е, че позволява да си говоря сама и това не се вижда странно на никого докато съм на работа - всичките ми колеги си говорят сами, когато имаме за решаване важен проблем. Лошото е, че така съм свикнала да го правя, че се тревожа дали не съм започнала да си говоря сама и по улиците без да се усещам И после иди обяснявай, че не съм луда, а професионално изкривена!

Ама с какво се занимавате, ако не е тайна?! Само един да си говори - иди дойди, ама щом всички си говорите - бря, не мога да се сетя за такваз професия.
Една приятелка приказваше на компютъра си, докато работи: "Хайде бе, тъпак, зареди ли се бе, глупак..." Аз на моята машина бих й дала име, като на домашен любимец (само дето не мога да го измисля, затова още не е кръстено РСто) и не бих го обиждала така. Ама и това не е говорене сам, а говорене на РСто.
Е, предавам се, не мога да позная каква ще да е таз дейност, дето кара хората сами да си говорят

И аз не мога да се сетя

Работя в сверата на услугите и работата ми е свързана с обслужване на клиенти. Е, как да не си говори сам човек след като има тооооолкова капризни и кави ли не клиенти!?

о, аз пък започнах като вдигам слушалката вкъщи, да казвам името на фирмата. Добре поне, че се усещам по средата на изречението... И от вкъщи тръгвам да набирам с нула! Ама това е съвсем сериозно, няма нищо общо с шегата за пристрастените към интернет, която се разпространяваше неотдавна.

В предната ми лабота единият от компютрите носеше гордото име КЪНЧО, най-остарелият морално, но вършеше много важна работа. Та колежката нежно гжалеше монитора и се помолваше "Хайде Кънчо, хайде, миличък"

моят е Генади

защо ли ми звучи познато....
въпросът е как да си помогнем?
Според мен хората които наистина обичат работата си, малко или много потъват в нея и тя ги променя.

"Каквото не ме убива, ме прави по-силна"

И на моята това и е на-хубавото, срещаш се с много и различни хора, различни съдби, най-хубавото е, че имаш възможност да ги управляваш, поне в определени насоки (не цялостно разбира се). После е хубаво, когато усетиш чувството на удовлетворение, че си успял живота на някой да стане поне малко по-хубав. Безусловно необходимо е и да си психолог, но по лошото е, че накрая на деня имаш нужда от психоаналитик ти, след като си се натоварил достатъчно хубаво с всички хорски болки и страдания.
Днес си мислех, колко е ужасно да съм настинала и колко хубаво все пак, ще си почивам още един ден вкъщи и ще се разтоваря съвсем от изминалата седмица.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

az pyk se opitvam da nabiram telefonniq nomer s tochki mejdu cifrite i tarsq backspace kato zgresha nqkoq. so what?