здравейте,
напоследък при мен и хората от най-тесния ми приятелски кръг се забелязва нарастваща склонност към работохолизъм- все по-често работим до късно, все по-често четем само на професионална тематика, все по-често се срещаме само с хора от "бранша" и май все по-често говорим нон-стоп за работа. Усещането, че се загубвам и че потъвам във водовъртежа от "работно ежедневие" ме плаши.
Ще се радвам да споделите с мен вашите впечатления и евентуални съвети как да се измъкна от този омагьосан кръг.

"Каквото не ме убива, ме прави по-силна"

Ми незнам как се измъква човек от този кръг, но и аз съм също така малко поуплашен от това. Имам чувството, че затъпявам и с едва ли не няма какво да си говоря с хората, освен по работа тъпо ама.......Е може би малко попресилвам нещата, но натам си вървят.

това е много точно определение, сякаш наистина се затъпява... мен лично определено м хваща страх и искам да променя нещата, но проблемът е, че аз наистина харесвам работата си, тя ми носи удовлетворението, което не намирам никъде другаде. в този случай и самата ми мотивация да променя нещата е някак "изкуствена", но разъмт нашепва, че работохолизмът ще ме съсипе физически, а разрушава и личния живот... да не говорим, че за жена е някак още по-неприемливо да е работохолик в един мъжки банш и да работи по 12 часа...
Според мен част от "лечението" е да разширявам кръга от интереси, но колкото и да ме вълнуват различни неща, май работата винаги е "номер 1", а това в дългосрочен план проваля опитите за сериозни хобита...

какъв е твоят опит в тази посока?

"Каквото не ме убива, ме прави по-силна"

ami to e normalno rabotata da e s 1-i preoritet, no ne i po koli4estvo.
spored men rabotoholicite se opitvat da kompensirat ka4estvoto s koli4estvo, ama ne stava... ne znam kak e s drugite profesii, az pisha software. zna4i ako mi kaje niakoi, 4e moje da pishe 12 4asa... zna4i ili ne e pisal ili pishe gluposti... prosto ne stava.
ina4e da si govorish za rabota ne mislia, 4e e losho. za men rabotata mi e zabavlenie i mi e zabavno... estestveno moje kakto si govorish i biri4ka da si piesh...;)

От личния си опит (25 години трудов стаж) съм стигнала до
следните заключения.
За да се превърне човек в работохолик:
1. Трябва да обича професията си.
2. Трябва да харесва работата си (това е различно от т.1)
3. Обикновено има проблеми в личния си живот (не му се прибира).
Това последното може да е както причина, така и следствие.

Според мен, работохоликът е професионалист, за когото работата
е № 1 - когато има вдъхновение, се старае да свърши нещо полезно,
дава всичко от себе си, има идеи и не се страхува да ги сподели.
Дори и да няма необходимото вдъхновение за постигане на добри
резултати, старае се да направи каквото трябва, за да бъде свършена
работата. Рядко излиза в отпуска, защото знае, че като се върне бюрото му ще е затрупано с работа, която другите не са успели, или не са имали
желание да свършат, т.е. всяко отсъствие "му излиза през носа".
Началниците го ценят (ако самите те са работохолици).

Антипод на работохолика е апатичното тъпо създание, което никога
не закъснява за работа, но и никога не остава дори 5 минути след
работно време (за него № 1 е личният живот). То следва стриктно инструкциите на висшестоящите (не изразява собствено мнение, защото
няма нито достатъчно мозък, нито желание да спори). Гледа работното
му време да мине колкото може по-безпроблемно. Не се развива, не е
любознателно и единственото му положително качество е добрата
дисциплина и изпълнителност.
Началниците го ценят (независимо дали са работохолици, или не).

Това написах "на прима виста". Ще се радвам, ако има дискусия.

Работохолиците, както и алкохолиците, се нуждаят квалифицирана психиатрична помощ.

НЕ знам какво да кажа освен, виж колко часа е, а аз още работя... Малко въздух вземам в дир-а и продължавам...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите