Re: Бременност....а после мисед. / Взаимопомощ / Здравна / Проблемно забременяване

Здравейте момичета.

Сигурно се чудите къде се изгубих толкова време...
Ами.....
С нетърпение чаках да вляза в клуба и да се похваля с хубавата новина....Но.... за съжаление при мен нещата не се развиха в най-добрата посока. И това с което исках да се похваля е вече в минало време, но все пак искам да го споделя с вас.
Ще пробвам да ви разкажа нещата подред...въпреки че може да бъде малко объркан разказа ми, пък и дългичък...Толкова дълго не съм писала, че ме сърбяха пръстите...

И така...почвам малко по-отдалече.....
След като през пролетта инсеменацията беше неуспешна, мислехме вече за втората. Но ме бяха обхванали тягосните мисли, изпадах в тъпите депресивни настроения, страха че няма пак да се получи, пропуших, отслабнах... и като допълнителна ескстра усещах някакво напрежение и стягане в областта на щитовидната жлеза. Викам си... е само това ми липсваше да се разцентроват пак хормоните ми... и то заради какво... защото се притснявам за всичко... Изследванията показаха че те са си в норма, ехографиятата също, и доктора ми каза че може да е неврологично. Реших че имам нужда от почивка и най-доброто което можех да направя за себе си беше да намаля стреса и да престана да се притеснявам за всичко. (Трудна работа, нали). Реших да поотложа следващата инсе, още повече че вече беше юни месец, и нали клиниките лятото май не правят АРТ...и нямаше смисъл да пришпорвам нещата. Мъжа ми беше предприел стъпка за смяна на работата, това също внесе допълнително стрес и при мен, защото по това време парите бяха ограничени и ни беше невъзможно да правим допълнителни изследвания и манипулации. Реших че ще е най-добре, след като всички обстоятелства в момента пречат, да не вървя срещу течението... а да поспра за малко....и да мисля за инсе през септември.
Захвърлих термометъра... какво значение имаше вече кога точно е овуто...бях аболютно убедена, че при нас нещата не могат да станат по старомодния начин. Бях отправила всичките си надежди към м.септември и към инсето... а през лятото реших да не се занимавам с нищо съврзано с `план-бебе`. Реших да използвам времето за почивка, и да подготвя организма си като наблегна на витамините (хрупах плодове и зеленчуци). Измислих си една рецепта как да приготвям салата с по 1връзка магданоз, за да го ям суров и да не му се губят витамините. Магданоза беше от градината на наште. Такава салата правех честичко и си я хапвахме и 2-мата с мъжа ми.
Пътя ми за работа минава през двора на едно училище, който лятото е малко позапустял и отстрани пътеката беше обрасла с магарешки бодил. Всеки ден на отиване и на връщане тоя бодил ми се набиваше на очите. Сетих се че преди време бях купила билката ... но тя просто си отлежаваше в шкафа щото сама не може да се свари и да се изпие. Реших да му варя билката на моя мъж, но си признавам, че честичко забравях. Пиеше я през ден-два, когато аз се сетя да я приготвя. Беше изпил около половин пакет. Не очаквах нещо кой знае какво, но все пак реших че ще е добре да я пие преди предстоящото инсе.

И така ... времето си течеше и си минававаше в нищоправене, почивка на море не се очертаваше, защото мъжа ми с новата работа не можеше да вземе отпуска, а пък аз си бях направила графика така, че да почивам по времето когато трябваше да правим инсето, за да не се притеснявам поне за това кога и как ще излизам от работа. Разхождах се с приятелки, обикалях магазините, оправих си 2 зъба дето все ги отлагах...четях книжки...и не броях никакви дни и чаках да дойде септември.
Между другото, една от книжките която прочетох беше “Захир” на П.Куелю. “Захир”е нещо или някой, който така е завладял, (обсебил) мислите и чувствата ти, че ти вече не си ти......Това е историята за любовта на един мъж към жената му. Тя е неговия “Захир”. Любов която той е загубил вече, без да може да разбере причините...и търсейки отново пътя към сърцето й той разбира, че това е ПЪТЯ ОБРАТНО КЪМ СЕБЕ СИ... само ако успее да извърви успешно този път... само така ще може да си върне любовта й отново. Страхотно четиво. Горещо я препоръчвам.
Порових се навътре в себе си...и осъзнах, че напоследък, покрай мислите за бебе, аз не съм показвала и казвала достатъчно често на човека до мен, колко много значи той за мен. Пренебрегвала съм го понякога, заравяйки се в мойте си проблеми. А любовта не е само в думите, тя е малкия жест, в усмивката, в целувката за изпращате, в блясъка в очите ми когато той се върне от работа, масата е сложена, аз го чакам с нетъпение...Разказвахме си весели истории, спомняхме си предишни случки, строяхме въздушни замъци и мечтаехме ...

