|
Страници по тази тема: << 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | (покажи всички)
|
Money may not be able to buy you happiness, but it’ll ensure a better standard of misery.
| |
|
Току-що направих най-бързия трансфер на данни в историята.
32 гигабайта в секунда! Прахосмукачката ми глътна флашката...
| |
Тема
|
Re: Developers, developers
[re: Odysseus66]
|
|
Автор |
chupac (chupacabron) |
Публикувано | 15.11.13 23:04 |
|
пробвай с рейнбоу, може да отнесе диск от лаптоп, че минеш терабайт.
Money may not be able to buy you happiness, but it’ll ensure a better standard of misery.
| |
|
Седят двама перничани до казана и варят ракия и си поркат. Единия вика "Айде бе Пешо стегни се малко, че казана започна да ни насмогва !"
| |
|
| |
|
Дам, последните две са ти верно, другото не баш
----
Я в этом фильме главный актёр,
я - сценарист,
я - режиссёр.
----
| |
|
| |
|
"Любов е, когато програмираш и тя идва зад теб, прегръща те и ти прошепва в ухото "Затвори скобите на 127 ред."
| |
|
Из един роман, който издаване:
"— Ся къде сме? – питам аз и се оглеждам.
— Е, на по-яко. Има едно здраву „Корнер”, супер яко е, само за млади хора като нас.
Нашата обща възраст беше около 160 години, ама си замълчах, щото се сетих к’ви хора ще има там. Всички ще са гримирани отвъд предела, мъжете ще са по тениски и ще пушат лошо. Пиенето ще е скъпо, музиката ще е непонятна и някак „модерна”, а сервитьорките ще са турбо голи и прости, замислени как да си платят семестриалната такса без да седнат на крачето на Митя Пистолета, който, да, ще бъде там. "
| |
|
Ден първи - Германия, 15.11.1998 г.
Чувам немска реч - това е добре. Значи са ме сглобили немски инженери. Сигурно съм "BMW" или "Мерцедес". Е, айде от мен да мине - може и "Ауди". Ще си отживея като аристократ!
Ден първи - Германия, 15.11.1998 г., в края на работния ден, в края на конвейра:
Продължавам да чувам немска реч - това е добре. Но виждам надпис "Opel" на изхода на завода - това не е добре. Значи съм "Опел" - скапах!
Ден втори - Германия, в склада на завода на "Опел":
Само на два дена съм, а ръждата вече ме яде! Няма лъжа, няма измама - "Опел" съм!
Ден трети - На ферибота за Италия:
Отчаян съм - не само че съм "Опел", но и ме карат за продажба в Италия!
Ден четвърти - Милано, Италия:
Навсякъде чувам италианска реч. Шарнирите ми треперят от ужас, акумулаторът ми ще гръмне от напрежение - италианци ще ме карат! Едно семейство вече се спря на мен... Къш-къш-къш! Господи, дано да не запаля от първия път и да ми се размине.
Ден четвърти - Милано, Италия:
Мамка му, нали все пак съм немска машина, запалих от първия път и ме купиха! Семейство Олдани - луди, млади, с две лигави олигофренчета, които започнаха да акат, да пикат и да се боричкат по велурените ми седалки. Ех, защо Вермахта не мина и през Италия някога!?
Ден пети - Милано, Италия:
Не е истина как кара тоя италианец! Мислех, че ще съм семейна кола, а станах състезателна - от Формула 1! Жална ми майка на съединителя и скоростната кутия!
Ден шести - магистралата Милано-Торино:
Започвам да се съмнявам дали съм с двигател 1.6 или 3.6!? Защото преди малко изпреварих едно "Ферари" - а скоростната ми кутия още не се е разпаднала!
Ден шести - магистралата Милано-Торино, на бензиностанция:
Видях се с един "Опел", който уж с бензинов двигател, пък тракаше, като че е с дизелов. "Защо така бе, братко!?" А той, горкият, ми изстена: "Защото не са ми сменяли маслото от 5 години!" Шарнирите ми пак се разтрепереха, от страх щях да изпикая целия бензин, който Олдани ми зареди...
Ден десети - на градско в Милано:
Мама мия, сеньора Олдани ме подкара! Мислех, че съм състезателна кола, оказа се, че съм каскадьорска - минавам на червено, на жълто, на стоп, на обратно движение... Само на автосервиз не минавам, а всичко вече ми тропа!
Година първа:
Карам с половин картер масло - двигателят загрява, Олдани - не!
Година втора:
Карам с по-малко от половин картер масло - двигателят загрява, та прегрява, Олдани - не!
Година трета:
Карам без масло, а се чувствам... смазан!
Година десета:
Ни жив, ни умрял съм - значи съм "Опел"!
Година петнадесета:
Умрял съм - значи отивам в България!
Година петнадесета, ноември, Горубляне:
Умрял съм, но ви убеждават, че съм жив и вие вярвате - значи сте българи!
Година двадесета:
Умрял съм и никой не вярва вече, че съм жив - значи отивам в Перник!
Година двадесета, минавайки на червен светофар в София:
Безсмъртен съм! Затова на задното ми стъкло е залепен надпис "NO FEAR!" А регистрацията ми е пернишка...
п.п. Ще се видим в Ада!
| |
|
Страници по тази тема: << 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | (покажи всички)
|
|
|