....не съм сигурна дали нещата опират до това дали можем да помогнем или не,на другите или на себе си....,мисля че по скоро се отнасят до контакта...отучени сме да общуваме...опитваме се да налагаме собствените си мерки навсякъде...,мотаейки се из клуба видях достатъчно примери за твърдението си.,...това естествено не значи,че това не е тяхната истина

Докато гледам-е към себе си, и собствените си желания - да, живеем в собствените си светове, и ги разминаваме със съответната

Как се разбира?
Представяш си другия човек, срещу теб, представяш си го през всичко което знаеш за него, и започваш да мислиш че знаеш какво очаква - т.е. представяш си, ако беше на негово място, и ти си той, какво ще искаш сега, и как точно е на-добре да:
-го получиш
-да те откажат от него
-да те накарат да поискаш, това което получаваш, специално

това обаче, от разбиране на другите, много лесно се превръща в манипулация, в голямо изпързалване, ако се подходи недобронамерено, и се избере лесния път...

а колкото повече знаеш за някого, толкова по трудно става, защото:
докато не знаеш нищо, почти нищо, или наистина много малко, останалото е предположено (предположено точно - никога, даже и в най-добрия случай), фантазирано, то е очакване, че:
-ще се окаже, че си срещнал този който,
-ще се окаже, че докато не разбереш "фактите", може да си заживеете с общите си фантазии - това никога не продължава дълго.
Когато вече знаеш конкретно, да си откровен, е толкова трудно, колкото и да не си откровен, затова, започват едни мълчания. Това е грешка.
Вместо мълчание, е по добре да се приеме, че факта, никога не е 100% факт, че винаги може да се подходи, като че ли се срещате за 1ви път, и да се намери пътя, към положителните очаквания, въпреки разочарованието досега...
нищо никога не се повтаря, това е най-сигурното предположение...

Хей! Ужас, ако и вие сте прочели чак до тук, значи вече не знаете кой и какво сте, точно като мен...

Редактирано от 8H на 08.11.01 00:19.

...да знаеш нещо за другия, което той сам не знае (уж...нали, тоя въпрос е изяснен, мисля) ?
А може ли? Да не те интересува какво очаква? В смисъла не на егоизъм, ами по-скоро... няма значение какво очаква, защото нещата не е задължително да са както някой ги очаква. Т.е. ... ако трябва да си откровен... ти показваш своята страна, независимо от очакванията - не играеш... и в тоя смисъл да знаеш какво очаква, е само за теб, но не зависи прекалено отговора ти от това...

Замисли ме оня ден с тая отговорност ("да си откровен е отговорно, а да си искрен е прекалено трудно да се поддържа дълго" :)...

пуф, пуф...

......веднага съм склонна да се съглася с много от нещата ,които казваш..,но си мисля,че при отъждествяването , опасността да започнеш да манипулираш някого не е толкова голяма,като се има предвид,че целта е да последва някакъв положителен ефект...по-голяма опасност има..,като влезеш в кожата на другия...,да не откриеш нищо съществено ,за което да се хванеш......а идеята за срещите като "винаги за 1-ви път"...много ми допада...,ама е толкова трудно......е прочетох го до края...и усещането да не знаеш кой и какво си не е толкова неприятно

Ами замислям те, обаче аз самия не се замислям много-много....

да не се чудиш що не продължавам разговора - не е защото не харесвам темата или насоката, просто понякога преливат от безсмислие идеите ми, няма какво интересно да кажа/добавя...

Редактирано от 8H на 09.11.01 01:33.

Опасността е в това, че е много лесно да започнеш да манипулираш себе си, според представата която си въобразяваш, че другите искат.
То това е точно и егоизма - перфекционизъм , да не се изложиш никога, да не покажеш слабите си страни, да не проявиш емоция, или ако се прави, поне да е със стил, и се прекалява с прекаленото симулиране на стила на емоцията.

abe ivo, ti puk otkoga pochna da se chuwstwash star? predi razprawjashe che si kupondjija, dushata na kompanijata i t.n...:))
inache ne e losho towa
to old ... btw imam now icq nomer.
ajde!