...Наши приятели бяха на морето и мъжа ми страшно му се ходеше, ама нали нямаше отпуска....и реши да прескочим при тях за събота и неделя. В началото бях малко против, не ми се пътуваше толкова много само за няма и 48 часа, бях свикнала за всичко да правя според предварителния план...ама после размислих и идеята ми се стори доста добра. Какво пък, като няма възможност за повече и 2 дена си е почивка...Бързо събрах багажа... и в 8.00 часа вече бяхме на плажа.
Това бяха най-невероятните 2 дни от много време насам.
И тръпката, че правиш нещата които ти се искат, в момента в който ти хрумнат...без много-много да се замисляш трябва или не трябва... направо ме върнаха в тинейджърските ми години...
...Слънцето топлеше и галеше, без да е горещо... точно каквото най-го обичам....аз си лежах на брега, от време на време вълните достигаха до краката ми и ги мокреха...а вятъра разнасяше морските пръски и аз ги усещах по тялото и по лицето си...Лежах и не мислех за нищо... просто се наслаждавах на мига...Искаше ми се да спра времето, да запечатам спомена...

Мина известно време ...и аз зачаках с нетърпение М., защото трябваше вече да си записвам час...и да почваме с изпълнението на плана...
...33-ти ден... още няма никой, купувам тест за да го направя на другата сутрин, но по пътя размислих и го направих още вечерта. Очаквах че може да е по-скоро забавяне заради промяна на климата или нещо друго...но след 4 минути като погледнах прозорчето....и 2 ярки черти ме накараха да онемея. Не можех да повярвам на това което се случва, не можех да разсъждавам логично...чувствах се развълнувана и объркана...не можех хич да си спомня на кой ден вече се вижда на УЗИ...всичко ми се изпари от главата.

На сутринта отидох за кръвен тест, и докато чаках да стане резултата се разхождах и не спирах да си влача краката. На 34 ден стойностите на ЧХГ бяха 4100...Реших че при тези стойности трябва да се види нещо, и наситина – беше в матката. Веднага спрях цигарите (не ми беше трудно при такава мотивация). След около седмица чухме и пулса...отговаряше си на седмиците... При миналогодишните имунологични изследваня имах завишени анти-протромбин антитела. Бях пила аспирин известно време, но не беше скоро. Изпратих кръв за изследване в Плевен при д-р Конова. Стойностите бяха IgG=0.77, IgM=0.6 при норма: < 1.1. Успокоих се, но все пак исках да мине критичния период преди да се похваля.

За последвалите неща няма да разказвам с подробности, защото дори не искам да си ги спомням....Накратко... В 11 седмица се установи- missed abort. Потвърди се и от д-р Дяволов от МД. По закона за всемирната гадост това се случи в петък и трябваше да чакам до понеделник за да вляза в болница. Молех се само да не се получи някой кръвоизлив почивните дни и да трябва да се прави всичко по спешност. Поне това нещо да бъде по план. Нямаше изненади и нещата вървяха според графика. Доволна съм от д-р Дяволов и от неговия екип от Майчин Дом.
Дано на никой не му се случва обаче да минава през такива изпитания.

Няма да разказвам как се чувствам, защото вие знаете най-добре. В този най-труден за мен момент имах подкрепата и опората на мъжкото рамо до мен. А неговата любов ми дава сили да продължа да се боря до край.

Искам да мога да затворя тази страница и да не се връщам към лошите неща.
Искам да запомня само хубавите.

За това ви разказах и толкова на дълго и на широко за нещата които ме правеха щастлива.
Беше невероятно това което ми се случи.
Бях забременяла спонтанно, в месеца преди 2-рата инсе, след 5 години опити. Диагнозите и леченията през които минах бяха: ЛУФ-синдром, Стимулация с Клостил – неуспешна, последва диагноза –неизяснен ст., Оказа се всъщност че има проблем с мъжкия фактор –повишен визкозитет, намалена морфология по Крюгер-8%, другите показатели брой и подвижност – малко под нормата, кални бани, малко хомеопатия, една неуспешна инсе на спонтанен цикъл.

...И.... колкото и тъпо и изтъркано да звучи – при мен се случи наистина когато най-малко го очаквах. А иначе и аз много се дразня като чуя някой да казва “Спри да го мислиш и тогава ще стане...” Няма рецепта за това как да не се мисли, ама явно има голяма доза истина в тези думи.

След няколко месеца на забрана ще започна на ново борбата.
Това което според мен помогна е- магарешкия бодил, магданоза и морето.
Ще се пробвам да повторя комбинацята от тези фактори, само на спокойствие не знам как ще го докарам, след всичко което ми се случи. Но поне ще се постарая да не се оставям на мрачните мисли...Гледам аз самата да си доставям повече положителни емоции, и да не се затварям...иначе няма спасение. А ако се вкисна...ме сритайте в кокалчетата и ми припомнете какви съм ги писала и какво съм си обещала.

Още не е излязла хистологията, но от там не очаквам да станат ясни причините.Сега страха да не се повторят нещата е голям, а борбата ще бъде да забременя и да успея да доведа нещата до щастливия край.

Момичета, според вас какви допълнителни изследвания е добре да се направят?
Статиите за причините и изследванията съм ги чела, но искам да чуя вашето мнение за миседите.

“Само когато е достатъчно тъмно можеш да видиш здездите.”