трябва да се споразумея с него на компромисен вариант - да му давам машината само за края на седмицата. Но предполагам, че няма да се съгласи, ще я иска за постоянно. И ще си я кара по старому.
Има ли начин да се осъзнае. Просто сега седя и гледам как детето пропада.

....мила Дани,мога да разбера тревогата Ви,защото и аз имам 15 годишен син,но при нас нещата се развиват по по различен начин...той също се заседяваше пред игрите,но аз често съм участвала в неговите забавления....в мен детето не е умряло..,не можете да си представите колко интересни игри има..и как увличат,а и това (да играя със сина си) ми даваше възможност да си общуваме и да си говорим за всичко...и знаете ли какво стана....,ами стана това,че ...аз се пристрастих.Да, съвсем сериозно Ви казвам,че това е състояние на зависимост.Сега аз бродя из Интернет,той си учи уроците и отвреме -навреме играем,но аз не мога да изкарам и ден без Мрежата....А ако искате нещата с детето ви да се променят,не го лишавайте от любимите неща,а ги споделете с него...помагайте му да се справи с проблема си(училището),защото той сигурно съвсем е загубил форма...и се е предал...,споразумейте се ,но не се изнудвайте взаимно...

не знам дали ще мога да бъда полезна, но ми хрумна една идея..
ако е възможно да поддържате по- тесен контакт с класната му..ако тя е свестен човек- и и обясните как стоят нещата, за да ви съдейства- можете да върнете компа, но всеки ден след училище - да се обаждате на класната в присъсъвието на сина ви, и ако той се представил добре в училище този ден- да му позволявате да играе - примерно- 3 часа- и след това да учи-или както прецените с времето..и като му свърши времето- му сваляте кабела за захранването..и нека компа си седи там- да го гледа и да му бъде за стимул..малко като китайско мъчение звучи, но не се сещам друго..май наистина трябват по- драстични мерки, че може и да не завърши годината..
а в неговото училище нямат ли психолог, или педагогически съветник ли, как ги наричат..в много училища има и социални работници, които биха ви били от полза..идеята ми е да работите заедно с педагозите, защото те са със сина ви по цял ден, и може да имат някакви по- добри идеи за решаването на проблема??но наистина не трябва да му връщате компютъра и всичко да си е по старому без той да се промени..той сега си пробва ината..и ако успее, после ще стане по- лошо- и за вас с баща му, и за него..
надявам се този похват- с играенето като награда да даде резултат..но трябва да има твърдо определени правила, които да се спазват..
а ако вземе диплом- четворка за края на годината, може да му обещаете от сега да му купите нещо, което иска много..не знам какво би искал 17 годишен геймър :-)..ако тук има геймъри- дано да кажат какво е най- желаното в момента от тях..та това да бъде като голям стимул, към който да се стреми..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Постепенно ще запълни празнината с нормални ежедневни занимания.
Не му го връщай, нека зареже тая работа. Имам познат, вече гони 30-те, завърши с отличен Техническия, специалност хардуеър, работи в престижна фирма. Цялото му свободно време, обче е заето с игри. Няма приятелки, купони, само двама-трима вече одъртяващи маниаци като него. Домашният му компютър по параметри е достоен за НАСА, но служи за игри. Даже WORD няма, та да си напиша техните един документ. Парите му - и те ясно за какво отиват, ходи с едно якенце и обувчици от пет години, защото ако и да му е голяма заплатата, за дрешки не остава нищо.
По-добре срезни веригата отсега, нека се сърди. Един ден ще ти е благодарен.
Като няма какво да прави, ще почне а гледа телевизия, да излиза, да се облича, да вижда момичетата.

Имаше период в който и аз също играех с него. Дори му записвах силно желани игри или му давах пари да си купи някоя, за която всичките му приятели говорят, за да има представа и да е в тон с децата, да може да се включва в разговорите им. Седяла съм до него, за да ми покаже едно или друго нещо, кото го е впечатлило.
И сега продължавам да играя, но не пред него, за да не го дразня. Усещам се, че прекалявам и оня ден сама махнах игрите от своя компютър, защото се заседявам до малките часове и усещам как това ме уморява. Родителите ми ме упрекват, че той се увличал заради мене, но това не е вярно: винаги съм се старала да му покажа, че ето, на, играя една-две игри и спирам. Гледам да не прекалявам пред него, иначе, наистина, докато съм сама, както казах, доста се увличам.
Помоли ме да му купя някое геймърско списание, с диск, аз удовлетворявам молбата му. Преди това сам ми обещава, без да го карам, че няма да прекалява и ще си научи уроците или ще си напише домашното (защото обикновено ходи "на гости" на училище), а после ще разглежда придобивката си. Но стане ли я в ръце, започне да отлага неприятното задължение за после: "Само да видя съдържанието!", само това - само онова, отлага за по-после, за още по-после, за довечера, като се върне от клуба, след това обаче, като се върне, е обсебен от мисълта да мине някое ниво, което го е затруднило в клуба, после пък му се доспива... и край с обещанието.
Денят му минава така: връща се от училище, сяда пред компютъра, някой го извиква да ходят да играят (този някой до това време се е подготвил за следващия учебен ден), когато се върне - пак пред компютъра. Казвам му, че другите деца или играят вкъщи, или в клуба, а той - и двете, опитвам с кротко и добро (при него само добра дума върви), но ето - заинатил се е, сякаш е обиден от моето вмешателскво.

