Ето например една нова тема /в отговор на Ариела/.
За границата между две крайности.
И как да се намери баланса, златната среда?
Къде свършва егоизма и започва чувството на братството ?
Къде свършва липсата на самоувереност и започва прекомерно високото самочувствие ?
Доколко имаме право да сме съпричастни към проблемите на другите, и откъде започва опасната зона на намеса в личния им живот, та чак до стремежа да ги контролираме?
Дали има единен критерий - къде точно се намира тази златна среда между крайностите, как да сме сигурни, че сме я налучкали?
Може ли да се намери някакъв универсален поведенчески алгоритъм?
Ако това стане, значи можем да открием универсален поведенчески критерий за правилност. А има ли понятие за правилност в човешките взаимоотношения? И доколко трябва да се следва тя или да се осланяме на понятието за свобода на взаимоотношенията? ...
Любопитствам за Вашите мнения...
Щурчо

Поведение - не прави това, което не искаш да ти направят на теб.

граници на търпението - всеки си има неособено разтегливи понятия за крайности, които не разширява когато има "всичко", а свива много по-лесно.

Правилност няма, има само разбирателство, за него не важно дали + или - , а дали привличане.

алгоритъм, а с каква цел?

това не е точно тема, а са няколко десетки въпроса, над които може би след няколко часа сън ще мога да се замисля..но не сега..
а все пак..не мислиш ли, че е редно да вмъкнеш в темата и част от твоето мнение по нея??че иначе някак като изпит малко стана..
пък няма за какво да се закачи човек..
освен да си пофилософства нарцистично, както аз в момента?!

и все пак..да започна някак..
егоизма и алтруизма живеят равностойно като две пресичащи се множества..
как се нарича общото им пространство??
просто човек..съвсем обикновен..съседа ти..ти самата..аз..

хайде Щурчо..и аз любопитствам..

Между двете крайности има множество междинни състояния, които не са нито едното нито другото.
И двете крайности, оголени от съпътстващи ги състояния са патологични , мисля аз.

Я егоистично да ходя да си пия кафето!

Se non e vero, e ben trovato.

ахме си клуб "емоционални проблеми" - оле!

Ежедневието ми е много динамично и изключително натоварено натоварено. Конфликтите около мен са постоянно присъствие. И не защото хората са лоши или конфликтни, а просто работата ни е такава. И гледам, че всеки се товари и е загубил душевното си равновесие. Аз също съм нервак и нетърпелив човек по природа, правя всичко много динамично, но забелязвам, че напоследък започвам все по-добре да си владея нервите и емоциите. Не, че ги прикривам, а просто някак си успявам да запазя равновесието. Може би ме владее някакво спокойствие, че доколкото зависи от мен правя нещата максимално коректно, добронамерено и прецизно. Вероятно това е златната среда, защото вътрешният ми Съдия /съвест ли, както там да се нарича/ е спокоен и удовлетворен. Може би повече усещам нещата, отколкото да мога да ги формулирам... Дано поне вътрешният ми Съдия да не е корумпиран !

вътрешният съдия, съвест, свръх аз..спокоен и удоволетворен??и никакво чувство на вина??
ти си една от малкото щастливки тогава..
ако успееш да го формулираш- състоянието и пътя, по който си достигнала до него, незаменима помощ ще ни окажеш на всички нас, които още не сме постигнали този божествен баланс..

Чувство на вина ли?
Не-е-е ! Аз съм едно гадно копеле, и си храня душичката с гадости... Живея за едната Мръсота... Аз съм енергиен вампир, изсмуквам жизнените сокове на околните.
Или - не! Аз съм една балансирана личност, стигнала почти до края на своя Път. Затова имам душевно спокойствие и вътрешно помирение. Да, но това е вероятно само моето състояние и то за момента. А другите как се самобалансират? Всеки си има своя собствена формула. Може ли да се формулира? А да се сподели?
А пропо, Ариела, защо реши, че съм Female и ми говориш в женски род.
Всъщност, докато се регистрирам, ако някой иска да ми пише лично, нека използва адресът:
shturcho2@yahoo.com

С поздрав най-сърдечен
Ваш приятел вечен
Щурчо

но и аз останах с впечатление, че си жена. Някои глаголни форми из постингите ти бяха в женски род.

по-умни?