Преди десетина дена написах един пост „ Провал в ИКСИ-то, но бебе все пак ще има“. Е да, ама не! Рано ми е било да си правя планове.
Пуснах подобна тема във форума на zachatie org, ама преди 10 дни, а оттогава проблемът ми се задълбочава с главоломна бързина, така,че моля, помагайте
За неуспеха на ICSI- то ни разбрахме в четвъртък по- миналата седмица. Още преди самата процедура си бях обещала, че ако не стане – ще си осиновим детенце. Както ви писах, бяхме говорили с мъжа ми, всичко си беше наред. Даже в Петък сутринта отидохме в дирекция за закрила на детето, взехме документи, говорихме със служителките – въобще тръгна работата. В петък вечерта обаче, драма в къщи! Той – съсипан, защо бил така наказан, аз съм имала право да изпитам най-нормалните неща за една жена т.н. Въпреки геройските ми опити да се държа мъжки – не стана –както си бях добре, – ужас, мрак - голям рев изревах. Събрах си акъла, чак като видях, че мъжът ми пропада наистина много надолу. Той по принцип е голям, пораснал мъж, доста суров вид има, ама като видях така съсипан – си събрах душата заради него.
Та в крайна сметка мъжът ми рече – няма да осиновяваме засега, дай да пробваме донорска инсеминация!!!!!!!! Осиновяването било крайна мярка – да сме опитали донорство, поне щяло да носи моите гени.За едно сме единодушни – повече ИКСИ – НЕ!!!!!

В събота отидохме при Док, който също смята така.... Мъжът ми като чу, че процентът на успеваемост при донорските инсета е висок – голямо щастие го обзе. Както се беше сдухал – изведнъж – шеги, смях, замеряхме се с моркови в БИЛА, въобще страшна радост.
ОБАЧЕ!
Аз имам проблем с донорската инсеминация! И колкото повече време минава все по-трудно ми става. Само като си помисля какво ще се почне отново:
клостилбегит, ехографи, таксита, хормони, чакане, фоликули, мерене на температура,тичане от работа до мед.център, овулации, чакане на цикъл, станало ли е, не е ли станалор после хайде пак от начало – просто не мога да ви опиша – обзема ме истинска истерия.
Аз съм на 33 години и ама хич не ми се чака повече.
ЗАЩО и трябва ли да си причинявам всичко това, след като някъде някое детенце може би ме чака и има нужда точно от мен.

Знам, че за такова нещо не се дава съвет но, моля ви кажете ми какво бихте направили на мое място. Много ми е тежко....

Не знам какво да те посъветвам, но съм чувала че осиновяването отнема много време, ако нямаш връзки или не си платиш /особено ако искаш да осиновиш бебе/.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз съм "за" донорска исеминация. Ще изживеете всеки миг от зачеването, износването, раждането, отглеждането ЗАЕДНО!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз си мисля, че идеята за донорската инсеминация е добра.
Пък ако имате възможност, може и да си осиновите след това детенце.
Да не говорим, че и чудеса стават!

И аз смятам, че донорската инсеминация е добра идея.

А за това, че не си готова и се притесняваш от стреса покрай нея, те разбирам. Разбира се, не съм в твоята кожа, но ето какво бих си мислила аз: "нямам време, или сега или никога. Правя до 6 инсета през месец-два и до там. От там нататък ме чака детето ми някъде там, навън."

Аз това си го мислех покрай миссед-а ми. Първо си мислех, че няма да съм готова за нови опити поне година. Ами ако се случи пак? О, не...Пак аборт... Не, няма да го преживея... Добре, обаче един ден размислих и реших, че нямам време. Или сега или никога. Правя още до 2 години целенасочени опити, ако пак стане лошо-да става сега. Сега, на тази възраст ще го преживея по-лесно, тялото ми ще се възстанови по-бързо и ще си стъпя на краката, отколкото на друга, по-напреднала възраст. По-добре сега да имам неуспех, отколкото след повече години. И по-добре сега веднага да разбера ще го бъде ли или няма да го бъде, отколкото тогава, когато ще бъде късно даже и да осиновя дете. Аз обичам да си планирам живота. Това, че съдбата ми поднася изненади, не ме спира. Просто планирам извънредно и по спешност.

А на теб ти желая спокойствие и разумно решение и успех, такъв какъвто го искаш.

Всяка глава има своята гилотина.

Много си преживяла и не ти е лесно, познавам чувстовот където ти е писнало от болници, овулации, лекарства и т.н. но инсеменацията е къде къде по лесен процес от инвитрото. За мен е важно, че поне ще носи гените на единия от двамата, а и ще е супер да си показваш бременното коремче. Процеса на осиновяване едва ли ще отнеме по-малко време, нерви и ходене по мъките.. а и винаги остава момента на хорските приказки. Не че това трябва да те интересува, но лоши и клукари хора винаги има и може да навреди на детенцето което ще осиновите.
Пробваи с инсеменация поне 2-3 пъти преди да се откажеш. Като стискам палци да стане от 1вия път. А това че си на 33 години не се притесняваи, аз съм на повече
Успех и само така с надежда и късмет!