...ох,добре те разбирам...и на мен от време-навреме ми се случва да усещам,че думите ми се плъзгат като по билярдна топка и между нас има стена,но това е само в случаите ,когато се де държа като командирка.....усещам се и бързо замазвам нещата...,ами може би пък проблема е в това,че много му угаждаш...,аз понякога му отказвам на моя син нещо с думите,че съжалявам,но той нищо не е направил за да го получи,но не обратното.."ако направиш това и това ....,че получиш това и това"...освен това ти навярно много го пазиш от това да разбере какъв е живота в действителност...,той има ли идея как ще се прехранва когато ти вече няма да можеш да му осигуряваш всичко...или може би му внушаваш,че той ще е винаги под крилото на мама...ами мотивирай го...ама непрекъснато...като китайско мъчение(с капката в/у главата)......казвай му ,че образованието дава други възможности,друга среда,друго самочувствие.,..показвай му непрекъснато примери от живота...това е...бори се!!!

Имам една приятелка, която преподава в техникум, та тя ми даде идеята за връщане на компютъра за събота и неделя. Но да съм изтраяла още малко, така и така вече е без машината си около 2 седмици. Може пък да види, че мярката е сериозна и да се вразуми. Досега винаги е живял с убеждението, че като досажда на баба си и дядо си с достатъчно настойчиво мрънкане за нещо, на тях им писва и му отстъпват. При мен този номер не минава и той го знае, но все се надява, че този път може би ще мине. Между другото, бях го предупреждавала няколко пъти, че при следващата двойка ще му го взема - той явно не ми е повярвал.
Миналата година завърши с три двойки първия срок. Втория не вървеше, като му взех компютъра се оправи. Сега обаче реагира много остро - миналата година не беше така.
Взимала съм му кабела, той доведе друго дете с неговия кабел, после реши да си купува нов, събрал за една седмица парите като пестил от закуските. Принудих се да му го върна, за да не харчи 4 лв излишно. Номера с паролата на биоса също не върви, защото се научи да отваря кутията и да рестартира паролата със съответното дип-ключе...
По 2-3 часа на ден, след като докаже, че се е подготвил, няма как да го осъществя. Компа го карам на друго място, иначе, ако знае, че е вкъщи, няма да миряса докато не го намери, ще рови навсякъде и аз не мога да го спра! Награждавам го, като му давам допълнително лев да отиде да играе в клуба - тази събота и неделя отстъпих, защото имали геймърско състезание, искам да кажа, че все пак уважавам интересите му и не съм супер крайна. Съвсем малко се иска от него. Да си разтреби бюрото, да смени водата на рибките си (те всички почти измряха, останаха тези, които издържат на по-кисела вода).

В техникума нивото е много ниско, виждаш ли, той имал само 5 двойки, другите имали по 12-13 (това за миналата година). Сега децата сякаш се стегнаха, казвам му да гледа тези, които се борят за стипендия, като се опитвам да го стимулирам - колко часове би поиграл в клуба за 30-40 лв! Изобщо не се впечтли, нали трябва да се полага труд, да се върши нещо толкова неприятно като това да се чете... Иначе знае да иска, да се пазари за повече. Но е честен, никога няма да посегне сам да вземе или да не върне ресто. Поне в това отношение засега нещата са наред.
Ето какви са им учителите: отива дядо му в училището, среща го една учителка с думите: "А, вие ли сте дядото на оня, слабия ученик? Как, как така не е останал на поправка по нищо! Не може да бъде, толкова ученици имаме на поправка, как е възможно той да не е останал на поправка!" Е, и да не са всички такива, отношението се предава, за съжаление.

Знаеш ли, аз малко се засмях на това със сина ти, защото 'мързела' е голяма гад . Честно казано съм малко като него. Доста ми е трудно да се справя с тоя мързел. Много е важен примера! Много. Ако виждаш, че родителите си го позволяват... и ти решаваш, че може да си го позволяваш...
Аз сигурно съм подкупен човек. Стимулче някакво да ми намериш и ще се 'преодолея' (сега сама си се подкупвам ;). Когато учех... (влизам в ситуацията на сина ти, да видиш при мен как е било, може да го разбереш и да намериш решението) майка беше измислила начин да ме накара да й нося високи оценки :). Понеже все сме без пари и все няма и няма... и аз не си искам над определеното за седмицата (а то никакво не беше), защото разбирам, че не може. Но е много неприятно да се стискаш без пари, да си все зависим... подтискащо. (Не че сега много има, но поне сам си решаваш за кое да има!) И... Бяха ми определили някаква малка сумичка за шестица, за петица по-малка, за четворка и тройка - нищо и за двойка - губя си някоя от шестиците . Аз никога не съм била с двойки, ама това за шестиците ми се хареса. Прекратиха като станаха прекалено много и вече не ми издържаха на темпото (което не ме спря да ги нося вече... то си става някак...).
Може да направиш така - иска ти нещо да му купиш (списанието примерно), ти му казваш 'една шестица и ти го взимам' (може и петица на първо време). Незнам как стои въпроса със актуалността им на тия списания обаче... сигурно няма да стане?
Това е за стимула. Но за мързела само примера може да помогне, поне според мен. Ако искаш нещо от някой, което сам не правиш?! Няма начин. А мързела е във всяка област... просто ужасно.

Имам и пример за ината - голяма съм работа . Ми пак така... малко поотлагам, поотлагам... нещо важно. Знам си, че трябва да го свърша, сама си определям примерно някой момент (в еди колко си часа с това се заемам) и идва майка, вижда ме, че се занимавам с нещо си друго (чета си примерно - маниак бях и четях до 5 часа на нощна лампа - може да се направи паралел с компютърните игри на сина ти) и започва да ми натяква за онова, дето имам да го върша. И това страшно ме издразва (щото аз съм си го решила вече кога, а някой ме тормози) и на инат вече хич не ми се върши, всякакво настроение ми се скапва... и кво да ти кажа . Това си е за лекуване, ама когато става нищо не можеш да направиш. А сина ти едва ли го осъзнава и като болка за лекуване у себе си. Та, става насилено... Това незнам как може да се преодолеее - хем е хубаво все пак да се напомня (защото сам се отпускаш), хем пък да не е натрапено (идва инатлъка)? Може би нещо като програма, която той сам да си изработи. И да я знаеш и ти, като не му досаждаш, ами примерно в края на седмицата преглеждате програмата как ли е изпълнена . Пак ще го дразни, ще отлага момента на прегледа (защото знае, че не е успял много да се справи - поне в началото ще е така), но постепенно ще започне да си го налага сам... даже тайничко от теб . Сам ще се следи, само да му се покаже как.

Еми това е... Има шанс ;)

Тази вечер стана чудо: каза, че утре имали класно по математика и ме помоли да му обясня една задача. Това в 21 ч, можеше да ми каже още на обяд, но все пак е нещо. Предния ден, като започна отново да хленчи, че трябва да му върна компютъра, му се сопнах, че повече по този въпрос няма какво да говорим, условията са ясни.
Оказа се, че не знае основни неща, не всичко можах да му обясня, но той сякаш не се впечатли, заяви, че не би ме предупредил в по-ранен час, защото нямало да го пусна да си поиграе в клуба. Там, дори и да няма пари, пак ходи, поне само да гледа.

Ако знаеш колко приказки съм изприказвала. И все въртя около перспективите да прекарва времето с компютъра си, като един вид стимул:
И това, че ако има образование, ще може да си намери някаква работа, свързана с компютрите, по поддръжката, например, това е много интересно и освен това дава възможност за игра в работно време :-)
В същото време, и да е "на ти" с компютъра, няма ли образование, ще има да студува на някой строеж и ще се прибира скапан от работа (ако въобще намери такава), та няма да има сили да седне пред машината, даже и да му е под ръка.
И това, че може постепенно да загуби сегашните си приятели, защото всеки се е ориентирал вече какво ще следва по-нататък, и от там - нови запознанства, нови компании... Няма да има с кого да споделя играта си.
И това, че ако наблегне на програмирането, ама сериозно, ще може да си уреди по-лека военна служба, в смисъл, да го сложат зад някой компютър.
И игрите няма да му избягат.
И това, че ще дойде момент сам да се грижи за себе си и за да може да продължи да играе, ще му трябва добре платена работа - да има пари за игра, за нови игри, за компютър, който ще поддържа новите игри... А добре платена работа висшистите трудно намират, камо ли човек без образование.

Вече, щом нокой си отвори устата вкъщи, той надава вой (като при китайско мъчение :-)) и се завива през глава, започва да крещи, че му е писнало, че не иска да ни слуша, че е САМОСТОЯТЕЛЕН и да го оставим на мира! Вика като отнесен... и историята се повтаря!