Re: Iztinskia programist / Компютри и Интернет / Програмисти

Towa go namerih w edni hwanali prah spisaniq:

В ония далечни времена истинските мъже разбираха от програмиране. Истинският програмист ( ИП ) не се страхуваше от компютъра и пишеше ”DO 10 I = 1.10”
а простосмъртните гледаха с увиснала долна челюст.
Но времената се менят.Докарахме я дотам че днес и готварската печка има микропроцесор, а дванайсет годишни хлапета засрамват ИП в игра на Invaders, Digger или SopWith.
ИП са заплашени да бъдат изместени от гимназисти с 8-битови домашни компютри или от недоучили студенти с 16-битови персонални сметалки.За щастие между тези две категории натрапници и ИП има съществена разлика. Добре е хлапаците да я знаят, за да имат идеал към който да се стремят.

ИП лесно се познава по езика.ИП програмира на Фортран.По консервативните държат на версията IV,
но Големия ИП при нужда се съгласява и на 77, а кърмачетата пишат на Паскал (съвсем непрогледналите на Турбо ).
ИП са скромни.Те се задоволяват напълно с перфоратор,компилатор за Фортран и кока-кола.Когато се появиха персоналните компютри, ИП приеха снизходително дори Бейсик (след някой тайствени доработки и компилатор разбира се ).На кратко ако не можете да си свършите работата с Фортран или Бейсик, пробвайте с Асемблер. Ако не знаете Асемблер, не си струва изобщо да се захващате.Но ако задачата е неотложна, А вие познавате само Паскал, най добре възложете задачата на ИП. Лажицата е за друга уста.
Когато завърших университета се мислех за най – добрия програмист. Можех да напиша непобедима програма за игра на кръсчета и нули, знаех пет езика за програмиране и пишех програми по хиляда реда, които дори и работеха, и можех да изпия две бири на един дъх. След това попаднах в реалния свят. Първата ми задача беше да разбера програма на Фортран с двеста хиляди оператора и да я направя два пъти по бърза.
Всеки ИП ще ви каже, че за тази цел не може да ви помогне цялото структорно програмиране на света, ако нямате талант и много кока-кола. Постепенно разбрах някой неща за ИП и структорното програмиране :
 ИП не пише на Паскал.
 ИП не се страхува да използва GOTO.
 ИП може да пише цикли, заемащи цели страници, без да се оплете в тях.
 ИП харесва аритметични IF защото с тях програмата става по-забавна.
 ИП пише самомодифициращи се програми, спестявайки 20 наносекунди от някой еднократен преход.
 ИП няма нужда от коментари за него програмите са очевидни.

