Около 70 % от всички прекъснати бременостти се дължат на грешки в генетичния код. Това означава, че сперматозоид или яицеклетка с грешно или повредено ДНК са се съединили. Грешката се натрупва с развитието и спира разтежа. Но това не значи, че в бъдеще всички произведени сперматозоиди или всички яицеклетки ще бъдат дефектни. Но има случаи, когато и това се случва, затова се прави ДНК - анализ на родителите. Незнам какво ще пише в отчета, като разбера ще ви пиша.
Ако не се намери намери грешка в генетичния код се търсят инфекции.

Ембрионът е умрял в 8/9 седмица, а абразиото ми е направено в 12 седмица. Ако сега се прави изследване на кръвта за инфекции, могат да бъдат намерени антитела, но не може да се знае със сигурност дали инфекцията е била активна в 8 седмица. Или ако инфекцията е активна сега, не може да се знае дали не е получена след загиването на ембриона. Затова такива изследвания се правят в начална бременност или преди забременяването.

В начална бременост до 7 седмица се изследва прогестерона и гонадотропина. Голяма част миседите, дори след стадия на имплантиране, се дължат на прогестероновата недостатъчност. Защо - незнам. Но при ниски нива се приема прогестерон до 16 седмица. На мен ЧХГ-то в 5 седмица ми беше над 7000. Но прогестерон не ми е изследван.

Изследания за антитела не са ми правени и незнам, ако са правени дали трябва да се повторят. Това като причина за месед е много малка.

Антибиотици не ми предписаха. Предписват само, ако има усложнения. Аз се чуствам добре, дори кървенето ми е много малко.

Как се справяте със самообвиняването. Знам, че това е наи- честия синдром. От вчера ми се въртят страшни мисли в главата.

Благодаря, Котешки очи! Инфото е интересно.
Във връзка с него, да разкажа една история. Съседката ми в България забраменя и бременността от самото начало беше лоша-тялото непрекъснато се опитваше да изхвърли ембриона, беше тръгнал да излиза и т.н. Та, биха й инжекции прогестерон всеки ден и лежа през цялото време и успя да износи бебето. В този смисъл аз си мислех, че прогестероновите инжекции са по-важни при спонтанни, полу-спонтанни аборти, при ембрион, който е тръгнал да излиза, а не при миссед. При мен нямаше кървене, до 8-ма седмица ембрионът растеше много добре за седмиците си и изглеждаше всичко наред, а изведнъж сърцето спира. Прогестерона има ли пособността да поддържа работеща сърце при ембриона? Аз мислех, че това зависи само и единствено от ембриона, но... Тялото ми още го държеше, не искаше да изхвърля нищо, не знам колко време щеше да си карам така... Та ми се струваха различни проблемите, но може пък и да има връзка. И ха познайте с какво ще занимавам Гинка следващия път! Мерси за инфото още веднъж! Пожелавам на всички здрави бременности следващия път.

Всяка глава има своята гилотина.

Ами как се справяме със самообвиняването...Аз вече като латерна повтярам, дано да не е ужасно досадно, но при мен най-вероятната открита причина беше листериоза. Закачила съм я от храната, която съм яла докато бях на море. Аз си мислех, че си правя услуга като нагъвах салати, сирене, риба, а то се оказа обратното. Най-добре е било да си седя в къщи и да си ям домашно приготвено от мен неща. И освен това от 3-4 месеца бях зарязала фолиевата. Действаше ми изнервящо-вземах я почти 2 години редовно и не забременявах. Започнах я пак в 6-та семдица. Ама малко след дъжд качулка...Та думите ми към мен бяха: Искаш да станеш майка, а не можеш да се погрижеш за един ембрион. Спасих си главата като мигновенно смених обвиненията си с надежда и план за следващата бременност. Мисля напред, това е формулата при мен. Другия път ще се напомпам с витамини, ще си седя в къщи, ще приемам само най-добрата храна-чиста и проверена и ще се радвам от първата минута на бременността си и няма да се съмнявам дали ще стигне далеч. Дори и да ми е писано да не успея с бременност, пак ще имам дете. Давам си още максимум 2 години опити и си вземам детенце. Ще бутам количка и ще ходя на родитеслка среща. И детето ми ще бъде най-умното, красивото и талантливото. Решено е. По принцип съм силен човек, гъвкав. Винаги за всичко в живота си имам план Б, имам си и такъв за родителството ми. Грешките си приемам като уроци, а не като повод за самоубийство. Не се самосъжалявам-милиони жени по света са в моето положение. Не се срамувам-борбата ми не е срамна. Представям си живота по два начина: съсипана от мъка, че не забременявам и износвам, с похабено тяло и глава, разрушен брак и без друга цел в живота, който и без това е кратък или грееща от щастие с нашето дете и мъжа ми, грижовна и обичлива майка, доволна на това, което имам дадено, а не вайкаща се за това, което нямам. Вторият начин е моят начин. Пазя си нервите сега, защото ще ми трябват за децата. Имам прекрасно семейство, работа и хобита. И ето така се спасявам. Дано да съм те ободрила с тези лични излияния. Бъди позитивна и мисли напред.

Всяка глава има своята гилотина.

Мари, мисля, че си се ориентирала правилно за прогестерона. аз не считам, че когато един ембрион се е имплантирал успешно в матката, развивал се е до там, че да има вече сърдечен пулс и после внезапно загине, без да настъпи кървене (тоест, имаме мисед аборт) това се дължи на недостатъчно прогестерон, категорично не ми се вярва.
колкото до ЧХГ - неговото нарастване в кръвта е следствие, а не причина за добре развиващ се ембрион. вкарването на ЧХГ отвън с нищо няма да помогне на ембрион, който сам не е способен да произвежда ЧХГ.

