Здравейте,

не съм сигурна, че темата е много за тук, но може би някой би споделил.

Когато решихте да имате деца, как точно пристъпихте към действие? Вие ли казвате/ казвахте на мъжа си, че моментът е подходящ? Той ли се интересуваше?? Избирахте/Определяхте "специалния" ден или пробвахте да кажем 4-5 дни подред? И примерно, ако казвахте че от днес е подходящия момент, кой пристъпваше към действие ден след ден?

Много въпроси се получиха, но просто не знам, как да се държа.

Уж решихме да правим бебе, но без да го превръщаме в състезание (ако стане). Е месеци наред не става...Сега пък решихме, да сме по-целеустремени, но се чувствам ужасно глупаво...Какво да кажа на мъжа си? често сме уморени вечер и просто заспиваме. По законите на Мърфи, точно в най-неподходящите моменти...Странно ми е да го събудя защото трябва точно в този момент, същевременно ми е кофти, ако той "проспива", когато знае че е подходящия момент. Да не говорим, че по принцип, от притеснение ли, от какво..., тотално съм загубила желание за секс. Всичко изглежда толкова нагласено...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от rygge (vse sushtata) на 17.04.08 19:13.

Наистина може би въпросите не са за тук,но нищо не пречи да споделяме мнение.Аз лично си мисля,че би могъл да се появи проблем на психологическа основа ако се вманиачиш,че точно сега е момента.Поне така са ми казвали лекари,при които съм ходила.Хубаво е човек да планира нещо толкова важно,но не в срокове "от днес за утре".Успокой топката,изживявай прекрасни мигове със съпруга си,не мисли постоянно за това и нещата ще се наредят.Сексът по график ще охлади страстите,меко казано.Поне при нас беше така.Това е моето мнение.Пожелавам ти безпроблемно,скорошно забременяване.А по отношение на всичките ти въпроси ще ти кажа,че момичетата тук минават през доста трудности,които не се свеждат просто до пропускане на момента,така че едва ли ще ти помогнем.Поне за себе си мога да кажа,че почти не си спомням за първия ни разговор на тази тема.Минахме през толкова неща докато успеем,че това наистина избледня като спомен.

Редактирано от dimashki на 17.04.08 23:03.

Здравей, мисля, че много хубаво са ти отговорили. Какво да добавя, за да те окуража - освен да не губиш вяра, че нещата ще се получат. Не се паникьосвай, понякога хубавите неща стават бавно. Понякога не от раз, не и от втори път. При мен стана от третия ... /имам две неуспешни бременности преди това с кюртажи/.
Изобщо прави това, което смяташ за редно, пък да става каквото ще!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всеки рано или късно минава през тъгата и и протеста, че спонтанността на секса изчезва. Когато обаче нещата се проточат във времето, това чувство изчезва и красотата на секса се възвръща. Тогава идва меланхолията от невъзможността на забременяване.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Лали, страхотно си го казала ....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Явно всеки изживява ситуацията различно. Ние 10 год. се борим и не се налага някой да поканва другия, просто и двамата знаем когато е момента. Абе понякога не е много комфортно, но в името на успеха правим всичко.

[url=http://women.evenhealth.com][img]http://women.evenhealth.com/image/c/bg753423.jpg[/img][/url]

Момичета,

Много благодаря, че ми отделихте време и съжалявам, че се покрих, просто не стигна времето за нета...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Като ви чета и ви завиждам донякъде.....
Имам вече две деца ....
Сега има друг човек в живота ми/не е бащата на децата ми / .т.е не знам дали е още в живота ми....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Щом спермограмите показват проблем при него, обрънете се към клиника по стерилитет.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много е тъжно, ако връзката ви се крепи само и единствено на мисълта за бебе. "той казва щом няма бременност значи е безсмислена нашата връзка" - ако тока стояха нещата в моя брак, сериозно бих преосмислила нашите взаимоотношения. Едва ли не: ще те обичам, ако има бебе, останалото е безсмислено. А когато се появи все пак бебето /дай Боже!/, а връзката не е подплътена от истински любовни чувства между родителите, не съм сигурна дали такъв брак би издържал изпитанията на времето.

Извинявам се, ако съм прозвучала твърде песимистично. Изказвам само мнение.