Коагато човек изпитва страх усеща сърцето си да тупка. Тупка ... силно и бързо. В главата му се мотаят мисли за възможния изход от ситуацията, но не и начините за промяна на резултата. ... страх и паника ... няма адекватни действия, няма мисъл има само страх -ах -ах ... .

Текста в зелено описва действителен случай. Може и да го прескочите, защото това е само пример.

Ще се опитам да следвам хронологията на събитията (макар да ми е трудно), зада представя гледката максимално точно.

Час:9.00. ПТП на входа на Южния парк от към бул.Витоша.

Жена тръгва да пресича улицата по пешоходната пътека. Черен мерцедес (относително стар модел) тръгва малко преди да е светнал разрешителния сигнал и ... .

Шофьорът: Спира колата почти веднага след удара. Държи волана с двете си ръце и не може да отрейгира близо 2 минути. Стои така и просто гледа на пред, без да смее да помръдне.
Пешоходка (на около 2 метра от жертвата): Стои и също гледа като вцепенена, не може да помръдне.
Шофьорът от следващият автомобил: Човекът с най-бързи реакции. Слиза от автомобила си и се обажда по мобилния телефон на бърза помощ.
Жената е вече в седнало положение с лека контузна рана на главата и в относително добро състояние. Все още е в шок.
Пешоходци, пресичащи улицата в другата посока: Почти скачат на бой на шофьора на мерцедеса. В един момент се заражда "истински спор", който надявам се след като си тръгнах да не е пререаснал в бой.
А докато се водеше "спора" с шофьора на мерцедеса на жената вече никой не и обръщаше внимание.
Моите реакции: Трябва да призная също доста паникьосани. Затичах се от автобусната спирка към жертвата. Близо 10 секунди гледах като теле в железница, докато измисля какво да правя. По това време вече се чуваха само виковете и псувните по адрес на водача на автомобила, който трябва да се признае беше адски изплашен. Погледнах главата на жертвата и размених няколко думи с нея, зада разбера състоянието. Тя повтори няколко пъти че е добре, дори настояваше да не се вика линейка, но тя навярно вече пътуваше на там (поне на това се надявам). Раната не беше дълбока и мисля беше причинена от удара с асвалта. Казах и да извади кърпичка от чантичката си и да я сложи на раната, (Първо извадих моята, но тя беше прекалено използвана по предназначение, зада свърши подобна работа.)
По едно време се чу някакъв глас от талпата : "... не пипайте раната, да не се замърси ...." и още нещо подобно за окото, но не се съобразих с него и настоях да сложи кърпичката. Вече почти треперех. Мислех само какво да правя, но нищо не ми идваше в главата. Единственото, което запази самообладание в мен беше гласът ми, който звучеше учудващо спокойно, което се отрази добре на потърпевшата. Но само толкова ...


Малко по-късно, след като страхът отмина се сетих за всички ония неща, дето съм учил и аз и всички останали, за оказване на първа помощ. ... бях изпълнил не повече от половината от тях. Страхът попречи на мен и на всички останали да действаме максимално адекватно!!!

Според вас как човек може да се научи да запазва самообладание в подобни моменти?

Смятам, че непрестанното повтаряне в училище примерно би донесло доста добри резултати. Поради тази причина мисля да пусна и подобна тема някъде в клубовте сварзани с образувание или педагози, в която да се поинтересувам дали в крайна сметка се направиха часове по оказане на първа помощ или все още никой не го е грижа какво ще става с хората. Ако питате мен такива часове трябва да има от първи до 12 клас поне по веднъж седмично.

Този път ще прескоча усмивките поради характера на темата

Чао и ... умната!!!

Който мен обича-бързо се съблича,
който пък ме мрази-задника добре да пази:))

Разбирам реакцията ти и тя си е съвсем в рамките на нормата. Идеята да пуснеш темата в клубовете - за родители и педагози е повече от добра.
И за да бъда причастна към темата ще ти разкажа и една случка с мен.
Случи ми се преди време да попадна в ситуация , да ме нападнат...с цел изнасилване...Ама, че тъпо звучи, но факт!
Сърцето ми също затупка бясно, но не се появи чувство на страх, за моя най-голяма изненада. По-скоро нещо като вихър обхвана цялото ми тяло и аз реагирах като най-общо казано "отвърнах на удара" , след което побягнах с всички сили и съвсем адекватно потърих помощ от минувачи и дори ги заведох после на местопроизшествието...Всичко свърши съвсем благополучно. Странното дойде след няколко часа...нещо като закъсняла шокова реакция. Едва тогава ме обхвана един студен и гаден страх...изпотих се ,затреперах и дълго време не можах да се причистя от появилите се тъмни чувства в душата ми...Сигурно видовете човешки реакции на стресови ситуации са повече, отколкото си мислим...

Qui scribit, bis legit.

