Тия работи ги прекратих, когато у телевизорите зеха да слагат процесори.

До гуша ми беше дошло от познати и "приятели" с "Абе, кво прайш, не сме се виждали от миналия великден? Рекох да ти звънна - я ела утре вечер, да се видим! Па и тамън телевизора нещо... да му фърлиш му един поглед, па аз ша почерпя ракийка и кисели краставички".

На което почнах да отговарям: "Много са ми сложни тия с процесорите и нищо не им разбирам. Виж ако беше лампов или поне В.Търново-85 - друга работа".
И поканата за почерпка отпадаше. И аз бивах спасен!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите