... не превръща ли то жертвата в ловец?
... не плаши ли?
... не се ли взима за шега?

Колко е трудно да повярваме на истината?
Колко е друдно да реагираме адекватно на нещо откровенно?
...и колко по-лесно вярваме на лошото!

I'll survive!

За това че вярваме по-лесно на лошото - разправят че причината била, че ако помислиш пръчката за змия /лошо/ - няма страшно, ама ако помислиш змията за пръчка /хубавото/ и посегнеш да я вземеш .... е знаеш ;-)

...too old to rock'n'roll
too young to die ...

мъдра мисъл..харесва ми..
(въпреки че тотално обезмисля оптимизма)..

Ako dyrjish prychkata w ryka, zashto mojesh da mislish, che shte stane zmia???

I'll survive!

така се получава, защото понякога истината /откровенната/ ни плаши и предпочитаме да вярваме в лъжи...

Плаши, но какъв точно е страха? Страх, че може да не си 'реалист'? Страх, че с 'адекватната реакция' излизаш от нормите на обществото? Страх, че може да изглеждаш смешен?

Или... ни е страх от самата истина? Знаем я, но да ни се каже така ясно, отчетливо... трябва да се изправим пред нея и да направим необходимото. А страха тука може да е от себе си - можеш ли? Изисква се нещо, което иначе можеш да пропуснеш... да се спуснеш по течението... ти не си разбрал, иначе в никакъв случай нямаше да го оставиш това така...

Страхове много и всякакви... Да се научим да не се страхуваме и от светлината май е въпроса. А някъде в Писанията беше казано, че от светлината може да се страхуват само 'нечистите, защото ще им се освети нечистотата'. Еми значи трябва да се научим да си я осветяваме, защото само така ще я почистим. Ако я държим на тъмно... само защото ни е срам от нея, няма да я свърши.

А какво е усещането ви за разлика между 'откровен' и 'искрен'? Диплихме го наскоро въпроса и ще ми е интересно да чуя вие какво мислите... :)

Откровения човек говори, но не казва всичко - думите му не крият "нечист" смисъл, но предпочита да говори и с мълчанието си.
Искрения човек си казва всичко, но според неговата представа за искреност - без да отчита как се възприема това, затова говори много повече, но думите му може и да не се разберат, въпреки че е искрен. Затова, никой не е искрен за дълго. А да си откровен, е прекалено отговорно, че да се практикува често.

Остава играта...

Towa beshe tolkowa dobre kazano, che me shokira...!
... zashto i az ne moga da se otpusna po techenieto?
... a zashto se prawia, che ne znam istinata, dori i bez otkrowenieto mu?

I'll survive!

Значи може да се каже, че откровението е дълбочината, същината... а искреността е пътя, стремеж... ?

Мислиш ли, че с това да се правиш, че не знаеш истината не се отпускаш по течението? :)

..по-лесно ни изглежда по течението, но всъщност излиза, че не е така... - 'Моето иго е благо; Моят товар - лек', а пък иначе на кръста, бит, охулван... вън-вътре