Най-вжното е да запазиш самообладание и да мислиш трезво, бързо и ясно. В много случаи човек няма време да се изплаши и рейгира напълно инстинктивно. Тогава реакциите срабоптват преди ума. Когато имаш време да осъзнаеш сложността на ситуацията, тогава идва страхът и ... блукажът. Поне така си мисля аз. Иначе си спомням един случай, когато щях да се удавя в морето. Тогава не изпитах абсолютно никакъв страх, а пълно спокойствие. Почувствах се в пълна хармония със себе си. После усетих баща ми да ме бута на горе и да казва ... "Плувай!!!" ... и аз започнах. Това беше първото ми плуване!:))
Все някак човек трябва да се научи да плува и във живота, зада не го отнесът вълните на ... реалността.

Чао!!!

Който мен обича-бързо се съблича,
който пък ме мрази-задника добре да пази:))

Не е ли това целта на адреналина, който се отделя в такива стресови ситуации??Да те направи способен да мислиш бързо, за да реагираш адекватно и да оцелееш физически..И после, като отслабне действието на адреналина, и като започнеш да мислиш - те връхлитат и другите чувства..

Редактирано от Ariella на 06.10.01 20:52.

Явно, той не върши достатъчна работа, когато начинът ти на отрейгиране не е трениран. Смятам, че човек трябва да се учи да рейгира при стресови ситуации.
Ако някой застане срещу теб и извади пистолет примерно, предполагам ще се изплашиш (аденалина ще ти литне в небето направо), но няма да знаеш какво да направиш - да бягаш, да вдигнеш раце, да плачеш, да се самоотбраняваш или дори да се смееш. Всеки "избива" страха си по различен начин. Въпросът е кой е най-адекватния?
Ако си тренирана да рейгираш на подобни ситуации (като примерно разните командоси и други спец. служби), тогава реакцията ще бъде по добра.
Нещо подобни мисля и за оказването на първа помощ. Ако човек повтаря много пъти едно нещо, то на края ще започне да сработва като инстинкт и ще върши идеална работа, безотказно.

Адреналина е едно, а здравия разум съвсем друго.

Който мен обича-бързо се съблича,
който пък ме мрази-задника добре да пази:))

Съгласна съм, че трябва да се обучават още децата как се дава първа помощ..По мое време го учихме това..Даже си спомням една смешна случка..
Нали се учат различни видове превръзки..помня някакви кръстосани, пък на глава..И веднъж бях на гости на една приятелка..И баща и се поряза много дълбоко и се развика в кухнята..и ние отидохме да го видим ..имаше кръв по цялата мивка..беше си срязал дланта близо до палеца- от вътрешната страна, дълбоко в дланта..и само си държеше ръката с другата ..на приятелката ми и прилоша ..и на мен ми стана някакво такова..нали знаеш как се свива корема..
обаче викам - спокойно - сега ще оправим всичко- къде са бинтовете и т.н..
смешното беше, че като промих раната и започнах да я превързвам се сетих за тази кръстосана превръзка..и викам- дай сега да го направя като хората..и започнах се старая., а той се разпищя..аз така съм се престарала да измайсторя превръзката, че съм забравила, че го боли :-))
А иначе..за тези реакции, за които казваш- при нападение- и аз мисля, че трябва да се оттренират, до степен на автоматизъм, ако трябва..става въпрос за директно нападение- удар, или ритник..както се тренира в бойните изкуства..Но има и други видове нападение..има психологическо нападение- и при него си има начини за отреагиране..винаги има адреналин..и понякога той не е добър съветник..когато те нападат с думи, например..

Напълно си прав - за тренирането на определена реакция! Странно като си помисля сега.....за благополучния изход на тоя случка с изнасилването, трябва да благодаря на майка си. Бях доста красивко момиче , и тя все ми даваше "репортажи" за други изнасилвания в града, нападения и т.н.т и постянно ми внушаваше, да се оглеждам, да съм нащрек...така, че аз неволно вече бях свикнала с представата за "лошия" човек , дато излиза от тъмното да ме изнасили. Даже бех решила, че ако е един, непременно ще се боря, защото няма как да е по-силен от мен, ако го ухапя или ритна, където трябва, но ако са повече нападателите, ще изтърпя каквото трябва, за да остана жива, като междувременно наблюдавам лицата им и запомням подробности, за да мога да ги опиша на полицията после...И най- вече си спомням напътствието, че първото нещо, което се прави след изнасилване е да идеш на гинеколог...Като си помисля - тогава ,това ми беше по-страшно и от изнасилването...

Qui scribit, bis legit.

Ili treniranostta ili gor4iviq opita shte te nau4i da zapazvash samoobladanie v opredeleni situaci.

Мен живота ме научи да запазвам самообладание, защото по темперамент не съм такава.Когато трябва да се реагира бързо изцяло концентрирам вниманието си върху това което трябва да се направи. Явно е много важно да съкратиш момента на мислене дали да го направиш до момента в който действаш.Концентрация. Така мисля. Разбира се моментна. Ако е постоянно, вече опира до издържливост и тренинг.
Както и абстрахиране от естественото ти поведение по принцип, какво ще си помислят хората, дали е редно и т.н. Само трябва да се отчита с действията си да не навредиш пък на някой друг, докато се стараеш да помагаш на някой.
Така мисля аз.