на Катайс ще препоръчам да обърне внимание на евентуална имунологична причина за повтарящи се мисед аборти - евентуално наличие на ТАТ/МАТ, на антифосфолипидни антитела, антипротромбин ген и др. под.

на Drugo искам категорично да кажа - никакво самообвиняване! просто няма за какво! ти не си виновна за това, което се е случило. колкото по-скоро се отърсиш и продължиш напред, толкова по-успешна ще бъде борбата. казвам го от позицията на човек с 2 спонтанни аборта.

Аз лежах в болница за задържане седем месеца.
Та от опита и обощението ми стигнах до извода, че ако ембриона е увреден нищо не може да го спаси.
Разбира се, докато е жив трябва да се правят всякакви опити за задържането му.
Но ако е здрав и има някакви други проблеми, застрашаващи бременността, с помощта на лекарите мисля, че всичко може да приключи благополучно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Момичета, включвам се с един въпрос. Един цикъл след моя миссед си направих някои изследвания. Влагалищен секрет - ок. Цервикален секрет обаче - Ureaplasma urealyticum М.ч. > 10^ 4. Лекарката каза, че това е най-възможната причина за неуспешната бременност и ме шашна, защото дотогава лежах на приказките за генетичния код и 15те процента малшанс. От друга страна много съм се напатила от лекари и не знам дали и тази не търси някаква бактериална инфекция, от там - антибиотици, пак прегледи...и знаете как е. Получавала се от животни чрез вдишване...това ми е най-странно...
Та моля отговорете ако имате инфо - каква е тази бактерия, възможно ли е да е убила плода и най-лошото пак да се случи при нова бременност?

На всички желая топла прегръдка в студения ден и довеждане на борбата докрай!

Drugo, много съжалявам че при теб ужаса е продължил и в болницата. От все сърце ти пожелавам това да е било последното гадно нещо което ти се случва и от тук на сетне – само хубави неща.

Наистина си събрала много хубава информация.
Ще пробвам да пиша и аз по точките за да е систематизирано и да кажа мойто мнение и инфо.

1. Аз съм чела, че около 30% от бременностите се прекъсват в ранен стадий (до 12седм), но до колкото си спомням ставаше въпрос за всички видове аборти (стонтанни, миседи , химически бременности). Какъв е точно процента на миседите, не съм чела, може наистина да е 15%.

1А. Според статии прочетени в Зачатие, миседите могат да се дължат както на неправилна генетична комбинация в ембриона, така и на Антифосфолипидния синдром.
“Една от причините за усложненията, възникващи в ранните етапи на бременността е в нарушенията в системата на съсирване на кръвта. Поради различни причини кръвта на човека се сгъстява и започва да тече по съдовете с намалена скорост. Възниква по-голям риск за образуване на тромбози. Те, на свой ред, могат да запушат съдовете и да доведат до тежки последствия.”

Тук е цялата статия:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Самообвиняването... грешно е, въпреки че май всеки го е изпитвал... Аз лично изчетох мноооооооого инфо из интернет, тук в клуба открих още две-три момичета с такъв проблем и си говорехме доста с тях, споделяхме, ближехме рани заедно, но в крайна сметка времето е това, което те кара да позабравиш и да започнеш отначало с нова доза оптимизъм... На мен лично и след двата аборта ми казаха 6 месеца пазене - за мен тези 6 месеца звучаха като безкрайно дълъг период от време... Но времето си тече... Ако ти кажа НЕ ГО МИСЛИ, ще е тъпо... аз и досега често се сещам... Особено на датите на абортите обикновено съм много тъжна... Но наистина ще видиш как ентусиазмът ти в момента да откриеш къде е бил проблемът лека полека ще се превърне в ентусиазъм отново да опиташ и да загърбиш случилото се... Желая ти УСПЕХ следващия път!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Как се справяте със самообвиняването. Знам, че това е наи- честия синдром. От вчера ми се въртят страшни мисли в главата.

Според мене,
сподели пред някого, на когото имаш доверие, всичко за което се обвиняваш (с подробности). И всички страшни мисли. Пред някой, който може да изслуша и спокойно да ти обясни имаш ли изобщо някакво основание за самообвинения.

Успех!

Лекуваме клептомания с клаустрофобия. Тел. 166

благодаря ви
чета си темата често, защото ми дава много сила и оптимизъм
опитвам се вече да се хвана за косата и да се измъкна
трудно ми е, няма с кой да споделя. неискам да натоварвам и да плаша приятелки с проблеми като моите /това беше спонтанна бременост след едно неуспешно икси/. приятелки, които нямат или неискат деца, не ме разбират. страхувам се да натоварам излишно съпругът си, той го прие много по- тежко от очакванията ми. А и емоциите около абразиото бяха много тежки. не съм казала на майка си, защото се страхувам, че тя ще го приеме много по- тежко, а пък тя има проблем с кръвното и може да се окаже фатално.
от както се помня, все се боря. дано да издържа още малко. тази стара баварска поговорка, че нещата които не ни убивали ни правели по- силни, може би важи, ама за силните хора, аз вече нямам много сили.
благодаря ви, че ми помогнахте
след малко смятам да разводня малко темата, но мисля че така ще е по- систематизирана