Здравей и от мен!
Разбирам те напълно, защото тези нерви, дето ни люлеят всички с това пусто ходене по кабинети, изследвания и .......... да не изброявам, просто ни съсипват тотално!Напълно споделям идеята ти за осиновяване. Аз лично /тук може много момичета да ме упрекнат/, съм против донорската инсеминация, в смисъл, че наистина ще носи твоите гени, но няма да носи тези на съпруга ти. Аз лично съм разговаряла много пъти с моя съпруг на тези теми - и за инсеминации, и за осиновяване /за ин-витро не мога да си помисля изобщо/ и той е на същото мнение - или детето да е на, т.е., от двамата, или - "чуждо" и на двамата. Казвам "чуждо", защото дефакто не си му биологичен родител и едно осиновяване е свързано с адски много рискове, но поне бихме го приели по един и същи начин. Наистина, осиновяването е много дълга процедура, ходене по мъките, проблеми, един вагон документи и т. н., но....... всичко си иска търпение и чакане, както в случая, когато неистово чакаш и се мъчиш да забременееш. Е, наистина, и хорските клюки после, и опасенията какво дете точно си осиновил, и страховете от това, какво ще стане, когато то един ден научи, че биологичните му родители са други - всичко това си е един допълнителен и огромен стрес, но погледнато от друга страна, при вариантът едно семейство да бъде съвсем без деца, е за предпочитане. Напълно те разбирам и подкрепям, каквото и да решиш. Ако се решиш, пробвай пък и донорска инсеминация, щом съпругът ти е съгласен и е с теб, какво ти пречи да опиташ? Но аз лично се възхищавам на родители-осиновители и смятам, че те не са по лоши "родители" за едно дете от тези, които са го създали, на практика без дори да го желаят в повечето случаи. Така че, ти решаваш, от мен - късмет!

Много добре те разбирам. От личен опит мога да кажа, че и моят мъж не беше много склонен в началото да осиновяваме, когато заговорих на тази тема. То и аз самата не знам дали все още съм 100% готова за това, съмнения винаги има. Но като гледам моя колежка как "разцъфна" след като се осинови едно прекрасно момиченце, се мотивирам и аз. Ние подадохме документи по това време миналата година. Не е чак толкова сложно. Верно ходиш по разни инстанции да събираш различни документи, правиш изследвания, но мисля че така е правилно. Все пак трябва всичко да се зане за осиновяващите. Бях решила вече, че това е нашето решение, пък ако нещо става междувременно - живота ще покаже. И така, но... След нова година т.е. през 2005 вече разбрахме за програмата за поемане на ин витро от касата (макар и частично) и решихме да пробваме и това, пак главно мъжа ми ме мотивира. Защо да не опитаме всичко все пак... Но след като резултата е отрицателен, сега и аз не знам. Вече 3 пъти ни предлагат дечица от лятото насам, но все по на 1 год. и ние все отказваме, но пък и нашето първо желание е за по-малко детенце. Просто служителката тогава каза, пишете по-голяма възраст има повече шанс, но ето че така само заблуждаваме инстанциите. Възрастта не е чак толкова важна наистина, но нека свикнем взаимно един към друг все пак. А това става от най-ранна възраст на детето, си мисля аз.
И сега като разбрах, че при мъжа ми има антиспермални антитела, с които до второ пришествие не може да стане оплождане, реших все пак да продължим да се лекуваме и да пробваме. Пък ако междувременно "нашето" детенце, което ни е чакало някъде там, се появи в живота ни ще видим... Та съвета ми е, подайте си документите, чакането наистина не е малко, до първото предложение беше минала около година, докато ни предложат осиновяване. Така че през този период да се успокоите и да пробвате и други варианти за "свое" дете. Пиша в кавички, защото родено от тебе или основено то винаги ще бъде свое и ако човек не го възприеме от самото начало така, по-добре и да не прави нищо в тази насока.
Мога още много да споделям, но мисля че най-важното е, да се осъзнае, да бъдеш готов и искрено да го искаш! Нещо, за което мисля, че все още узряваме със съпруга ми, но което със сигурност веднага ще се промени, щом погледнем в очичките на "нашето" детенце. По един или друг начин - решение винаги има!

Здравей и от мен. И аз ще си кажа мнението - аз съм ЗА донорска инсеминация - ще дам и аргументи - не можеш да се представиш чудото да си бременна, да усетиш първото ритниче, да чуеш първите тонове, да сложиш ръка на корема си и да усетиш детето, на което ще дадеш живот - това е връзка, която не може да се опише. Вярно, това е свързано с напълняване, болки в костите, задъхване, киселини и всякакви други неприятни странични ефекти, но аз бих дала живота си, за да го изпитам отново. Да ти кажа, малко ти завиждам, че си доста по- близо от мен до възможността да го усетиш, затова не го изпускай, не си струва. А пък относно гените - аз лично не вярвам, че те оказват влияние на децата, по-скоро възпитанието е важно.

Да – страшно ти благодаря – това пък въобще не ми беше хрумвало.

За мен това е възможен изход. Да подадем документи, пък едновременно с това да започнем и инсетата. Така ще съм много по-спокойна, пък и няма да съм с чувството, че си губя времето.
Аз явно съм пълна психопатка (или най-обикновена патка), толкова пъти съм започвала с надежда (5 инсета и едно ИКСИ) и толкова пъти съм започвала отново, а сега просто нямам сили. Такава вътрешна съпротива имам срещу тая донорска инсеминация, че ако отида така зле настроена, просто нищо няма да стане. Да ви кажа честно в главата ми стои една единствена мисъл:
„Защо са необходими всички тия палячовщини, след като някъде едно вече родено детенце има нужда от мен“.
А явно и след всички провали досега – аз толкова не вярвам, че ще забременея, че всички опити оттук нататък ми се струват излишни и безмислени.
Но това е вариант
Благодаря