Каква операционна система използва ИП ?
Дали CP/M или UNIX ? Пази боже! Тях дори пенсионерите и учениците ги разбират. При UNIX обикновеният човек, разбира се, не може да запомни какво прави командата PRINT тази седмица, но тази трудност не е достатъчна. ИП работи с OS/370 – наистина забележителна операционна система.Тя може да унищожи няколкодневна работа само с един-единствен интервал на грешно място.
По този начин стимулира бдителноста.
Добрият програмист може да намери в ръководството и да разбере токущо появилото се съобщение IIK305I. Големият програмист може да пише на езика JCL без справочник. Великия ИП обаче може да открие грешка, погребана в шест мегабайтов дъмп без шеснайстичен калкулатор, а при липса на хартия – дори и на екран.
ИП си подбира текстов редактор, който подхожда най добре на душевната му нагласа и на вратовръзката подарена му от тъщата. ИП не харесва концепцията “каквото виждаш това получаваш “.
Той изка редактор от типа “Изкам-получавам”, а какво наистина получавава, е друга тема. Редактора трябва да е сложен, тайствен, мощен, безмилостен и опасен, с странно чуство за хумор. Редактора трябва да може с една грешка да унищожава цялата програма или поне най важните сегменти. Друга престижна грешка е да запълва с двоични нули масивите, защитени от изтриване и неправомерен достъп, които съдържат данните от измерванията и изчисленията на група висококвалифициране специалисти (двама от които бивши боксьори). Хубаво би било редактора от време на време да вмъква самичак по някоя тънка и загадачна грешка в подпрограма, която сработва само веднъж.
Каде работи ИП? Какви програми привличат вниманието му?
Можете да бъдете сигурни че никой ИП не пише статистически програми на Паскал, не сортира адреси с Lotus и не прави табулограми за медицински прегледи.
ИП търси задачи с растърсваща света сложност. Някой от най-Страшните ИП работят в NASA.
До голяма степен на тях се дължи отиването на хора на Луната.
Компютрите на космическата совалка са програмрани от ИП. Мнозина от тях знаят наизуст целите операционни системи на Pioneer и Voyager и при нужда оправят нещата от Земята по радиото, без да погледнат изходните текстове. С комбинация между дълги програми на Фортран на Земята и къси на Асемблер в Космоса те вършат невероятни неща – например след шестгодишен полет улучват десет километровия процеп в пръстените на Сатурн или сменят някой кондензатор 83 секунди преди да се е повредил. Казват че един ИП успял да натика програма за разпознаване на образи в останалите няколкостотин баита от паметта на Voyager.
Впоследствие именно те откриха новия спътник на Юпитер.
По някога ИП отстъпват и изпълняват по тривиални задачи при условие че са добре платени. Някои ИП правят видео игри, но не обичат да играят. ИП знае как да бие всеки път компютъра, или поне да се впише в началото на класирането.
ИП работят и за киното би било глупаво да не се приберат парите на 50-те милиона почитатели на “Междузвезни войни” например.
Малко по малко ИП започват да се занимават и с машинна графика, главно защото никой още не е намерил разумно приложение и тя е засега нещо като хоби.

Как живее ИП ?
Изобщо като работи, така се забавлява – с компютри. Той тайно се учудва (естествено на ум ) защо му плащат за работа, която би вършил и само за удоволствие. Типичния ИП живее пред терминала, заобиколен от листингите на всички програми които някога е написал. Те са натрупани в строго хронологичен ред, представляващ сам по себеси изключително интересен проблем от областа на случайните сабития. Наоколо ще видите чаши от кафе с малко на дъното. Понякога в тях плуват кибритени клечки, угарки и други потребни и непотребни неща.например бледа течност с цвят на чай и дъх на много ром и малко лимонов сок.
Не са наблюдавани случай на недоизпита бира.
На пода се въргалят опаковки от бисквити, празни кутии от цигари и билети за Онзи Концерт На Който Трябвало Да Отиде С Жена Си. Някаде задължително има неупотребяван шаблон за блоксхеми.
От време на време ИП напуска леговището си за няколко глъдки – въздух и/или бира.
Когато няма друг изход, ИП работи по петдесет часа без прекъсване. Тайната е че той предпочита този стил. Дългото време за отговор на системата не му пречи той подремва между две компилации. Ако не го дуржат изкъсо, първите 10 седмици ИП чопли някоя малка но много интересна част от проблема. През последната седмица щурмува с два три петдесет часови маратона.
Това не само че прави впечатление на ръководството, но и дава удобно обяснение да не се пише документация.
Ето някой характерни черти на ИП :
 ИП по принцип не носи вратовръзка.
 ИП отива на работа по обяд. Ако дойде по рано, значи е объркал нещо.
 ИП може да не помни рождената дата на съпругата си, но знае наизуст аскитаблицата.
 ИП не знае да готви. Когато му се наложи пробва метода на пробите и грешките. Понякога успява.
 ИП използва водата за миене. От течностите предпочита кафе или бира.
 На забава ИП стои в ъгъла и говори за защити на операционни системи и начини за преодоляването им.
 На фудболен мач ИП сравнява играта с своя листинг.
 На плажа ИП чертае блоксхеми по пясъка.
 ИП ходи на дискотека, за да открие системата в работата на светлините.
 На погребение ИП казва “бедният Джордж! Програмата му почти тръгна преди инфаркта”.
Колкото и да е чудно бъдещето пред ИП никак не е мрачно. Докато има мъгляви задания, изтънчени грешки, нереални цели и павилиони за безалкохолни напитки, ИП ще продължи да съществува.Ще има кой да се втурне в проблема оставяйки документацията за после.

Men me izkefi A was???